Граматика на Септуагинта

Граматика на гръцкия Стар Завет за читатели, запознати с новозаветния гръцки

Съставена по H. St. J. Thackeray, A Grammar of the Old Testament in Greek according to the Septuagint, vol. I (Cambridge, 1909) и F. C. Conybeare – St. G. Stock, A Grammar of Septuagint Greek (Boston, 1905), с използване на въведенията към A New English Translation of the Septuagint (2007) и на H. B. Swete, An Introduction to the Old Testament in Greek. Терминологията следва „Кратка граматика на новозаветния гръцки език“ на А. Т. Робъртсън (второ българско издание).

Тази граматика е за читатели, които вече познават новозаветния гръцки — например от учебници като „Учебник по гръцки език за духовните училища“ от Ал. Милев и Ап. Михайлов (София, 1995), „Основи на новозаветния гръцки език“ на Р. Самърс (София, 2000), „Новозаветен гръцки за начинаещи“ на Дж. Г. Мейчън или частта за Новия Завет в „Кратка граматика на новозаветния гръцки език“ от Робъртсън (в „Граматика на библейския гръцки език: Ветхи и Нови Завет“ под редакцията на Н. Глубоковски, София, 1927, или в редактираната и допълнена версия). Тя не повтаря основите на граматиката, а описва онова, по което гръцкият на Септуагинта се различава от новозаветния и от атическия, а за общото препраща към редактираното и допълнено издание на труда на Робъртсън. Книгата може да се чете последователно, но е замислена и като справочник при четене на библейския текст.

В своята основа настоящата граматика е изградена върху трудовете на Thackeray и на Conybeare и Stock, които се допълват. Thackeray е издал само първия том на своята граматика (въведение, правопис и форми); обещаният втори том за синтаксиса не е публикуван. Conybeare и Stock (вж. частта за Стария Завет в „Граматика на библейския гръцки език: Ветхи и Нови Завет“ под редакцията на Н. Глубоковски, София, 1927) дават кратко описание на формите и сравнително подробен синтаксис, винаги в съпоставка с класическия гръцки и с Новия Завет. Затова части II–III на настоящия труд почиват главно на Thackeray, а част IV — на Conybeare–Stock. Въведението (част I) е написано наново за българския читател, като са използвани Thackeray, Swete и въведенията към новия английски превод на Септуагинта (NETS).

Двете английски граматики цитират по изданието на Септуагинта на Swete, т.е. по Ватиканския кодекс. Днес стандартният текст е изданието на Rahlfs–Hanhart (2006), затова всички примери в тази книга са проверени с текста на Rahlfs и са цитирани по него и по неговата номерация. Където текстът на Swete се различава и това засяга разглежданото правило, разликата е отбелязана в бележка. Около 25 примера на Conybeare и Thackeray се оказаха засегнати от разликата в изданията и затова някои от тях вече не илюстрират правилото и са заменени или обяснени. Новозаветните цитати са проверени с изданието на гръцкия текст SBLGNT. Формите и тяхната честота в части II–III и в приложението са преброени по електронния текст на Rahlfs.

Всеки гръцки пример е преведен на български. Преводът се стреми да покаже конструкцията, а не да бъде гладък; където буквалният превод е необходим за разбирането, той е даден отделно (букв.). Текстологичните подробности — разночетения по ръкописи, папирусни паралели и др. — са отделени в бележки и в карета „За напреднали“. Номерацията на параграфите е собствена; позоваванията на Thackeray (§) и на Conybeare–Stock (§) са дадени там, където текстът ги следва отблизо.

Библейските книги се назовават с имената от българския Синодален превод, който следва традицията на Септуагинта (Царства, Паралипоменон); за книгите, които липсват в него, се ползват имената от Септуагинта. Номерацията е по Rahlfs. За разликите вж. гл. 2.

Отделно са издадени две помагала: Старият Завет в Новия Завет (подробно изложение и списък на цитатите) и Речник към „Граматика на Септуагинта“ (всички думи от примерите с обичайните и особените им значения).

Книги на Септуагинта (по реда на Rahlfs)

Новозаветните книги се съкращават както у Робъртсън (Мат., Марк, Лука, Йоан, Деян., Рим., 1–2 Кор., Гал., Еф., Фил., Кол., 1–2 Сол., 1–2 Тим., Тит, Филим., Евр., Як., 1–2 Пет., 1–3 Йоан, Юда, Откр.).

Издания, ръкописи и пособия

Други съкращения: акуз. — акузатив; букв. — буквално; бъд. — бъдеще време (футур); вж. — виж; гл. — глава; ед. ч. — единствено число; л. — лице; мн. ч. — множествено число; сл. — и следващите; срв. — сравни.

Термините следват българското издание на Робъртсън. В дясната колона са дадени английските термини на Thackeray и Conybeare–Stock, за да може читателят да се ориентира в оригиналите.

В последната колона е посочено откъде идва материалът: Th = Thackeray (§), CS = Conybeare – Stock (§), Sw = Swete, Introduction to the OT in Greek (1914), Р = Робъртсън (глава от българското издание), нов = текст, писан наново за българския читател.

Предварителни части

Част I. Въведение

Част II. Правопис и фонетика

Част III. Форми (морфология)

Част IV. Синтаксис

Приложения и указатели

Терминологичният речник и съкращенията са в началото на книгата.

1.1. Името и преданието

Името Септуагинта (лат. septuaginta, „седемдесет“; гр. οἱ ἑβδομήκοντα; съкр. LXX) идва от преданието, записано в т.нар. Писмо на Аристей (II в. пр.Хр.). Според него по желание на цар Птолемей II Филаделф (285–246 г. пр.Хр.) и със съгласието на първосвещеника Елеазар седемдесет и двама старейшини от Ерусалим превели Закона на гръцки на остров Фарос край Александрия и свършили работата за седемдесет и два дни. По-късните автори (Филон, Йосиф Флавий, църковните отци) разкрасяват разказа, но и в най-старата му форма той се отнася само за Петокнижието.

Останалите книги са преведени през следващите векове, от различни преводачи и на различни места. С времето цялата сбирка започнала да се нарича „преводът на седемдесетте“, без оглед на произхода на отделните книги. Затова в съвременната наука често се говори за Стария гръцки превод (Old Greek, OG) на всяка отделна книга — най-ранния гръцки превод, до който можем да стигнем, — а името „Септуагинта“ се запазва по традиция за цялата сбирка. Това е следвано и в тази граматика.

1.2. Кога са преведени книгите

Thackeray (предговор и §2) различава три периода, които и днес се приемат в общи линии:

1. III в. пр.Хр. — Петокнижието (вероятно преведено наведнъж, като единно начинание) и вероятно част от Книгата на Иисус Навин. Това се случва в самото начало на оформянето на койне и затова срещаме форми и употреби, които в новозаветно време вече са изчезнали.

2. II в. пр.Хр. — Пророците: Исаия в началото на века, групата Еремия, Езекиил и Дванадесетте към края му; вероятно и 1 Царства и части от 2 и 3 Царства.

3. I в. пр.Хр. – II в. сл.Хр. — повечето от „Писанията“ (освен може би Псалмите) и повечето книги, които не влизат в еврейския канон. Към този период принадлежат и някои буквалистични преводи като гръцкия Еклесиаст и Теодотионовия превод на Даниил, както и голяма част от Съдии и 2–4 Царства във вида, в който са запазени.

Гръцкият език на първия период стои на нивото на ранните птолемейски папируси; гръцкият на втория отразява по-простонародния стил на папирусите от края на II в. пр.Хр. В третия период действат две противоположни сили: нарастващото благоговение пред буквата на Писанието, което води до педантично буквални преводи, и влиянието на атицизма, най-силно в съчинения, писани направо на гръцки, като 4 Макавейска.

1.3. Ревизии и съперничещи преводи

Още преди новозаветната епоха гръцкият текст започва да се приближава към еврейския текст, който междувременно се е утвърдил. Най-известната ранна ревизия се нарича кайге (по характерното предаване на еврейското гам „и също“ с καίγε). Неин е гръцкият свитък на Дванадесетте пророци от Нахал Хевер (I в. пр.Хр.), а в Книгите на Царствата тя е заместила стария превод в два големи дяла (приблизително 2 Цар. 10/11 – 3 Цар. 2:11 и 3 Цар. 22 – 4 Цар. 25).

През II в. сл.Хр. се появяват три нови юдейски превода: на Акила (изключително буквален, дума по дума), на Симах (идиоматичен) и на Теодотион (ревизия по еврейския текст). Към средата на III в. Ориген събира еврейския текст, транслитерацията му и четирите гръцки превода в шест успоредни колони — Хексаплата. В колоната на Септуагинта той отбелязва с обелос (÷) онова, което липсва в еврейския, и с астериск (※) онова, което допълва от другите преводи, най-вече от Теодотион. Преписвачите обаче често изпускали знаците, и така хексаплатните добавки навлезли в цялата по-късна традиция. Thackeray (§1) нарича този момент повратната точка в историята на текста — нещо като „сирийската ревизия“ при Новия Завет. По-късно се появява и Лукиановата (антиохийска) редакция.

1.4. Септуагинта в юдаизма и в Църквата

За елиноезичните юдеи от Александрия до Рим Септуагинта е била Писанието. Новозаветните автори цитират Стария Завет предимно по гръцки, и то обикновено по текст, близък до Септуагинта (Робъртсън, гл. II). След като Църквата приема Септуагинта за своя Библия, юдейството постепенно я изоставя в полза на Акила и на еврейския текст. В Православната църква Септуагинта остава авторитетният текст на Стария Завет; от нея произлизат и славянските преводи, а чрез тях — традицията, която българският читател познава от Синодалния превод (вж. гл. 2.5).

1.5. „Преводът, какъвто е създаден“ и „преводът, какъвто е приет“

Новият английски превод на Септуагинта (NETS, 2007) въвежда полезно разграничение. Повечето книги на Септуагинта са преводи и по езиковата си природа са зависими от еврейския оригинал: преводачът често поставя гръцка дума срещу всяка еврейска морфема, включително служебните думи. Редакторите на NETS описват това отношение с метафората за междуредов превод — гръцкият текст сякаш стои под еврейския и води читателя към оригинала, вместо да пренася оригинала при читателя. Затова, казват те, гласът на Септуагинта често е „гласът на Яков, а ръцете — ръцете на Исав“ (Бит. 27:22).

От тази гледна точка трябва да се различава текстът, какъвто е създаден (какво е разбирал преводачът, който е имал пред себе си еврейския текст) от текстът, какъвто е приет (как го е чел гръцкоговорещият читател, а по-късно Църквата, без еврейския). За граматиката това има пряко значение: много „неправилности“ на Септуагинта са съзнателно следване на еврейския образец, а не непознаване на гръцкия. Затова в тази граматика еврейският фон на дадена конструкция се посочва винаги, когато е важен за обяснението ѝ.

Самите книги обаче се различават много. По скала от „чист преводач“, който е само проводник на оригинала, до „чист автор“, който съчинява всичко сам, писателите на Септуагинта са разпръснати по цялата ѝ дължина: Еклесиаст е най-буквалният превод, Йов — най-свободният (почти авторско произведение), а 2 Макавейска и Премъдрост Соломонова изобщо не са преводи, а са писани направо на гръцки.

За напреднали. NETS разпределя лексиката на Септуагинта по скала с пет степени: (1) думи, които означават онова, което означават в гръцкия на епохата (огромното мнозинство); (2) думи, чийто точен оттенък се определя от еврейския оригинал; (3) стереотипи — думи, употребявани механично като постоянен еквивалент на дадена еврейска дума, дори където не пасват на контекста (напр. θέλημα, „воля“, за „наслада“ в Пс. 1:2); (4) изолати — думи, избрани само заради някаква връзка с еврейска морфема; (5) калки — гръцки думи, приели значението на еврейския си еквивалент и влезли с него в живия език (διαθήκη, „завещание“ в светския гръцки, „завет“ в Септуагинта). По думите на самите редактори същата скала може да се приложи, mutatis mutandis, и към граматиката.

2.1. Състав

Септуагинта не е една книга, а сбирка, и съставът ѝ не е бил строго затворен. Великите кодекси от IV–V в. (вж. гл. 3) се различават помежду си по състава и реда на книгите. Тази граматика следва състава на изданието на Rahlfs–Hanhart. Спрямо масоретския (еврейския) канон Септуагинта съдържа:

1. Книги, които имат съответствие в еврейската Библия — с различни имена и понякога с друго деление: четирите Книги на Царствата (= 1–2 Царе и 3–4 Царе в масоретския текст), двете книги Паралипоменон (букв. „пропуснатото“ = 1–2 Летописи), Ездра Б (= Ездра и Неемия заедно).

2. Книги, които нямат еврейско съответствие в масоретския канон: - преведени от изгубен (или само частично запазен) еврейски или арамейски оригинал: Ездра А, Иудит, Товит, 1 Макавейска, Премъдрост на Иисус, син Сирахов (еврейският текст е открит частично в Кайро и при Масада), Варух, Псалми Соломонови; - писани направо на гръцки: Премъдрост Соломонова, 2–4 Макавейска, вероятно Посланието на Еремия.

3. Добавки към книги на еврейския канон: шестте добавки към Естир (A–F по съвременното обозначение); към Даниил — Молитвата на Азария и Песента на тримата младежи (вмъкнати в гл. 3), Сусана и Вил и змеят; Псалом 151; сбирката от Оди (песни от целия Стар и Нов Завет, приложени към Псалтира), включително Молитвата на Манасия.

2.2. Книги с два гръцки варианта

За няколко книги са запазени два гръцки текста, които не могат да се сведат един до друг. Изданията ги печатат успоредно, а граматиката ги цитира поотделно:

Текстът на Теодотион за Даниил е изместил стария превод в църковната употреба още в древността; Старият гръцки превод е запазен само в един минускул (Chisianus 88) и в папирус 967.

2.3. Книги с различен обем и ред

Освен в отделни стихове гръцкият текст се различава от масоретския и в по-големи части. Най-важните случаи:

• Еремия — гръцкият текст е с около една седма по-кратък. Пророчествата срещу народите (масоретски гл. 46–51) стоят в Септуагинта след 25:13 (LXX 25:14–31:44) и в различен ред, затова от гл. 25 нататък номерацията на главите се разминава (масоретски гл. 26–45 ≈ LXX гл. 33–51). Фрагментите от Кумран показват, че гръцкият превод отразява друг, по-кратък еврейски текст, а не волност на преводача.

• Йов — първоначалният гръцки превод е с около една шеста по-кратък; Ориген го допълнил от Теодотион, като отбелязал добавките с астериск.

• Притчи — различен ред на главите след 24-та и добавки без еврейско съответствие.

• Изход 35–40 — описанието на изработването на скинията е в различен ред и на места по-кратко.

• 1 Царства 17–18 — разказът за Давид и Голиат е значително по-кратък в кодекс B.

• 3 Царства — добавки без еврейско съответствие (2:35a–o; 2:46a–l; 12:24a–z) и разменен ред на гл. 20 и 21 (LXX 20 = масоретски 21 и обратно).

• Естир и Даниил — освен добавките, и самият превод на общите части е свободен.

2.4. Номерация

Тази граматика цитира по номерацията на Rahlfs–Hanhart. Читателят трябва да има предвид:

1. Имената и деленето на книгите. 1–4 Царства (а не 1–2 Царе и 1–2 Царе); 1–2 Паралипоменон; Ездра Б обхваща Ездра (гл. 1–10) и Неемия (гл. 11–23).

2. Номерацията на Псалмите. Септуагинта брои Псалмите различно от еврейския текст:

3. Заглавията на Псалмите. Rahlfs брои надписа на псалма като стих 1, затова при много псалми номерът на стиха е с единица по-голям, отколкото в изданията, които не броят надписа. Например вопълът „Боже мой, Боже мой“ е Пс. 21:2 у Rahlfs (21:1 у Conybeare, 22:1 в английските преводи на еврейския текст).

4. Главите на Еремия (вж. 2.3) и отделни глави в Изход, Притчи и 3 Царства.

Thackeray и Conybeare цитират по Swete. Където номерацията им се различава от Rahlfs, в тази граматика препратките са приведени към Rahlfs без бележка.

2.5. Септуагинта и българският Синодален превод

Българският читател е в по-изгодно положение от английския. Синодалният превод (1925; ново издание 1982) следва славянската традиция, а тя произлиза от Септуагинта. Затова в него:

• книгите имат имената от Септуагинта: Първа–Четвърта книга Царства, Първа–Втора книга Паралипоменон;

• Псалмите се номерират като в Септуагинта (Пс. 50 „Помилуй ме, Боже“ е Пс. 51 в еврейския текст);

• включени са повечето книги, които липсват в еврейския канон: Товит, Иудит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисус, син Сирахов, Варух, Послание на Еремия, 1–3 Макавейска, както и добавките към Естир и Даниил.

Има и разлики, които трябва да се помнят:

Освен това в каноничните книги Синодалният превод следва в голяма степен масоретския текст (чрез руския Синодален превод), а не гръцкия. Затова при сравнение със Септуагинта той е полезен ориентир за имената и номерацията, но не и за самия текст.

2.6. Имена и съкращения в тази граматика

Книгите се назовават с имената на Синодалния превод, а за книгите, които липсват там, се ползват имената от Септуагинта. Съкращенията за новозаветните книги са като у Робъртсън. Пълният списък е в началото на книгата. Най-често срещаните са:

Бит., Изх., Лев., Чис., Втор., Ис. Нав., Съд., Рут, 1–4 Цар., 1–2 Пар., Ездр. А, Ездр. Б, Ест., Иудит, Тов., 1–4 Мак., Пс., Од., Пр., Екл., П. песн., Йов, Прем., Сир., Пс. Сол., Ос., Ам., Мих., Йоил, Авд., Йона, Наум, Авак., Соф., Аг., Зах., Мал., Ис., Ер., Вар., Плач, Посл. Ер., Ез., Сус., Дан., Вил.

3.1. Папируси и ранни свидетелства

Най-старите свидетелства за гръцкия текст са папирусни и фрагменти от кожа от II–I в. пр.Хр.: папирус Rylands 458 (Второзаконие, II в. пр.Хр.), папирус Fouad 266 (Второзаконие), фрагментите от Кумран (Левит, Числа) и свитъкът на Дванадесетте пророци от Нахал Хевер (ревизия кайге). От християнската епоха са големите сбирки на папирусите Chester Beatty (II–IV в.) и папирус Bodmer XXIV (Псалми, III–IV в.). Thackeray (§5) използва и нелитературните папируси от птолемейски Египет, за да датира правописа и формите на Септуагинта. Тази граматика продължава да се позовава на тях там, където те проясняват езика.

3.2. Великите кодекси

Thackeray (§1) отбелязва, че Ватиканският кодекс е по-късен от Хексаплата, затова и неговият текст не е съвсем свободен от хексаплатни добавки. Това, че между най-старите пълни ръкописи и превода на Петокнижието лежат около шест века, е една от причините граматикът на Септуагинта да бъде по необходимост и текстолог.

3.3. Изданията

1. Ранни печатни издания: Комплутенската полиглота (1514–1517), Алдинското издание (1518) и особено Сикстинското (Рим, 1587), основано на Ватиканския кодекс. На Сикстинското издание почиват преводите на Thomson (1808) и Brenton (1844).

2. Holmes–Parsons (Оксфорд, 1798–1827) — първата голяма сбирка на разночетения от минускулите и древните преводи.

3. Swete, The Old Testament in Greek (Кеймбридж, 1887–1894, 3 тома) — текстът на B с разночетенията на другите унциали. По него цитират Thackeray и Conybeare.

4. Голямото Кеймбриджко издание (Brooke–McLean–Thackeray, 1906–1940) — от Битие до Неемия, Естир, Иудит и Товит; дипломатично издание, т.е. издание, което отпечатва без поправки текста на един ръкопис (Ватиканския кодекс, а където той липсва — A или א) и дава разночетенията на останалите в пълен апарат.

5. Rahlfs, Septuaginta (Щутгарт, 1935); второ, поправено издание от R. Hanhart (2006) — малко („ръчно“, нем. Handausgabe) критично издание на цялата Септуагинта в два тома, въз основа главно на B, א и A. Това е текстът, по който цитира настоящата граматика.

6. Гьотингенското издание (Septuaginta: Vetus Testamentum Graecum auctoritate Academiae Scientiarum Gottingensis editum, 1931 – ) — голямото критично издание, което възстановява най-ранния достижим текст на всяка книга. Към днешна дата са излезли повечето томове; Иисус Навин, Съдии, 1–4 Царства, 1 Паралипоменон, Притчи, Песен на песните, 4 Макавейска и ново издание на Псалмите са в подготовка. Където гьотингенски том съществува, той е по-авторитетен от Rahlfs; където текстът му се различава от Rahlfs по начин, засягащ граматиката, това се отбелязва.

3.4. Преводи и пособия

• Brenton, The Septuagint Version of the Old Testament (1844) — английски превод на Ватиканския текст, издаван и двуезично.

• NETS — A New English Translation of the Septuagint (2007), ред. A. Pietersma и B. G. Wright. Основан на гьотингенските томове, а където няма такива — на Rahlfs; номерацията е по гръцкия текст, а тази на английския превод от еврейски е дадена в скоби. Всяка книга има въведение за характера на превода.

• La Bible d’Alexandrie (Париж, 1986 – ) — френски превод с подробен коментар; Septuaginta Deutsch (2009) — немски превод със съпровождащи тълкувания.

• Речници: Lust–Eynikel–Hauspie, Greek-English Lexicon of the Septuagint; T. Muraoka, A Greek-English Lexicon of the Septuagint. Конкорданс: Hatch–Redpath.

• Граматики: освен Thackeray и Conybeare–Stock — R. Helbing, Grammatik der Septuaginta. Laut- und Wortlehre (1907) и модерната T. Muraoka, A Syntax of Septuagint Greek (2016).

4.1. Койне като основа

Основата на езика на Септуагинта е общогръцкият език от елинистическата епоха — койне (ἡ κοινὴ διάλεκτος, общото наречие). Thackeray (§3) показва това преди всичко чрез сравнение с нелитературните папируси от птолемейски Египет: правописът, формите и голяма част от речника на Септуагинта съвпадат с езика на тези частни писма, договори и сметки. Много неща, които по-старите изследователи смятали за „еврейски“ или „библейски“, се оказват просто черти на говоримия гръцки на епохата. Някои от тях — например окончанията -σαν (ἔλεγοσαν), аористът на -α при втория аорист (εἶπαν), разколебаването на аугмента — читателят вече познава от Новия Завет (Робъртсън, гл. VII).

От това може да си изведем една поука, която важи за цялата граматика: преди да обявим една особеност за хебраизъм, трябва да проверим дали тя не е обикновена черта на койне.

4.2. Различията между книгите

Въпреки общата основа, книгите на Септуагинта се различават силно по стил. Thackeray (§2) предлага следното групиране, което и днес е полезен първи ориентир:

Thackeray сам подчертава, че деленето е грубо. По-новото изследване (вж. гл. 1.3) показва, че групата на „буквалните“ преводи в Царствата съвпада почти напълно с дяловете, ревизирани в духа на кайге.

4.3. Семитският елемент

Септуагинта е преди всичко превод от еврейски (а за Даниил и Ездра — отчасти от арамейски). Еврейското влияние се проявява на всички равнища, но в различна степен.

Речник. Тук влиянието е най-видимо: транслитерирани думи (πάσχα, σάββατα, ἀλληλουια); калки (διαθήκη „завет“, δόξα „слава“ в смисъл на божествено присъствие, ἐξομολογεῖσθαι „славословя“); стереотипни съответствия, при които една гръцка дума покрива всички значения на една еврейска (εἰρήνη и за „благополучие“, „здраве“, „поздрав“).

Синтаксис. Именно тук еврейското влияние е най-дълбоко. Conybeare–Stock (увод) стигат дотам да кажат, че по синтаксис Септуагинта на места „едва ли е гръцки, а по-скоро еврейски в маска“. Най-важните явления са разгледани в част IV: - паратаксис — изреченията са нанизани с καί вместо да са подчинени (гл. 19); - καὶ ἐγένετο с последващо изречение (гл. 19); - сроден датив и акузатив за предаване на еврейския инфинитив абсолют (гл. 22); - излишно местоимение след относителното (ὁ τόπος, οὗ… ἐκεῖ; гл. 24); - изобилие от предлози и предложни изрази: ἐνώπιον, πρὸ προσώπου, ἐν χειρί (гл. 27); - εἰ в клетви със значение на отрицание (гл. 28); - προστιθέναι + инфинитив в смисъл „отново, пак“ (гл. 29).

Граматика на думата. В морфологията еврейското влияние е малко: несклоняемите собствени имена и няколко дребни явления. Затова части II и III се занимават главно с койне, а част IV — главно с превода.

Thackeray (§4), а след него и по-новите изследвания, предупреждават, че „хебраизъм“ невинаги означава нещо невъзможно на гръцки. Често преводачът избира между няколко допустими гръцки конструкции онази, която е най-близка до еврейската, и я употребява много по-често, отколкото би я употребил гръцки автор. Такива са например генитивът с член пред инфинитива (τοῦ + инфинитив) и сродният датив: и двете са гръцки конструкции, но в Септуагинта честотата им е „неестествена“. Това не е вмешателство на чужд език в граматиката, а изместване на честотите в рамките на гръцкия.

4.4. Септуагинта и Новият Завет

Двата корпуса са части от един и същ език, но с различна природа: Новият Завет не е преводен и „в повечето отношения се различава коренно от Септуагинта, в която на всяка крачка личи еврейският начин на изразяване“ (Робъртсън, гл. II). В същото време новозаветните автори са познавали Септуагинта отблизо и речникът им, особено богословският, е дълбоко повлиян от нея (διαθήκη, δόξα, ἁμαρτωλός, ἐκκλησία). Много „хебраизми“ на Новия Завет — ἐγένετο с последващо изречение у Лука, πρόσωπον λαμβάνειν, ἀρέσκειν ἐνώπιον — са всъщност „септуагинтизми“: заемки от езика на гръцката Библия.

Затова тази граматика навсякъде съпоставя употребите на Септуагинта с новозаветните и препраща към Робъртсън. За читателя, който познава новозаветния гръцки, най-краткият път към Септуагинта минава през онова, което вече му е познато.

Тази част следва Thackeray, §§6–9, в съкратен вид. Thackeray описва преди всичко правописа на ръкописите (B, א, A) и го сверява с датираните египетски папируси. Изданието на Rahlfs, по което цитираме, уеднаквява правописа, затова голяма част от описаните тук явления читателят ще срещне не в основния текст, а в критическия апарат, в папирусите и при четене на самите ръкописи. Те обаче показват как е звучал гръцкият на епохата и защо преписвачите са бъркали.

5.1. Правописът на ръкописите

Когато са писани нашите най-стари унциали (IV–VI в.), а и векове преди това, не е имало установен правопис. Произношението се е променило: дифтонгите вече не се изговарят като дифтонги, и преписвачите пишат безразборно αι или ε, ει или ι, οι или υ, като се ръководят само от познанията си за класическите образци.

Thackeray стига до извода, че ватиканският кодекс B е като цяло най-близо до оригинала и по правопис, и по текст. Александрийският A, вероятно египетски по произход, съдържа много типично египетски изписвания, но повечето от тях папирусите датират едва от римската епоха; затова те се дължат на по-късни преписвачи. Синайският א изобилства с простонародни изписвания и по правописни въпроси няма тежест.

5.2. Итацизъм и смесване на гласните

Най-важните смесвания, които читателят ще срещне в апарата и в ръкописите:

• ει и ι. Още в III в. пр.Хр. ει и ι се изговарят еднакво и се бъркат непрекъснато. Затова и в изданията се колебаят формите на -εια и -ια (напр. -εια/-ια в отвлечените съществителни).

• αι и ε. Около 100 г. сл.Хр. αι престава да се изговаря като дифтонг и се изговаря като ε. Ръкописите са пълни с изписвания като ἔρετε вместо αἴρετε и ἔλεον вместо ἔλαιον. Затова само контекстът показва дали ετεροc е ἕτερος или ἑταῖρος, ἔσεσθε или ἔσεσθαι.

• η и ι се смесват по-късно (II–III в. сл.Хр.), а οι и υ — още по-късно.

• ο и ω се смесват рано и често, тъй като дължината на гласните вече не се различава.

Едно смесване има значение и за смисъла: ἡμεῖς и ὑμεῖς (ἡμῶν и ὑμῶν и т.н.) се изговарят еднакво и постоянно се разменят в ръкописите. Кое е оригиналното четене, често може да се реши само с помощта на еврейския текст.

5.3. α и ε пред плавна съгласна

Пред ρ (по-рядко пред λ) α често отслабва в ε. Най-известният пример е числителното „четири“. Ръкописите на Септуагинта имат обикновено τέσσερα, τεσσεράκοντα (йонийски форми, станали общи около I в. сл.Хр.), но пазят α в τέσσαρες, τεσσάρων. По папирусите Thackeray заключава, че оригиналите са имали τέσσαρα, τεσσαράκοντα, и така пише Rahlfs (τεσσαράκοντα 151 пъти). Подобно е ἐκαθέρισα (с аугмент) срещу καθαρίζω в кодекс A.

5.4. Нови форми на койне

• Съществителни на -εμα вместо -ημα. Койне предпочита краткото ε в някои отглаголни съществителни от среден род: εὕρεμα, ἔκθεμα, σύστεμα, ἀνάστεμα, по аналогия със сродните думи на -εσις. Двете форми на една дума се разделят по значение: ἀνάθεμα в преводните книги означава обреченото на унищожение, проклетото (еврейски херем), докато по-литературните книги пазят ἀνάθημα в класическото значение посветителен дар (Иудит 16:19). Разграничението не е без изключения: у Rahlfs и Втор. 7:26 има ἀνάθημα в смисъл проклето. Срв. Гал. 1:8–9 ἀνάθεμα ἔστω — анатема да бъде, т.е. да бъде проклет.

• ἐραυνάω вместо ἐρευνάω. Птолемейските папируси познават само класическите ἐρευνάω, ἔρευνα; формите с αυ се появяват през I в. сл.Хр. В ръкописите на Септуагинта двете форми са разпределени почти по равно; Rahlfs уеднаквява към ἐρευνάω (ἐξερευνήσω, Пс. 118:34), докато критическите издания на Новия Завет пишат ἐραυνάω.

• ἕνεκεν е по-чест от ἕνεκα (у Rahlfs 98 срещу 28 пъти).

• κλαίω, καίω, а не атическите κλάω, κάω.

6.1. οὐθείς и οὐδείς

Една от най-ясните датиращи черти на ранното койне е οὐθείς, μηθείς (с θ, получено от δ + придиханието на εἷς). Тези форми преобладават в папирусите от III в. пр.Хр. до края на II в. пр.Хр., след което οὐδείς постепенно се връща и през II в. сл.Хр. отново става единствената форма. Thackeray показва, че разпределението в ръкописите на Септуагинта съответства горе-долу на датата на превода: книгите от най-ранния период имат предимно οὐθ-, а по-късните — οὐδ-. Rahlfs съдържа οὐθέν 24 пъти и οὐδέν 22 пъти. Срв. в Новия Завет ἐξουθενέω (Лука 23:11 и др.); в Септуагинта се срещат ἐξουδενόω и ἐξουθενόω (ἐξουδένωσεν 2 Цар. 6:16; Пс. 21:25).

6.2. μ в λήμψομαι

Изписването с μ във футура и в аориста пасив на λαμβάνω (λήμψομαι, ἐλήμφθην) и в производните му (ἀντίλημψις, πρόσλημψις) е типично за койне и почти постоянно в ръкописите. Rahlfs го приема (λήμψομαι 28 пъти, никъде λήψομαι). Така приемат и критическите издания на Новия Завет.

6.3. Смесване на съгласните

В египетските ръкописи A и א има смесване на звучни и беззвучни съгласни (γ/κ, δ/τ, β/π), което се дължи на египетското (коптско) произношение. В оригиналите то не е съществувало и е важно само за историята на ръкописите.

6.4. Вмъкване и изпадане на съгласни

• μ пред съгласна в λήμψομαι (6.2) е най-важният случай на вмъкване.

• σσ и ττ. Септуагинта като койне пише σσ (θάλασσα, γλῶσσα, πράσσω, φυλάσσω), а ττ се среща само в атицистичните книги: Rahlfs има κρείσσων 34 пъти, а κρείττων — само в Премъдрост, Сирах и Езекиил (3 пъти).

• ρρ и ρσ. Койне пише ἄρσην, θάρσος (с ρσ), атическият — ἄρρην, θάρρος.

Придиханието вече не се е изговаряло ясно и това личи по два начина: неправилно придихание (аспирация) и загуба на придихание (псилоза). Читателят ще забележи това по формите на предлозите пред гласна:

• Неправилно придихание: καθ᾿ ἔτος, ἐφ᾿ ἐλπίδι и подобни, засвидетелствани в папирусите и в ръкописите, по аналогия с думи със силно придихание (ἐφ᾿ ἑτοίμου). В Новия Завет: ἀφελπίζοντες (Лука 6:35 по някои ръкописи), ἐφ᾿ ἑλπίδι (Рим. 8:20).

• Загуба на придихание се среща по-рядко: οὐκ ἕνεκεν, ἀπ᾿ οὗ и подобни.

Rahlfs нормализира по-голямата част от тези изписвания (ἐπ᾿ ἐλπίδι, κατ᾿ ἔτος), но при четене на апарата те трябва да се познават.

8.1. Асимилация на съгласните

Класическият гръцки уподобява крайното ν на представки и предлози на следващата съгласна (συλλαμβάνω, ἐμμένω, ἐγκαταλείπω). Ранните птолемейски папируси пазят асимилацията дори между отделни думи (ἐμ μέσῳ, ἐγ γαστρί). По-късно тенденцията е противоположна: да се възстановява формата на представката без уподобяване (συνλαμβάνω, ἐνκαταλείπω). В ръкописите на Септуагинта се срещат и двете. Rahlfs нормализира към асимилираните форми (ἐγκατέλιπεν), но много съвременни издания на Новия Завет пазят неасимилираните (ἐνκαταλείπω).

8.2. Подвижни съгласни

Подвижното ν (ν ἐφελκυστικόν) се употребява свободно пред съгласна, както в Новия Завет (Робъртсън, гл. III). Същото важи за οὕτω/οὕτως. Формите οὐκ и οὐχ се употребяват по класическото правило.

8.3. Елизия

Елизията на гласните отстъпва в койне, особено пред съществителни и собствени имена. При предлозите тя се пази най-дълго (ἐπ᾿ αὐτόν, ἀπ᾿ αὐτοῦ, μετ᾿ αὐτοῦ), но и тук често се пишат пълните форми (ἀπὸ ἀνθρώπου, κατὰ ἄνθρωπον). Изобщо в Септуагинта елизията е по-рядка, отколкото в атическата проза.

Тази част следва Thackeray, §§10–24, и Conybeare–Stock, §§1–37. Предполага се, че основните склонения и спрежения са известни (Робъртсън, гл. IV–VIII); описват се само отклоненията на Септуагинта.

9.1. Дуалът

Двойствено число няма в Септуагинта, както и в Новия Завет. Единственият остатък е δυεῖν, което се среща в атицистичната 4 Макавейска (1:28; 15:2) и в Йов 13:20. Обичайният датив на δύο е δυσί(ν) (32 пъти).

9.2. Първо склонение

• След ε, ι, ρ класическият гръцки има -ᾱς, -ᾳ в генитив и датив единствено число. В койне съществителните на -ρα и -υια все по-често минават към -ης, -ῃ по аналогия с другите съществителни от първото склонение: μαχαίρης (Чис. 21:24; 2 Цар. 15:14) до обичайното μαχαίρας. В Новия Завет това е правило (μαχαίρης, πρῴρης, συνειδυίης).

• Собствените имена на -ας имат генитив на -α или на -ου (вж. гл. 10).

9.3. Второ склонение

• θεός има вокатив θεέ (Съд. B 16:28; 21:3; 2 Цар. 7:25), но много по-често за вокатив служи номинативът ὁ θεός (вж. гл. 22.1).

• νοῦς, πλοῦς, χοῦς преминават към третото склонение: генитив νοός (4 Мак. 1:35) вместо νοῦ. Така и в Новия Завет: νοός (Рим. 12:2), νοΐ (Рим. 7:25; 1 Кор. 14:15).

• Атическото склонение на -ως почти изчезва: ἡ ἅλων, хармана, има генитив ἅλωνος (Изх. 22:28) по третото склонение, но се срещат и формите ἅλω, ἅλωνα.

9.4. Трето склонение

• Акузатив единствено число на -αν при съществителни от третото склонение (νύκταν, χεῖραν, εἰκόναν) е простонародно явление, което се среща в ръкописите (особено в A и א), но не и у Rahlfs.

• Номинатив и акузатив множествено число. Акузативът множествено число понякога приема формата на номинатива (τέσσαρες като акузатив; вж. гл. 12).

• Отсъствие на стягане (диереза) при прилагателните на -ης и съществителните на -ος в някои книги: ὀρέων (вместо ὀρῶν), χειλέων.

9.5. Разколебаване между склоненията (метаплазъм)

Много съществителни се колебаят между две склонения или два рода:

• ὁ/τὸ ἔλεος: класическото ὁ ἔλεος отстъпва пред τὸ ἔλεος, ἐλέους (третото склонение, както в Новия Завет); мъжкият род (ἔλεον) се пази главно в 2–4 Макавейска.

• ὁ/τὸ ἦχος е изместило атическото ἠχώ, което остава само в Йов 4:13 и Прем. 17:18.

• τὸ νῖκος изтласква ἡ νίκη, която остава само в „литературните“ книги (Ездр. А, Пр., 1–4 Мак.).

• Съставните на -αρχος/-άρχης: атическата форма се пази в стари титли (χιλίαρχος, ἑκατόνταρχος), а новосъздадените са на -άρχης (τοπάρχης, ἐθνάρχης — 1 Мак. 14:47). Новият Завет отива по-далеч: ἑκατοντάρχης вместо ἑκατόνταρχος.

9.6. Съществителни на -μα

Койне образува изобилно нови съществителни на -μα и често ги употребява наравно с тези на -σις (δόμα и δόσις, ὅρασις и ὅραμα). Някои от тях имат краткото ε (εὕρεμα, ἀνάθεμα; вж. гл. 5.4).

10.1. Транскрибирани и елинизирани имена

Еврейските собствени имена се предават в Септуагинта по два начина:

1. Транскрибирани и несклоняеми — най-честият случай: Αβρααμ, Ισαακ, Ιακωβ, Δαυιδ, Ιωσηφ, Φαραω, Ααρων, Ιερουσαλημ. Падежът се показва само чрез члена или контекста: τῷ Δαυιδ, τοῦ Ιακωβ. Rahlfs пише тези имена без придихание и ударение, за да ги отличи от гръцките думи.

2. Елинизирани и склоняеми — когато името е получило гръцко окончание: Μωυσῆς (Μωυσῆν, Μωυσεῖ), Ἰησοῦς (Ἰησοῖ в датив), Ιουδας, Λευίτης.

Едно и също име може да има и двете форми в различни книги. Пророк Илия е Ηλιου (несклоняемо, по еврейското Елияху) в Книгите на Царствата, но Ηλιας в по-късните книги (Ездр. А 9:27; 1 Мак. 2:58; Сир. 48:1, 12), откъдето идва и новозаветното Ἠλίας. Ерусалим е почти навсякъде Ιερουσαλημ (над 860 пъти), но елинистичното Ιεροσόλυμα е в Ездра А, Товит и Макавейските книги — точно в книгите, близки до литературния гръцки. В Новия Завет Лука и Павел употребяват и двете форми.

10.2. Склонение на елинизираните имена

• Имената на -ας (Ιουδας, Ηλιας) имат генитив на -α или на -ου.

• Μωυσῆς се склонява смесено: Μωυσῆς, Μωυσῆ/Μωυσέως, Μωυσεῖ/Μωυσῇ, Μωυσῆν. Формата Μωσῆς е по-късна и в изданията на Септуагинта не се приема.

• Ἰησοῦς (Иисус Навин) има датив Ἰησοῖ (20 пъти).

10.3. Несклоняемост и граматика

Несклоняемостта на транскрибираните имена води до явления, разгледани в синтаксиса: приложение в акузатив към несклоняемо име (гл. 22.8) и колебание в рода на някои имена (ἡ Βααλ; гл. 21).

11.1. Прилагателни с две и три окончания

В койне границата между прилагателни с две и с три окончания се размива. Някои съставни прилагателни, които в атическия са с две окончания, получават отделна форма за женски род, а някои прилагателни с три окончания се употребяват с две (ἡ ἔρημος, пустинята).

11.2. πλήρης

πλήρης понякога е несклоняемо (πλήρης вместо πλήρη или πλήρους), както и в Новия Завет (Йоан 1:14 πλήρης χάριτος — пълен с благодат, отнесено към акузатив; Марк 4:28 по някои ръкописи). У Rahlfs несклоняемата употреба е отразена на отделни места.

11.3. ἥμισυς

Генитивът ἡμίσους (вместо атическото ἡμίσεος) е обичайната форма в Септуагинта (39 пъти), както и в Новия Завет. За синтаксиса на ἥμισυς вж. гл. 23.1.

11.4. Степенуване

• Сравнителна степен, образувана от превъзходна, е характерна за койне; в Новия Завет: Еф. 3:8 ἐλαχιστοτέρῳ („по-най-малкия“).

• κρείσσων/κρείττων: вж. гл. 6.4.

• Положителна степен с ἤ, ὑπέρ или παρά вместо сравнителна е синтактично явление (гл. 23.3 и 27.6).

11.5. Наречия

Елинистическият гръцки създава липсващото наречие към ἀγαθός — ἀγαθῶς (Conybeare–Stock §34). Множат се наречията на -θεν със значение на предлози: ὑποκάτωθεν, ἀπάνωθεν, κυκλόθεν (вж. гл. 27.9).

• δυσί(ν) е обичайният датив на δύο (гл. 9.1).

• τέσσαρες се употребява и като акузатив (вместо τέσσαρας), особено в кодекс B; срв. Откр. 4:4, където ръкописите се колебаят между τέσσαρας и τέσσαρες в акузатив.

• δώδεκα е обичайната форма, а за 13–19 освен класическите τρεῖς καὶ δέκα (тринадесет) и т.н. се срещат и съставни форми като πεντεκαίδεκα (Изх. 27:14), ὀκτωκαίδεκα (Съд. 20:25). Редните числителни могат да се образуват описателно: ἐν τῷ ἑνδεκάτῳ ἔτει или ἐν τῷ ἔτει τῷ ἑνδεκάτῳ — в единадесетата година.

• Употребата на εἷς вместо πρῶτος за „първи“ (ἡμέρα μία, първият ден, Бит. 1:5) е хебраизъм; така и в Новия Завет: Марк 16:2 τῇ μιᾷ τῶν σαββάτων — в първия ден на седмицата.

• Разпределителните числителни се изразяват чрез удвояване (δύο δύο; гл. 26.1).

• Лични местоимения. Класическият гръцки няма ненатъртено местоимение за трето лице „той“; в койне тази роля поема αὐτός във всички косвени падежи и все по-често и в номинатив (Conybeare–Stock §13). Затова в Септуагинта αὐτός в номинатив често не носи ударение, а значи просто той.

• Възвратни местоимения. ἑαυτοῦ, ἑαυτῶν служат за всички лица в множествено число (ἑαυτούς вместо ἡμᾶς αὐτούς, ὑμᾶς αὐτούς), както и в Новия Завет (Робъртсън, гл. VI). В единствено число ἐμαυτοῦ и σεαυτοῦ се пазят.

• Показателни местоимения. ὅδε отстъпва пред οὗτος и се среща главно в литературните книги и в израза τάδε λέγει κύριος.

• Относителни местоимения. ὅστις се употребява почти само в номинатив и често не се различава от ὅς (гл. 24.5); вж. и ἐάν вместо ἄν след относителното местоимение (гл. 28.7).

14.1. Общата тенденция

В спрежението действат две сили, познати от Новия Завет (Робъртсън, гл. VII): уеднаквяване (окончанията на първия аорист проникват във втория, глаголите на -μι минават към -ω) и опростяване (оптативът и перфектът отстъпват, аористът на -θην измества медия). Thackeray подчертава, че Септуагинта, особено в Петокнижието, показва ранния етап на тези промени, а Новият Завет — по-късния.

14.2. εἶναι

• 1 л. ед. ч. имперфект е обикновено ἤμην (58 пъти), медиална форма вместо атическото ἦ; ἦν за 1 л. е рядко.

• 2 л. ед. ч. имперфект е ἦσθα, а футурът е ἔσῃ (94 пъти).

• Императив 3 л. ед. ч. ἔστω и ἤτω (последното и в Новия Завет: Як. 5:12; 1 Кор. 16:22).

14.3. Медий и пасив

Аористът на -θην измества аориста медий при много глаголи: ἐγενήθην се употребява наравно с ἐγενόμην (ἐγενήθη 298 пъти срещу ἐγένετο 851 пъти), ἀπεκρίθη измества ἀπεκρίνατο. Затова и в синтаксиса границата между медий и пасив се размива (гл. 25.11).

15.1. Сричковият аугмент

• Изпускане. Сричковият аугмент понякога липсва в плусквамперфекта, както и в класическия гръцки (Conybeare–Stock §19); по-рядко в аориста и имперфекта.

• η- вместо ε-. При βούλομαι, δύναμαι и μέλλω койне се колебае между ε- и η-: ἠδύνατο (13 пъти) и ἐδύνατο (6 пъти); ἤμελλεν (Прем. 18:4) и ἔμελλεν (4 Мак. 17:1); при βούλομαι Rahlfs има само ἐβουλήθη. В Новия Завет преобладава η- (ἠδύνατο, ἤμελλεν).

15.2. Времевият аугмент

Времевият аугмент на началната гласна понякога липсва, особено при дифтонга ευ-: εὐλόγησεν (64 пъти у Rahlfs) и ηὐλόγησεν (19 пъти). Двете форми съжителстват и в Новия Завет. При οι- аугментът се пази (ᾠκοδόμησεν).

15.3. Двоен и неправилно поставен аугмент

При някои съставни глаголи аугментът се поставя два пъти — пред представката и след нея — или се поставя пред представката, като че ли глаголът е прост:

• ἀνοίγω: ἠνεῴχθησαν (Бит. 7:11), ἠνοίχθη (Чис. 16:32) — с аугмент и пред, и след α-;

• ἀποκαθίστημι: ἀπεκατέστησεν (Бит. 40:21), ἀπεκατέστη (Изх. 4:7) — двоен аугмент, както и в Марк 8:25 ἀπεκατέστη;

• ἐκάθισα, ἐκαθήμην — аугментът е пред κατα-, понеже съставът не се е усещал.

15.4. Редупликация

Редупликацията понякога липсва в перфектното причастие (особено при глаголи, започващи с ρ или с две съгласни) или е удвоена по аналогия (κεκράξονται — футур, образуван от перфектната основа: Пс. 64:14; Йов 35:9).

16.1. -σαν в имперфекта и втория аорист

Една от първите черти, които поразяват читателя на Септуагинта, е окончанието -οσαν за 3 л. мн. ч. на имперфекта и втория аорист: ἤλθοσαν (40 пъти), ἐλάβοσαν (11 пъти), εἴδοσαν (23 пъти), ἐκρίνοσαν, ἐφάγοσαν. Thackeray показва, че то не е „александрийска“ особеност, а е разпространено из целия елинистически свят; в папирусите от Египет се среща от I в. пр.Хр. нататък. В Новия Завет е рядко (Йоан 15:22, 24 εἴχοσαν; Рим. 3:13 ἐδολιοῦσαν — цитат от Пс. 13:3).

Същото -σαν се прибавя и към оптатива (αἰνέσαισαν) и към перфекта при някои глаголи.

16.2. Окончания на първия аорист във втория аорист

Окончанията на първия аорист (-α, -ας, -ατε, -αν) проникват във втория аорист: εἶπα, εἶπας (49 пъти), εἶπαν (367 пъти срещу 112 пъти εἶπον), ἔπεσαν (32 пъти, до ἔπεσον 40), εἶδαν, ἔφυγαν, ἤλθατε, εὕραμεν. Новият Завет отива още по-далеч в тази посока (ἦλθαν, εἶδαν, ἔπεσαν; Робъртсън, гл. VII; срв. гл. 31 у Мейчън).

16.3. 3 л. мн. ч. на перфекта на -αν

Окончанието -αν вместо -ασι в перфекта е рядко в Септуагинта (ἑώρακαν, Втор. 11:7) и е по-често в Новия Завет (Лука 9:36 ἑώρακαν; Йоан 17:7 ἔγνωκαν).

16.4. 2 л. ед. ч. в медия и пасив

В сегашно време и футур окончанието на 2 л. ед. ч. медий и пасив е обикновено -ῃ (ἔσῃ, φάγῃ). При глаголите, при които -ῃ съвпада с други форми, се възстановява пълното окончание -σαι: φάγεσαι (Рут 2:14; Пс. 127:2) и πίεσαι, както и в Новия Завет (Лука 17:8 φάγεσαι καὶ πίεσαι — ще ядеш и ще пиеш). Conybeare–Stock (§17) отбелязват и δύνῃ/δύνασαι.

17.1. Сегашно време

Множат се новите сегашни основи: στήκω (от ἕστηκα; στήκει, Съд. B 16:26), ἀφίω, συνίω (от ἀφίημι, συνίημι — вж. гл. 18). Глаголите на -άω и -έω се смесват: ἐλεάω вместо ἐλεέω (ἐλεᾷ 7 пъти), както и в Новия Завет (Рим. 9:16 ἐλεῶντος).

17.2. Футур

• Атически футур (с изпаднало σ и стягане) се пази при глаголите на -ίζω: ἐλπιῶ (Пс. 17:3), καθιῶ (Ис. 14:13), както и в Новия Завет (Мат. 12:21 ἐλπιοῦσιν — ще се надяват; Йоан 16:14 λήμψεται — ще вземе). При други глаголи атическият футур отстъпва пред формите със σ (καλέσω вместо καλῶ).

• Футур без σ от втори аорист: φάγομαι (13 пъти), πίομαι (8 пъти) — и в Новия Завет (Лука 17:8 φάγεσαι καὶ πίεσαι — ще ядеш и ще пиеш). ἔδομαι се пази до φάγομαι (ἔδεσθε 21 пъти).

• Кратка гласна във футура на някои глаголи (Conybeare–Stock §22).

• Футурът на плавните глаголи е обикновено стегнат (ἀποκτενῶ, ἀρῶ, ἐρῶ).

17.3. Първи и втори аорист

• Аорист на плавните глаголи. В атическия глаголите с ᾰ в основата удължават ᾰ в η в първия аорист (ἔφηνα), освен след ι или ρ, където удължават в ᾱ (ἐμίανα, ἐπέρανα). В Септуагинта много такива глаголи имат ᾱ и след съгласна: ἐσήμανεν (Ест. 2:22) вместо ἐσήμηνεν, ἐποίμανεν, ὕφανεν, ψάλατε (Conybeare–Stock §23). Така и в Новия Завет: Гал. 3:1 ἐβάσκανεν; Откр. 1:1 ἐσήμανεν.

17.4. Аорист пасив

Септуагинта предпочита силните (втори) форми на аорист пасив без θ: ἐκρύβην (ἐκρύβησαν 9 пъти, ἐκρύφθησαν нито веднъж), ἐφάνη (Бит. 21:11), ἠγγέλην (Conybeare–Stock §24). Срв. Мат. 5:14 κρυβῆναι; Евр. 11:23 ἐκρύβη.

17.5. Перфект

Перфектът все по-често се употребява със значение на аорист (ὤφθη и ἑώρακα се смесват по значение). Глаголът ἥκω има перфект ἧκα, засвидетелстван само в множествено число: ἥκασιν (Бит. 45:16 и 20 пъти общо), ἥκατε (Бит. 42:7) — Conybeare–Stock §26; срв. Марк 8:3 ἥκασιν — са дошли. Някои перфекти раждат нови сегашни основи (στήκω, гл. 17.1).

18.1. Стягащи глаголи

• πεινάω, διψάω имат в койне стягане в -ᾷ, -ᾷς (πεινᾷ, διψᾷ), а не атическото -ῇ, -ῇς; πεινᾷ, διψᾷ (Пр. 32:21 у Rahlfs = масоретски 25:21); инфинитивът по Swete е πεινᾶν, διψᾶν (Conybeare–Stock §25). Така и в Новия Завет: Рим. 12:20 ἐὰν πεινᾷ — ако е гладен (цитат от същото място).

• Смесване на -άω и -έω: ἐλεάω (гл. 17.1), ἐρωτέω/ἐρωτάω.

• Глаголите на -όω понякога имат в сегашно време окончания на -άω или -έω в ръкописите (ἀξιῶ, δικαιῶ — и в Новия Завет 1 Кор. 4:6 φυσιοῦσθε като конюнктив; вж. гл. 28.8).

18.2. ἵστημι и съставните му

До класическите форми на -μι стои нова сегашна основа на -ω, στήκω (от перфекта ἕστηκα): Съд. B 16:26 ἐφ᾿ οἷς ὁ οἶκος στήκει — на които стои къщата; срв. Марк 11:25 στήκετε — стоите. В ръкописите се среща и ἱστάνω (у Rahlfs не е прието). Императивът на втория аорист на съставните глаголи е често ἀνάστα (21 пъти) и ἀπόστα (Бит. 19:9; Йов 7:16) до класическото ἀνάστηθι (46 пъти) — вж. Conybeare–Stock §32 и Деян. 12:7 ἀνάστα.

18.3. τίθημι

τίθημι не показва много особености. Аористът на τίθημι и съставните му е първи аорист в индикатив (ἔθηκα), а 3 л. мн. ч. е ἔθηκαν.

18.4. δίδωμι

• Сегашното време се отклонява към глаголите на -όω: 3 л. ед. ч. обикновено δίδωσιν (30 пъти), но и διδοῖ (Пс. 36:21).

• 3 л. мн. ч. аорист е обикновено ἔδωκαν (102 пъти), а не класическото ἔδοσαν (у Rahlfs никъде). Имперфектът е ἐδίδοσαν (Иудит 7:21) или ἐδίδουν.

• Оптативът е δῴη (вместо δοίη), както и в Новия Завет (2 Тим. 1:16 δῴη).

18.5. ἵημι и съставните му

Простият глагол ἵημι практически не се употребява; съставните му (ἀφίημι, συνίημι) показват преминаване към спрежението на -ω: συνίων (15 пъти) и συνίει вместо συνιείς, συνίησι; ἀφίων (Екл. 5:11). В Новия Завет също συνίων (Рим. 3:11), ἀφίομεν (Лука 11:4).

18.6. Таблица на характерните глаголи

Таблицата на Thackeray (§24) с основните форми на глаголите, които се отклоняват от атическата норма, може да бъде намерена като приложение към граматиката, като всяка форма е сверена с текста на Rahlfs.

Тази част следва Conybeare–Stock, §§38–114.

19.1. Синтаксисът на Септуагинта не е гръцки

Докато в морфологията (части II–III) имахме работа само с разновидности в рамките на гръцкия език, в синтаксиса неизбежно срещаме онова, което не е гръцко. Септуагинта като цяло е буквален превод — тоест „само половин превод“: речникът е сменен, но конструкцията рядко. Затова пред нас е текст, чийто речник е гръцки, а синтаксисът — еврейски (вж. гл. 1.5 и 4.3).

19.2. Липса на μέν и δέ

Колко малко се занимаваме тук с гръцки стил, личи от това, че съпоставянето на изречения с частиците μέν и δέ, толкова обичайно в гръцката проза (Робъртсън, гл. XX), е рядкост в Септуагинта извън Премъдрост Соломонова и Макавейските книги. От Второзаконие до Притчи то не се среща нито веднъж, нито пък в Еклесиаст, Песен на песните, по-голямата част от Дванадесетте пророци, Еремия и Езекиил. В Левит, Числа, Товит, Агей, Захария и Исаия се среща по веднъж. Където противопоставянето все пак е употребено, то често не е изведено правилно (напр. Йов 32:6).

Ето места, където едната или и двете частици очевидно липсват:

Бит. 27:22 ἡ φωνὴ φωνὴ Ιακωβ, αἱ δὲ χεῖρες χεῖρες Ησαυ — гласът е глас Яковов, а ръцете — ръце Исавови

Съд. 16:29 καὶ ἐκράτησεν ἕνα τῇ δεξιᾷ αὐτοῦ καὶ ἕνα τῇ ἀριστερᾷ αὐτοῦ — и хвана единия [стълб] с дясната си ръка и единия с лявата

19.3. Паратаксис

Грубо казано, в гръцкия на Септуагинта няма синтаксис, а само паратаксис: цялото е една огромна поредица от изречения, свързани с καί, и само смисълът показва кое от тях трябва да се разбере като аподозис (главно изречение след подчинено). Затова може да се приеме за общо правило, че в Септуагинта аподозисът се въвежда с καί.

Това е връщане към по-ранен стадий на езика, отколкото гръцкият отдавна е бил достигнал, но отделни остатъци от него се срещат и у класическите автори, напр. Ксенофонт, Анабасис 4.2.12 καὶ τοῦτόν τε παρεληλύθεσαν οἱ Ἕλληνες, καὶ ἕτερον ὁρῶσιν ἔμπροσθεν λόφον κατεχόμενον — и едва бяха подминали този [хълм], и виждат пред себе си друг, завзет хълм. Там обаче двете изречения са съчинени. В Септуагинта καί стои пред аподозиса дори когато първото изречение е въведено с подчинителен съюз:

Бит. 44:29 ἐὰν οὖν λάβητε… καὶ κατάξετέ μου τὸ γῆρας — ако вземете… [и] ще свалите старините ми

Изх. 13:14 ἐὰν δὲ ἐρωτήσῃ σε ὁ υἱός σου… καὶ ἐρεῖς αὐτῷ — и ако синът ти те попита… [и] ще му кажеш

Ис. Нав. 4:1 καὶ ἐπεὶ συνετέλεσεν πᾶς ὁ λαὸς διαβαίνων τὸν Ιορδάνην, καὶ εἶπεν κύριος — и когато целият народ премина Йордан, [и] Господ каза

Понякога мястото на протазиса заема предлог с членуван инфинитив:

Изх. 3:12 ἐν τῷ ἐξαγαγεῖν σε τὸν λαόν μου ἐξ Αἰγύπτου καὶ λατρεύσετε τῷ θεῷ — когато изведеш народа Ми от Египет, [и] ще служите на Бога

В българския превод такова καί обикновено се изпуска. Трудността да се определи кое е главното изречение сред лабиринт от изречения с καί (напр. Бит. 4:14; 39:10) може да се сравни с подобната трудност при поредица от изречения с δέ у Омир.

19.4. Изречение, въведено с глагол „съм, ставам“

Много често, в подражание на еврейския израз ваехи („и стана“), цялото изречение се въвежда с ἐγένετο или ἔσται:

Бит. 39:19 ἐγένετο δέ, ὡς ἤκουσεν… καὶ ἐθυμώθη ὀργῇ — и стана, като чу… [и] се разгневи силно

3 Цар. 18:12 καὶ ἔσται ἐὰν ἐγὼ ἀπέλθω ἀπὸ σοῦ, καὶ πνεῦμα κυρίου ἀρεῖ σε εἰς γῆν ἣν οὐκ οἶδα — и ще стане, щом си отида от тебе, [и] духът Господен ще те отнесе в земя, която аз не зная

В такива случаи, съобразно западната представа за изречението, казваме, че καί въвежда аподозиса. Но в първоначалния си замисъл конструкцията вероятно е била изцяло паратактична. Това личи добре в прост случай като Бит. 41:8 ἐγένετο δὲ πρωὶ καὶ ἐταράχθη ἡ ψυχὴ αὐτοῦ — и настана утро, и душата му се смути. Същото обяснение важи и за по-съставни случаи:

Чис. 21:9 καὶ ἐγένετο ὅταν ἔδακνεν ὄφις ἄνθρωπον, καὶ ἐπέβλεψεν ἐπὶ τὸν ὄφιν τὸν χαλκοῦν, καὶ ἔζη — и ставаше, щом змия ухапеше човек, и той погледнеше към медната змия, и оставаше жив

В Новия Завет конструкцията с ἐγένετο е типична за Лука и е по същество „септуагинтизъм“ (Робъртсън, гл. XXX; срв. гл. 4.4).

19.5. Безсъюзно съпоставяне на глаголите

Понякога след ἐγένετο, ἐγενήθη или ἔσται καί липсва и двата глагола просто стоят един до друг:

Съд. 19:30 καὶ ἐγένετο πᾶς ὁ βλέπων ἔλεγεν — и стана така, че всеки, който виждаше, казваше

1 Цар. 31:8 καὶ ἐγενήθη τῇ ἐπαύριον καὶ ἔρχονται οἱ ἀλλόφυλοι — и на другия ден идват филистимците¹

Бит. 44:31 καὶ ἔσται ἐν τῷ ἰδεῖν αὐτὸν μὴ ὂν τὸ παιδάριον μεθ᾿ ἡμῶν, τελευτήσει — и ще стане, като види, че момчето не е с нас, ще умре

Два превода на един и същ еврейски текст понякога се различават точно в това: единият преводач поставя καί, другият не.

4 Цар. 19:1 καὶ ἐγένετο ὡς ἤκουσεν ὁ βασιλεὺς Εζεκιας, καὶ διέρρηξεν τὰ ἱμάτια ἑαυτοῦ — и щом цар Езекия чу, [и] раздра дрехите си

Ис. 37:1 καὶ ἐγένετο ἐν τῷ ἀκοῦσαι τὸν βασιλέα Εζεκιαν ἔσχισεν τὰ ἱμάτια — и като чу цар Езекия, раздра дрехите си

¹ Conybeare привежда мястото без καί по текста на Swete; у Rahlfs καί стои. Обратният пример, без καί, остава Бит. 44:31.

19.6. δέ в аподозиса

Употребата на δέ за отбелязване на аподозиса, която се среща от време на време у класическите автори още от Омир, е рядка в Септуагинта:

Conybeare привежда по Swete за пример Ис. Нав. 2:8 καὶ ἐγένετο ὡς ἐξήλθοσαν… αὕτη δὲ ἀνέβη — и стана, когато излязоха… тя пък се качи. У Rahlfs стихът гласи καὶ αὐτοὶ δὲ πρὶν ἢ κοιμηθῆναι αὐτοὺς καὶ αὐτὴ ἀνέβη — а те, преди да легнат, [и] тя се качи: δέ стои в първото изречение, а аподозисът отново е въведен с καί, както в гл. 19.3.

20.1. Родова употреба на члена

Членът стои пред съществително, което означава не определен предмет, а вид, клас. Това се дължи на следване на еврейския текст, който поставя член там, където гръцкият (и българският) би предпочел неопределено съществително:

1 Цар. 17:34 ὅταν ἤρχετο ὁ λέων καὶ ἡ ἄρκος — когато идваше лъв или мечка

Ам. 5:19 ὃν τρόπον ὅταν φύγῃ ἄνθρωπος ἐκ προσώπου τοῦ λέοντος καὶ ἐμπέσῃ αὐτῷ ἡ ἄρκος — както когато човек бяга от лъв и го срещне мечка

Ис. 7:14 ἰδοὺ ἡ παρθένος ἐν γαστρὶ ἕξει — ето, девицата ще зачене

За члена изобщо вж. Робъртсън, гл. XII.

20.2. Елиптичен член от женски род

Членът от женски род с подразбиращо се χώρα или γῆ не се дължи на еврейско влияние:

Йов 1:7 περιελθὼν τὴν ὑπ᾿ οὐρανὸν — като обиколих поднебесната [земя]; така и Йов 2:2; 5:10; 9:6; 28:24; 34:13; 38:24.

Изх. 17:14 ἐκ τῆς ὑπὸ τὸν οὐρανόν — изпод небето³

Вар. 5:3 τῇ ὑπ᾿ οὐρανὸν πάσῃ — на цялата поднебесна [земя]

Така и в Новия Завет: Лука 17:24 ὥσπερ γὰρ ἡ ἀστραπὴ ἀστράπτουσα ἐκ τῆς ὑπὸ τὸν οὐρανὸν εἰς τὴν ὑπ᾿ οὐρανὸν λάμπει — защото, както светкавицата блясва от единия край под небето и свети до другия.

³ У Conybeare погрешно Изх. 17:4.

21.1. Елиптично прилагателно от женски род

Нищо в самия женски род не прави елипсата да е по-честа, отколкото в мъжкия или средния. Просто някои от най-лесно подразбиращите се думи са от женски род (ὁδός, ἡμέρα, χώρα, φωνή). Тази употреба е обща черта на гръцкия, но в Септуагинта не е особено честа:

ἐπ᾿ εὐθείας (ὁδοῦ), направо — Ис. Нав. 8:14

ἕως τῆς σήμερον (ἡμέρας), до днес — 2 Пар. 35:25

ἐβόησεν μεγάλῃ (φωνῇ), извика със силен [глас] — 4 Цар. 18:28 по Swete; Rahlfs чете φωνῇ μεγάλῃ

В Новия Завет този израз е много по-чест: Лука 12:47–48 δαρήσεται πολλάς… ὀλίγας (πληγάς) — ще бъде бит много… малко [удари].

21.2. Женски род вместо среден

Употребата на женски род вместо среден (за „това“, „нещо такова“) е чист хебраизъм: еврейският няма среден род и изразява абстрактното с женски. Среща се главно в Псалмите:

Съд. 15:7 ἐὰν ποιήσητε οὕτως ταύτην — ако постъпите така

Пс. 26:4 μίαν ᾐτησάμην παρὰ κυρίου, ταύτην ἐκζητήσω — едно [нещо] поисках от Господа, него ще търся

Пс. 117:23 παρὰ κυρίου ἐγένετο αὕτη — от Господа е това

Пс. 118:50 αὕτη με παρεκάλεσεν — това ме утеши

В Новия Завет такава употреба се среща само в цитата от Пс. 117:23 у Мат. 21:42 и Марк 12:11 (παρὰ κυρίου ἐγένετο αὕτη — от Господа е това, букв. тази).

21.3. Единствено число вместо множествено

Понякога, в подражание на еврейския израз, единствено число се употребява в смисъл на множествено (събирателно). С член това е родовата употреба на члена (гл. 20.1), но членът не е задължителен:

Изх. 8:2 ἀνεβιβάσθη ὁ βάτραχος — излязоха жабите (букв. жабата)⁴

Изх. 10:13 ὁ ἄνεμος ὁ νότος ἀνέλαβεν τὴν ἀκρίδα — южният вятър донесе скакалците

Съд. 7:12 ὡσεὶ ἀκρὶς εἰς πλῆθος — като множество скакалци

4 Цар. 2:12 ἅρμα Ισραηλ καὶ ἱππεὺς αὐτοῦ — колесница Израилева и конница негова

Ез. 47:9 ἔσται ἐκεῖ ἰχθὺς πολὺς σφόδρα — там ще има твърде много риба

Това хвърля светлина върху иначе стряскащата граматика на Съд. B 15:10 καὶ εἶπαν ἀνὴρ Ιουδα — и мъжете на Юда казаха (букв. казаха мъж Юдов).

⁴ У Swete и Conybeare 8:6; у Rahlfs 8:2.

21.4. Глагол в единствено число при няколко подлога

Съобразно еврейския израз глагол в единствено число често въвежда няколко подлога:

4 Цар. 18:26 καὶ εἶπεν Ελιακιμ… καὶ Σομνας καὶ Ιωας — и Елиаким… Сомна и Иоах казаха

Това може да стане и в гръцкия независимо от еврейския (напр. Ксенофонт, Анабасис 2.4.16 ἔπεμψέ με Ἀριαῖος καὶ Ἀρτάοζος — изпратиха ме Арией и Артаоз). Срв. Робъртсън, гл. X, за съгласуването на подлога и сказуемото.

Общите принципи за функцията на падежите са изложени у Робъртсън (гл. XIV). Тук са събрани само употребите, които в Септуагинта са по-чести, по-свободни или изобщо различни от новозаветните. Много от тях се дължат на буквалното следване на еврейския текст, но не всички: част от тях са обикновени явления на говоримото койне.

Номинатив

22.1. Номинатив вместо вокатив

Номинативът вместо вокатив е бил разговорна употреба още в класическия гръцки (среща се у Платон и е чест у Аристофан и Лукиан). В тази употреба номинативът обикновено е с член. В еврейския вокативът редовно се изразява с номинатив с член и затова не е чудно, че преводачите на Септуагинта често прибягват до този обрат.

3 Цар. 18:26 ἐπάκουσον ἡμῶν, ὁ Βααλ — чуй ни, Ваале!

3 Цар. 20:20 εἰ εὕρηκάς με, ὁ ἐχθρός μου; — намери ли ме, враже мой?

Без член номинативът стои на мястото на вокатив по-рядко:

Вар. 4:5 θαρσεῖτε, λαός μου — дерзайте, народе мой!

Често номинативът с член стои като приложение към вокатив:

3 Цар. 17:20 κύριε ὁ μάρτυς τῆς χήρας — Господи, свидетелю на вдовицата

3 Цар. 17:21 κύριε ὁ θεός μου — Господи, Боже мой

За напреднали. Conybeare привежда като пример и 3 Цар. 17:18 τί ἐμοὶ καὶ σοί, ὁ ἄνθρωπος τοῦ θεοῦ — какво общо имаме ние с тебе, Божий човече? — по текста на Swete (кодекс B). У Rahlfs стои вокативът ἄνθρωπε. Примерът показва защо при граматични въпроси трябва да се знае по кое издание се цитира. Срв. също Пс. 21:2 ὁ θεὸς ὁ θεός μου, πρόσχες μοι — Боже, Боже мой, вслушай се в мене.

В Новия Завет номинативът с член също често заменя вокатива (Робъртсън, гл. XIV): Мат. 11:26 ναί, ὁ πατήρ — да, Отче; Лука 8:54 ἡ παῖς, ἔγειρε — дете, стани; Кол. 3:18 αἱ γυναῖκες, ὑποτάσσεσθε — жени, покорявайте се. Номинатив без член вместо вокатив е рядък и там: Лука 12:20 ἄφρων — безумецо; Деян. 7:42 οἶκος Ἰσραήλ — доме Израилев. Номинатив като приложение към вокатив: Рим. 2:1 ὦ ἄνθρωπε πᾶς ὁ κρίνων — о, човече, който и да си ти, който съдиш; Откр. 15:3 κύριε ὁ θεὸς ὁ παντοκράτωρ — Господи Боже Вседържителю.

22.2. Абсолютен номинатив

Понякога в Септуагинта се среща конструкция, която може да се нарече абсолютен номинатив (nominativus absolutus): номинатив, който не е свързан синтактично с нищо в изречението.

Чис. 22:24 καὶ ἔστη ὁ ἄγγελος τοῦ θεοῦ ἐν ταῖς αὔλαξιν τῶν ἀμπέλων, φραγμὸς ἐντεῦθεν καὶ φραγμὸς ἐντεῦθεν — и ангелът Божий застана в бразда между лозята — ограда оттук и ограда оттам

Чис. 24:4 ὅστις ὅρασιν θεοῦ εἶδεν ἐν ὕπνῳ, ἀποκεκαλυμμένοι οἱ ὀφθαλμοὶ αὐτοῦ — който видя видение от Бога насън — очите му открити

Конструкцията произтича от буквално следване на еврейския текст и затова няма смисъл да се търсят гръцки паралели: подобен случай може и да се намери, но причината би била друга.

22.3. Номинатив на отношението

Изречението започва с назоваване на предмета, за който ще се говори, а после се казва нещо за него, без номинативът да заема място в синтаксиса:

Йов 28:7 τρίβος, οὐκ ἔγνω αὐτὴν πετεινόν — пътека — птица не я позна

Пс. 102:15 ἄνθρωπος, ὡσεὶ χόρτος αἱ ἡμέραι αὐτοῦ — човекът — дните му са като трева

Да се изнесе темата напред и после да се говори за нея, е хебраизъм, но и обичаен похват на езика изобщо. Така и в Новия Завет: Деян. 7:40 ὁ γὰρ Μωϋσῆς οὗτος… οὐκ οἴδαμεν τί ἐγένετο αὐτῷ — защото този Мойсей… не знаем какво му стана; Откр. 3:12 ὁ νικῶν ποιήσω αὐτὸν στῦλον — който побеждава, ще го направя стълб.

22.4. Висящ номинатив

Номинативът, който остава без глагол поради внезапна смяна на конструкцията (nominativus pendens, анаколут), е позната черта на класическия гръцки, особено в по-разговорен стил. В Септуагинта не е особено чест:

Conybeare привежда Дан. 7:15 (по текста на Swete) καὶ ἀκηδιάσας ἐγὼ… ἐτάρασσόν με — и аз, като се натъжих… [виденията] ме смущаваха. В изданието на Rahlfs причастието се свързва с глагола на следващия стих (προσῆλθον, приближих се) и анаколут няма — още един пример, че изборът на издание има значение и за граматиката.

Такива случаи обикновено се обясняват с конструкция по смисъл. Рядко се среща толкова рязък анаколут като в Марк 9:20 καὶ ἰδὼν αὐτὸν τὸ πνεῦμα εὐθὺς συνεσπάραξεν αὐτόν — и като Го видя, духът веднага го разтърси.

Акузатив

22.5. Акузатив вместо вокатив

Акузатив на мястото на вокатив изглежда невъзможен, но ето пример:

Пс. 51:6 ἠγάπησας πάντα τὰ ῥήματα καταποντισμοῦ, γλῶσσαν δολίαν — обикнал си всички погубващи думи, език коварен

22.6. Акузатив за момент от времето

В класическия гръцки моментът, в който става нещо, се изразява обикновено с генитив или датив, а по-рядко с акузатив. След класическата епоха акузативът става все по-чест; в новогръцкия е останал само той.

Бит. 43:16 μετ᾿ ἐμοῦ γὰρ φάγονται οἱ ἄνθρωποι ἄρτους τὴν μεσημβρίαν — защото тези хора ще обядват с мене по пладне

Изх. 9:18 ἰδοὺ ἐγὼ ὕω ταύτην τὴν ὥραν αὔριον χάλαζαν — ето, утре по това време ще пусна град

Дан. Θ 9:21 ὡσεὶ ὥραν θυσίας ἑσπερινῆς — към часа на вечерната жертва (OG има ἐν ὥρᾳ)

Така понякога и в Новия Завет: Йоан 4:52 ἐχθὲς ὥραν ἑβδόμην ἀφῆκεν αὐτὸν ὁ πυρετός — вчера в седмия час треската го остави; Откр. 3:3 οὐ μὴ γνῷς ποίαν ὥραν ἥξω ἐπὶ σέ — няма да узнаеш в кой час ще дойда върху тебе.

22.7. Сроден акузатив (фигура етимологика)

а) Сроден акузатив тук наричаме онази форма на фигурата етимологика (figura etymologica), при която глаголът се следва от акузатив на дума от същия корен, независимо дали е акузатив на външния или на вътрешния обект. В следващия стих има и двата вида (θήρα = дивеч):

Бит. 27:33 ἐξέστη δὲ Ισαακ ἔκστασιν μεγάλην σφόδρα καὶ εἶπεν· τίς οὖν ὁ θηρεύσας μοι θήραν; — и Исаак се смути много силно и каза: кой е тогава онзи, който ми е уловил дивеч?

б) Голямата честота на сродния акузатив в Септуагинта се дължи на това, че тук духът на еврейския и на гръцкия език съвпадат: конструкцията е закономерна гръцка употреба и същевременно е едно от средствата за превод на постоянно повтаряща се еврейска формула. Понякога акузативът само дава допълнение на глагола: δάνειον δανείζειν (давам заем), διαθέσθαι διαθήκην (сключвам завет), διηγεῖσθαι διήγημα (разказвам разказ), ἐνύπνιον ἐνυπνιάζεσθαι (сънувам сън), ἐπιθυμεῖν ἐπιθυμίαν (пожелавам силно), θύειν θυσίαν (принасям жертва), νηστεύειν νηστείαν (постя пост). Друг път към него има пояснение:

Чис. 18:6 λειτουργεῖν τὰς λειτουργίας τῆς σκηνῆς τοῦ μαρτυρίου — да извършват службите в скинията на свидетелството

Дан. OG 11:2 πλουτήσει πλοῦτον μέγαν — ще забогатее с голямо богатство

1 Мак. 2:58 ἐν τῷ ζηλῶσαι ζῆλον νόμου — понеже ревнуваше с ревност за закона

в) Понякога сродният акузатив е предаден чрез относително изречение:

Изх. 3:9 τὸν θλιμμὸν ὃν οἱ Αἰγύπτιοι θλίβουσιν αὐτούς — угнетението, с което египтяните ги угнетяват

Чис. 1:44 ἡ ἐπίσκεψις ἣν ἐπεσκέψαντο — преброяването, което извършиха

1 Цар. 2:24 ἡ ἀκοὴ ἣν ἐγὼ ἀκούω — слухът, който аз чувам

г) При други промени в конструкцията фигурата етимологика остава, но вече не като сроден акузатив. Така от обичайния израз δοῦναι δόμα (давам дар) имаме δόμα δεδομένοι (Чис. 3:9) и δόμα δεδομένον (Чис. 18:6).

д) В един случай сродният акузатив е подсилен с още едно приложение на фигурата, и то без еврейски образец:

Бит. 47:22 ἐν δόσει γὰρ ἔδωκεν δόμα τοῖς ἱερεῦσιν — защото като дар даде дар на жреците

е) В по-широк смисъл сроден акузатив е и акузатив на дума със сродно значение, но не от същия корен: Съд. 15:8 ἐπάταξεν… πληγὴν μεγάλην — порази… с голямо поражение.

ж) В Новия Завет сродният акузатив също е чест: 1 Йоан 5:16 ἁμαρτάνοντα ἁμαρτίαν μὴ πρὸς θάνατον — че съгрешава грях, който не е към смърт; Мат. 2:10 ἐχάρησαν χαρὰν μεγάλην σφόδρα — зарадваха се твърде много; Йоан 7:24 τὴν δικαίαν κρίσιν κρίνετε — съдете с праведен съд. Среща се и в относително изречение: Марк 10:38 τὸ βάπτισμα ὃ ἐγὼ βαπτίζομαι — кръщението, с което Аз се кръщавам; Еф. 4:1 τῆς κλήσεως ἧς ἐκλήθητε — призванието, с което бяхте призовани. В Лука 8:5 ἐξῆλθεν ὁ σπείρων τοῦ σπεῖραι τὸν σπόρον αὐτοῦ — излезе сеячът да сее семето си — фигурата е употребена трикратно.

За напреднали. Че играта със сродни думи е в духа на гръцкия език, се вижда от честата ѝ употреба у Платон, напр. Хипий Велики 296 C ἀλλὰ μέντοι δυνάμει γε δύνανται οἱ δυνάμενοι — но които могат, могат със силата си.

22.8. Акузатив като приложение към несклоняемо име

В Септуагинта несклоняемо име понякога се следва от приложение в акузатив, макар по правилата самото то да е в друг падеж:

Ис. 37:38 ἐν τῷ οἴκῳ Νασαραχ τὸν πάτραρχον αὐτοῦ — в дома на Насарах, своя родов бог¹

4 Цар. 1:2 ἐν τῇ Βααλ μυῖαν θεὸν Ακκαρων — чрез Ваал-Муха, бога на Акарон²

Тук и в § 22.5 може би би било по-удобно да се говори просто за „неправилна граматика“ — категория, която читателят на Септуагинта лесно ще разшири.

¹ Така у Swete. Rahlfs чете τὸν παταχρον: преводачът е транскрибирал еврейската дума за „бога“ му, а не я е превел.

² Swete: ἐν τῷ Βααλ. Rahlfs: ἐν τῇ Βααλ (във Ваал) — женският член пред Βααλ е позната особеност на Септуагинта (вж. гл. 21, „Женски род вместо среден“).

Генитив

22.9. Абсолютен генитив

Строго погледнато, абсолютният генитив (самостоятелен генитив, genitivus absolutus) е генитивна конструкция, която не засяга общата конструкция на изречението. Затова той не би трябвало да се отнася нито към подлога, нито към допълнението на изречението. Дори класическите автори обаче невинаги го употребяват с прецизността, която граматиците биха желали (напр. Ксенофонт, Анабасис 1.2.17 θᾶττον προϊόντων… δρόμος ἐγένετο τοῖς στρατιώταις — когато (понеже) напредваха по-бързо, войниците се затичаха). В Септуагинта абсолютният генитив често е употребен по същия свободен начин:

Тов. 1:4 ὅτε ἤμην ἐν τῇ χώρᾳ μου… νεωτέρου μου ὄντος — когато бях в страната си… докато бях още млад

Втор. 15:10 οὐ λυπηθήσῃ τῇ καρδίᾳ σου διδόντος σου αὐτῷ — да не ти е тежко на сърцето, когато му даваш

Изх. 2:10 ἁδρυνθέντος δὲ τοῦ παιδίου εἰσήγαγεν αὐτό — а когато детето порасна, тя го заведе

Изх. 5:20 συνήντησαν δὲ… ἐρχομένοις… ἐκπορευομένων αὐτῶν — и срещнаха… [Мойсей и Аарон], които идваха… когато те излизаха

Така и в Новия Завет: Мат. 1:18 μνηστευθείσης τῆς μητρὸς αὐτοῦ… εὑρέθη — когато майка Му беше сгодена… се оказа; Деян. 21:17 γενομένων δὲ ἡμῶν εἰς Ἱεροσόλυμα ἀσμένως ἀπεδέξαντο ἡμᾶς οἱ ἀδελφοί — а когато пристигнахме в Ерусалим, братята ни приеха радушно.

22.10. Членуван инфинитив в генитив за цел

Генитивът на глаголното съществително, образувано с член пред инфинитива — за удобство ще го наричаме генитивен инфинитив — е един от редовните начини за изразяване на цел в библейския гръцки. Конструкцията не е непозната на класическите автори (напр. Платон, Горгий 457 E οὐ πρὸς τὸ πρᾶγμα φιλονικοῦντα λέγειν τοῦ καταφανὲς γενέσθαι, ἀλλὰ πρὸς σέ — че говоря, като споря не за предмета, за да стане той ясен, а срещу тебе) и особено я обича Тукидид. В еврейския няма нищо, което да я подсказва.

Съд. 16:5 καὶ δήσομεν αὐτὸν τοῦ ταπεινῶσαι αὐτόν — и ще го вържем, за да го смирим

Пс. 9:30 ἐνεδρεύει τοῦ ἁρπάσαι πτωχόν — дебне, за да грабне сиромаха

Йов 1:19 ἦλθον τοῦ ἀπαγγεῖλαί σοι — дойдох да ти известя

Така често и в Новия Завет: Мат. 13:3 ἐξῆλθεν ὁ σπείρων τοῦ σπείρειν — излезе сеячът да сее; Як. 5:17 προσηύξατο τοῦ μὴ βρέξαι — помоли се да не вали дъжд (Робъртсън, гл. XXI).

22.11. Други употреби на генитивния инфинитив

а) Генитивният инфинитив за цел е само една от многото му употреби. Ето пример, в който не се изразява цел нито в единия, нито в другия случай:

Изх. 14:5 τί τοῦτο ἐποιήσαμεν τοῦ ἐξαποστεῖλαι τοὺς υἱοὺς Ισραηλ τοῦ μὴ δουλεύειν ἡμῖν; — какво е това, което сторихме — да пуснем синовете Израилеви, така че да не ни робуват?

В първия случай имаме пояснителна употреба на генитивния инфинитив. Във втория е предадено еврейското „от това да ни служат“, но гръцкият може да се обясни само като генитивен инфинитив за следствие (= ὥστε μὴ δουλεύειν).

б) Пояснителната употреба е честа в Септуагинта:

Бит. 3:22 Αδαμ γέγονεν ὡς εἷς ἐξ ἡμῶν τοῦ γινώσκειν καλὸν καὶ πονηρόν — Адам стана като един от Нас — да познава доброто и злото

Изх. 8:25 μὴ προσθῇς ἔτι, Φαραω, ἐξαπατῆσαι τοῦ μὴ ἐξαποστεῖλαι τὸν λαόν — не мами пак, фараоне, като не пускаш народа

Пс. 26:4 ταύτην ἐκζητήσω· τοῦ κατοικεῖν με ἐν οἴκῳ κυρίου — нея ще търся: да живея в дома Господен

Така и в Новия Завет: Деян. 7:19 ἐκάκωσεν τοὺς πατέρας τοῦ ποιεῖν τὰ βρέφη ἔκθετα αὐτῶν — притесни бащите ни, като ги накара да изхвърлят децата си; Гал. 3:10 ὃς οὐκ ἐμμένει πᾶσιν τοῖς γεγραμμένοις… τοῦ ποιῆσαι αὐτά — който не пребъдва във всичко написано… за да го изпълнява.

в) Генитивен инфинитив за следствие:

Изх. 7:14 βεβάρηται ἡ καρδία Φαραω τοῦ μὴ ἐξαποστεῖλαι τὸν λαόν — сърцето на фараона се закорави, така че да не пусне народа

Така и в Новия Завет: Евр. 11:5 Ἑνὼχ μετετέθη τοῦ μὴ ἰδεῖν θάνατον — Енох беше преселен, за да не види смърт.

г) Онова, което латинската граматика нарича допълнителен инфинитив (вторият от два глагола), също често се изразява в Септуагинта с генитивен инфинитив:

Пс. 39:13 οὐκ ἠδυνήθην τοῦ βλέπειν — не можах да виждам³

2 Лет. 3:1 ἤρξατο Σαλωμων τοῦ οἰκοδομεῖν — Соломон започна да строи

Бит. 18:7 ἐτάχυνεν τοῦ ποιῆσαι αὐτό — побърза да го приготви

Така и в Новия Завет: Деян. 3:12 ὡς… πεποιηκόσιν τοῦ περιπατεῖν αὐτόν — като че ли сме го накарали да ходи; 27:1 ἐκρίθη τοῦ ἀποπλεῖν ἡμᾶς — реши се да отплаваме.

³ Swete (B): ἠδυνάσθην, форма, която е разгледана в морфологията (гл. 17).

Датив

22.12. Сроден датив

а) Друга форма на фигурата етимологика, която изобилства в Септуагинта, може да се нарече сроден датив: глаголът се придружава от датив на съществително от същия корен. Както при сродния акузатив, честотата му се дължи до голяма степен на съвпадението между гръцкия и еврейския идиом. Че конструкцията е в духа на гръцкия, личи от примери у Платон: λόγῳ λέγειν τὰ ὄντα — да казваш с реч нещата, които са (Кратил 385 B); φεύγων φυγῇ τὸ γῆρας — като бяга с бягство от старостта, т.е. като бяга бързо от нея (Пир 195 B); φύσει πως πεφυκότα θαυμαστόν — по природа станал някак чуден (Филеб 14 C).

б) Но докато в класическия гръцки този идиом трябва да се търси, в Септуагинта той се натрапва на всяка крачка, защото е много удобен за предаване на позната еврейска конструкция — инфинитив абсолют пред личната форма на глагола, който усилва действието.⁴ Най-чести са ἀκοῇ ἀκούειν (наистина чувам, послушно слушам), ζωῇ ζῆν (непременно живея), θανάτῳ ἀποθανεῖν (непременно умирам), θανάτῳ θανατοῦσθαι (непременно бивам умъртвен), σάλπιγγι σαλπίζειν (тръбя с тръба). Освен тях:

в) Оттук лесно се стига до случаи, в които съществителното е със сродно значение, но не от същия корен:

Бит. 2:16 ἀπὸ παντὸς ξύλου τοῦ ἐν τῷ παραδείσῳ βρώσει φάγῃ — от всяко дърво в рая ще ядеш

Бит. 31:15 κατέφαγεν καταβρώσει τὸ ἀργύριον ἡμῶν — изяде съвсем среброто ни

Изх. 19:12 πᾶς ὁ ἁψάμενος τοῦ ὄρους θανάτῳ τελευτήσει — всеки, който се допре до планината, непременно ще умре

Изх. 22:19 ὁ θυσιάζων θεοῖς θανάτῳ ὀλεθρευθήσεται — който принася жертва на богове, ще бъде непременно изтребен

Чис. 11:15 ἀπόκτεινόν με ἀναιρέσει — убий ме съвсем

Чис. 35:26 ἐὰν δὲ ἐξόδῳ ἐξέλθῃ ὁ φονεύσας — но ако убиецът излезе

Ез. 33:27 θανάτῳ ἀποκτενῶ — ще ги избия със смърт

г) Сроденият датив се среща и в Новия Завет, но далеч не така често: Йоан 3:29 χαρᾷ χαίρει — радва се много; Лука 22:15 ἐπιθυμίᾳ ἐπεθύμησα — силно пожелах; Деян. 5:28 παραγγελίᾳ παρηγγείλαμεν — строго ви заповядахме; Як. 5:17 προσευχῇ προσηύξατο — помоли се усърдно; Гал. 5:1 τῇ ἐλευθερίᾳ ἡμᾶς Χριστὸς ἠλευθέρωσεν — Христос ни освободи за свобода.

⁴ Тази бележка за еврейския инфинитив абсолют е добавена в българското издание; Conybeare само споменава „позната конструкция на оригинала“.

23.1. ἥμισυς

В атическия гръцки ἥμισυς, както някои други прилагателни (главно за количество), има особена конструкция: управлява съществително в генитив, но се съгласува с него по род (Платон, Федон 104 A ὁ ἥμισυς τοῦ ἀριθμοῦ — половината от числата; Тукидид 5.31.2 ἐπὶ τῇ ἡμισείᾳ τῆς γῆς — срещу половината от земята). Тази употреба се пази у елинистическите писатели като Филон и Страбон, но в Септуагинта е много рядка:

Ис. Нав. 4:12 οἱ ἡμίσεις φυλῆς Μανασση — половината от Манасиевото племе

1 Мак. 3:34 παρέδωκεν αὐτῷ τὰς ἡμίσεις τῶν δυνάμεων — предаде му половината от войската

Иначе вместо атическия израз стои τὸ ἥμισυ или ἥμισυ без оглед на рода и числото на следващото съществително:

Изх. 24:6 λαβὼν δὲ Μωυσῆς τὸ ἥμισυ τοῦ αἵματος — и като взе Мойсей половината от кръвта

Тов. BA 8:21 τὸ ἥμισυ τῶν ὑπαρχόντων — половината от имота

23.2. πᾶς

а) В класическия гръцки правилото за πᾶς в единствено число е, че с член е събирателно, а без член е разпределително: πᾶσα ἡ πόλις = целият град, πᾶσα πόλις = всеки град (Робъртсън, гл. XII). πᾶς се различава от обикновените прилагателни по това, че стои в предикативна позиция с атрибутивно значение. Може обаче да стои и в атрибутивна позиция и тогава събирателната сила се засилва: ἡ πᾶσα πόλις = целият град като цяло.

б) В Септуагинта същото разграничение изглежда запазено. Писателят може да мине от едното към другото, както в Съд. B 16:17–18 καὶ ἀνήγγειλεν αὐτῇ τὴν πᾶσαν καρδίαν αὐτοῦ… καὶ εἶδεν Δαλιδα ὅτι ἀνήγγειλεν αὐτῇ πᾶσαν τὴν καρδίαν αὐτοῦ — и ѝ откри цялото си сърце… и Далида видя, че ѝ е открил цялото си сърце. Други примери за силно събирателното значение на πᾶς в атрибутивна позиция:

Бит. 45:20 τὰ γὰρ πάντα ἀγαθὰ Αἰγύπτου ὑμῖν ἔσται — защото всичките блага на Египет ще бъдат ваши

Прем. 7:9 ὁ πᾶς χρυσὸς — цялото злато

Все пак в Септуагинта има тенденция πᾶς да се уеднаквява с другите прилагателни и да стои в атрибутивна позиция без особено ударение.

в) Правилото, че πᾶς без член е разпределително, не се спазва строго:

Изх. 16:6 εἶπεν Μωυσῆς καὶ Ααρων πρὸς πᾶσαν συναγωγὴν υἱῶν Ισραηλ — Мойсей и Аарон казаха на цялото общество на синовете Израилеви

1 Цар. 7:2 πᾶς οἶκος Ισραηλ — целият дом Израилев

Така и в Новия Завет: Мат. 2:3 πᾶσα Ἱεροσόλυμα — цял Ерусалим; Деян. 2:36 πᾶς οἶκος Ἰσραήλ — целият дом Израилев.

г) В множествено число οἱ πάντες е рядко (Съд. B 20:46 οἱ πάντες οὗτοι — всички тези; 1 Мак. 2:37 ἀποθάνωμεν οἱ πάντες ἐν ἁπλότητι ἡμῶν — да умрем всички в простотата си), за разлика от Павел (Фил. 2:21 οἱ πάντες γὰρ τὰ ἑαυτῶν ζητοῦσιν — защото всички търсят своето; Рим. 11:32 συνέκλεισεν γὰρ ὁ θεὸς τοὺς πάντας εἰς ἀπείθειαν — защото Бог затвори всички в непокорство). τὰ πάντα е сравнително често (Бит. 1:31; 9:3).

23.3. Положителна степен вместо сравнителна

Поради особеностите на еврейския синтаксис сравнението се разглежда главно при предлозите (гл. 27). Тук отбелязваме само, че положителна степен може да стои вместо сравнителна, последвана от ἤ:

Бит. 49:12 λευκοὶ οἱ ὀδόντες αὐτοῦ ἢ γάλα — зъбите му са по-бели от мляко (букв. бели… отколкото мляко)

Втор. 7:17 πολὺ τὸ ἔθνος τοῦτο ἢ ἐγώ — този народ е по-многоброен от мене

Така и в Новия Завет: Мат. 18:8 καλόν σοί ἐστιν εἰσελθεῖν εἰς τὴν ζωὴν κυλλὸν ἢ χωλόν, ἢ… βληθῆναι — по-добре е за тебе да влезеш в живота… отколкото… да бъдеш хвърлен.

23.4. Изпускане на μᾶλλον

Сравнението може да се изрази и с глагол. В такива случаи μᾶλλον често се изпуска:

Чис. 22:6 ἰσχύει οὗτος ἢ ἡμεῖς — той е по-силен от нас

Ос. 6:6 ἔλεος θέλω ἢ θυσίαν — милост искам, а не жертва (букв. повече отколкото жертва)

2 Мак. 7:2 ἕτοιμοι γὰρ ἀποθνῄσκειν ἐσμὲν ἢ παραβαίνειν τοὺς πατρίους νόμους — готови сме по-скоро да умрем, отколкото да престъпим бащините закони

24.1. Излишно местоимение

Местоимение понякога се употребява излишно, след като прякото или непрякото допълнение вече е изразено:

Изх. 12:44 καὶ πᾶν (sic) οἰκέτην τινὸς ἢ ἀργυρώνητον περιτεμεῖς αὐτόν — и всеки купен с пари роб ще го обрежеш

Чис. 26:37 καὶ τῷ Σαλπααδ υἱῷ Οφερ οὐκ ἐγένοντο αὐτῷ υἱοί — а на Салпаад, сина на Офер, не му се родиха синове

Тези случаи могат да се разглеждат като отклонения на номинатива на отношението (гл. 22.3) към косвен падеж чрез атракция. Така и в Новия Завет: 2 Кор. 12:17 μή τινα ὧν ἀπέσταλκα πρὸς ὑμᾶς, δι᾿ αὐτοῦ ἐπλεονέκτησα ὑμᾶς; — да не би чрез някого от онези, които изпратих при вас, да съм ви използвал?; Откр. 2:7 τῷ νικῶντι δώσω αὐτῷ — на онзи, който побеждава, ще му дам.

24.2. Изобилна употреба на местоименията

И независимо от семитското влияние в по-късния гръцки има склонност към много по-щедра употреба на местоименията, отколкото са смятали за нужно класическите автори. Притежателната употреба на члена вече не се смята за достатъчна и се добавя притежателен генитив:

Бит. 38:27 καὶ τῇδε ἦν δίδυμα ἐν τῇ γαστρὶ αὐτῆς — и ето, в утробата ѝ имаше близнаци

Така и в Новия Завет: Мат. 19:9 ὃς ἂν ἀπολύσῃ τὴν γυναῖκα αὐτοῦ — който се разведе с жена си.

24.3. ἀδελφός и ἀνήρ като местоимения

Употребата на ἀδελφός като взаимно местоимение е чист хебраизъм:

Изх. 10:23 καὶ οὐκ εἶδεν οὐδεὶς τὸν ἀδελφὸν αὐτοῦ — и никой не виждаше другия (букв. брата си)

Също така ἀνήρ се употребява като разделително местоимение (= ἕκαστος):

4 Цар. 18:31 καὶ πίεται ἀνὴρ τὴν ἄμπελον αὐτοῦ καὶ ἀνὴρ τὴν συκῆν αὐτοῦ φάγεται — и всеки ще пие от лозата си и всеки ще яде от смокинята си

Съд. B 16:5 ἡμεῖς δώσομέν σοι ἀνὴρ χιλίους καὶ ἑκατὸν ἀργυρίου — ние ще ти дадем всеки по хиляда и сто сребърника

24.4. Еврейският синтаксис на относителното местоимение

а) Една от най-характерните черти на гръцкия на Септуагинта е повтарянето на личното местоимение след относителното, сякаш на български вместо земята, която завладяха бихме казвали земята, която я завладяха. Аномалията се дължи на буквалното следване на еврейския текст. В еврейския относителната дума (ашер) е несклоняема и значението ѝ не е пълно, докато не се добави местоимение, което да я определи. Гръцкото относително местоимение обаче се склонява и преводачът е трябвало да му даде род, число и падеж, което прави добавеното местоимение излишно. Местоимението все пак е запазено от уважение към свещения текст. Най-прости примери:

Чис. 35:25 ὃν ἔχρισαν αὐτὸν τῷ ἐλαίῳ τῷ ἁγίῳ — когото помазаха със святото масло

Бит. 1:11 οὗ τὸ σπέρμα αὐτοῦ ἐν αὐτῷ — чието семе е в него

Втор. 4:7 ποῖον ἔθνος μέγα, ᾧ ἐστιν αὐτῷ θεὸς ἐγγίζων αὐτοῖς — кой велик народ има бог, който да е близо до него

Пс. 18:4 ὧν οὐχὶ ἀκούονται αἱ φωναὶ αὐτῶν — чиито гласове не се чуват

б) Същата конструкция се употребява и когато относителното местоимение е последвано от ἐάν:

Чис. 17:20 ὁ ἄνθρωπος, ὃν ἐὰν ἐκλέξωμαι αὐτόν — човекът, когото избера¹

в) Понякога вместо личното стои показателно местоимение:

Бит. 3:11 οὗ ἐνετειλάμην σοι τούτου μόνου μὴ φαγεῖν — от което ти заповядах да не ядеш

г) Често и пред относителното, и пред добавеното местоимение стои един и същ предлог:

Изх. 34:12 εἰς ἣν εἰσπορεύῃ εἰς αὐτήν — в която влизаш

Чис. 11:21 ἐν οἷς εἰμι ἐν αὐτοῖς — сред които съм

Бит. 28:13 ἡ γῆ, ἐφ᾿ ἧς σὺ καθεύδεις ἐπ᾿ αὐτῆς — земята, на която спиш

д) Понякога предлогът стои само пред добавеното местоимение. Тогава възниква въпросът в какъв падеж да се постави относителното местоимение и различните места го решават различно. Понякога падежът съвпада с този на следващото местоимение:

Бит. 24:42 τὴν ὁδόν μου, ἣν νῦν ἐγὼ πορεύομαι ἐπ᾿ αὐτήν — пътя ми, по който сега вървя

Друг път не съвпада:

Чис. 14:31 τὴν γῆν, ἣν ὑμεῖς ἀπέστητε ἀπ᾿ αὐτῆς — земята, от която вие отстъпихте

3 Цар. 17:1 ζῇ κύριος ὁ θεὸς τῶν δυνάμεων ὁ θεὸς Ισραηλ, ᾧ παρέστην ἐνώπιον αὐτοῦ — жив е Господ, Бог на силите, Бог Израилев, пред Когото стоя

е) Конструкцията не се ограничава до простото относително местоимение:

Изх. 11:6 ἥτις τοιαύτη οὐ γέγονεν — каквото не е имало

ж) Повтарянето на местоимението е чист хебраизъм, макар че у гръцките писатели могат да се намерят следи от подобна, независимо възникнала употреба (напр. Платон, Тимей 28 A ὅτου μὲν οὖν ἂν ὁ δημιουργὸς… τὴν ἰδέαν καὶ δύναμιν αὐτοῦ ἀπεργάζηται — онова, на което демиургът… изработва вида и силата (му), където αὐτοῦ повтаря относителното ὅτου). В Новия Завет този еврейски синтаксис на относителното местоимение се среща нерядко (Робъртсън, гл. XXVI):

Марк 7:25 ἧς εἶχεν τὸ θυγάτριον αὐτῆς πνεῦμα ἀκάθαρτον — чиято дъщеричка имаше нечист дух

Деян. 15:17 ἐφ᾿ οὓς ἐπικέκληται τὸ ὄνομά μου ἐπ᾿ αὐτούς — върху които е призовано Моето име

В най-голяма степен такова влияние на еврейския се наблюдава в Откровението на Йоан (3:8; 7:2, 9; 13:8; 20:8).

¹ У Swete и Conybeare Чис. 17:5; у Rahlfs 17:20.

24.5. ὅστις вместо ὅς

Освен в среден род единствено число (ὅ τι, напр. Ис. Нав. 24:27) и в израза ἕως ὅτου (напр. 1 Цар. 22:3), в текста на Swete ὅστις се среща само в номинатив, единствено или множествено число. По значение често не се различава от ὅς:

Изх. 20:2 ἐγώ εἰμι κύριος ὁ θεός σου, ὅστις ἐξήγαγόν σε ἐκ γῆς Αἰγύπτου — Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя

Пс. 89:4 ἡ ἡμέρα ἡ ἐχθές, ἥτις διῆλθεν — вчерашният ден, който отмина

1 Цар. 30:10 διακόσιοι ἄνδρες, οἵτινες ἐκάθισαν πέραν τοῦ χειμάρρου — двеста мъже, които останаха отвъд потока

Същото е и в Новия Завет (Робъртсън, гл. XIII): Кол. 3:5 τὴν πλεονεξίαν, ἥτις ἐστὶν εἰδωλολατρία — сребролюбието, което е идолослужение; Гал. 4:24 ἅτινά ἐστιν ἀλληγορούμενα — което има иносказателен смисъл.

25.1. Аналитични (описателни) времена

а) Аналитично време наричаме форма, образувана с помощен глагол вместо с окончание, напр. ἐστὶν φοβούμενος вместо φοβεῖται. Никой читател на Септуагинта не може да не забележи честотата на тези форми. Те се дължат на това, че тук двата езика действат в една посока: еврейският употребява много причастието, а и в самия гръцки е имало силна склонност към такива форми. Те се срещат у най-добрите писатели от Омир нататък; Платон често прибягва до тях (в „Закони“ πρέπον ἐστί почти напълно измества πρέπει). За Новия Завет вж. Робъртсън, гл. XIX.

Сегашно време:

3 Цар. 18:12 καὶ ὁ δοῦλός σού ἐστιν φοβούμενος τὸν κύριον — а рабът ти се бои от Господа

Чис. 14:8 γῆ, ἥτις ἐστὶν ῥέουσα γάλα καὶ μέλι — земя, в която тече мляко и мед

Пр. 3:5 ἴσθι πεποιθὼς ἐν ὅλῃ καρδίᾳ ἐπὶ θεῷ — уповавай на Бога с цялото си сърце

Бъдеще време (футур):

Бит. 4:12 στένων καὶ τρέμων ἔσῃ ἐπὶ τῆς γῆς — ще бъдеш стенещ и треперещ на земята

Ис. 47:7 εἰς τὸν αἰῶνα ἔσομαι ἄρχουσα — вовеки ще бъда господарка

Перфект и футур перфект:

Чис. 22:12 ἔστιν γὰρ εὐλογημένος — защото е благословен

Бит. 43:9 ἡμαρτηκὼς ἔσομαι πρὸς σέ — ще бъда виновен пред тебе

Имперфект:

Бит. 37:2 Ιωσηφ… ἦν ποιμαίνων μετὰ τῶν ἀδελφῶν αὐτοῦ τὰ πρόβατα — Йосиф пасеше овцете с братята си

Втор. 9:24 ἀπειθοῦντες ἦτε τὰ πρὸς κύριον — непокорни бяхте към Господа

Плусквамперфект:

2 Пар. 18:34 ὁ βασιλεὺς Ισραηλ ἦν ἑστηκὼς ἐπὶ τοῦ ἅρματος — Израилевият цар стоеше на колесницата

Ис. Нав. 7:22 ταῦτα ἦν ἐγκεκρυμμένα εἰς τὴν σκηνήν — това беше скрито в шатрата

б) Вместо εἶναι за помощен глагол може да служи γίνεσθαι: Пс. 72:14 ἐγενόμην μεμαστιγωμένος ὅλην τὴν ἡμέραν — бях бит цял ден; Пс. 125:3 ἐγενήθημεν εὐφραινόμενοι — ние се зарадвахме.

в) Понякога вместо причастието стои отглаголно прилагателно: Втор. 4:36 ἀκουστὴ ἐγένετο ἡ φωνὴ αὐτοῦ — гласът Му се чу; Бит. 45:2 ἀκουστὸν ἐγένετο — чу се.

г) В Новия Завет аналитичните времена са относително още по-чести, особено у Лука: Лука 5:10 ἀπὸ τοῦ νῦν ἀνθρώπους ἔσῃ ζωγρῶν — отсега нататък ще ловиш човеци; Деян. 1:13 οὗ ἦσαν καταμένοντες — където живееха; Евр. 10:10 ἡγιασμένοι ἐσμέν — осветени сме.

25.2. Размишлителен сегашен индикатив

Размишлителната употреба на сегашния индикатив („какво да правя?“) се среща в Септуагинта:

Бит. 37:30 ἐγὼ δὲ ποῦ πορεύομαι ἔτι; — а аз къде да отида сега?

Така и в Новия Завет: Йоан 11:47 τί ποιοῦμεν; — какво да правим?

25.3. Заповеден футур

а) Футурът със значение на заповед е рядък в атическия гръцки и там се смята за смекчен императив. В Септуагинта, напротив, той е много чест и се употребява в най-тържествения законодателен език. По естеството си не се употребява в първо лице. Може да изразява заповед или забрана.

Лев. 19:18 ἀγαπήσεις τὸν πλησίον σου ὡς σεαυτόν — обичай ближния си като себе си

Лев. 19:19 τὸν νόμον μου φυλάξεσθε — пазете закона Ми

б) Много често заповедният футур следва императив:

Бит. 40:14 μνήσθητί μου… καὶ ποιήσεις ἐν ἐμοὶ ἔλεος — спомни си за мене… и ми окажи милост

в) Ярък пример за употребата му в забрана са десетте заповеди (Изх. 20:13–17; Втор. 5:17–21): οὐ μοιχεύσεις, οὐ κλέψεις — не прелюбодействай, не кради. Така и Втор. 6:16 οὐκ ἐκπειράσεις κύριον τὸν θεόν σου — не изкушавай Господа, своя Бог.

г) При заповедния футур отрицанието е οὐ, защото по произход формулата е била предсказание.

д) В Новия Завет заповедният футур е чест в цитатите от Септуагинта; у Матей се употребява и самостоятелно: Мат. 5:48 ἔσεσθε οὖν ὑμεῖς τέλειοι — и тъй, бъдете съвършени; 20:26 οὐχ οὕτως ἔσται ἐν ὑμῖν — между вас да не бъде така.

25.4. Оптатив

а) Чистият оптатив, т.е. оптативът за изразяване на желание, е чест в Септуагинта, както може да се очаква при съдържание, в което толкова много е молитва или проклятие (Робъртсън, гл. XXIII). Но употребата на оптатива, където в латинския би стоял конюнктив след историческо време, почти не се среща извън Макавейските книги:

2 Мак. 3:37 τοῦ δὲ βασιλέως ἐπερωτήσαντος τὸν Ἡλιόδωρον, ποῖός τις εἴη ἐπιτήδειος — а когато царят попита Илиодор кой би бил подходящ

Установената практика е в изречения за цел след историческо време да стои конюнктив: Изх. 1:11 ἐπέστησεν αὐτοῖς ἐπιστάτας τῶν ἔργων, ἵνα κακώσωσιν αὐτούς — постави над тях надзиратели, за да ги угнетяват.

б) Така и в Новия Завет (Тит 1:5 ἀπέλιπόν σε ἐν Κρήτῃ, ἵνα τὰ λείποντα ἐπιδιορθώσῃ — оставих те в Крит, за да уредиш недовършеното: аорист в главното изречение, конюнктив в целевото). У Лука оптативът се употребява в непреки въпроси: Лука 18:36 ἐπυνθάνετο τί εἴη τοῦτο — попита какво е това.

25.5. Условни изречения без ἄν

Понякога аподозисът на нереално условно изречение е без ἄν:

Чис. 22:33 καὶ εἰ μὴ ἐξέκλινεν, νῦν οὖν σὲ μὲν ἀπέκτεινα, ἐκείνην δὲ περιεποιησάμην — и ако не беше се отбила, сега тебе щях да убия, а нея да оставя жива

Срв. Робъртсън, гл. XXV.

25.6. Инфинитив за цел и за следствие

Употребата на инфинитива за изразяване на цел (без член), обща за всички стадии на гръцкия, е по-изобилна в Септуагинта, отколкото в класическия гръцки:

Бит. 37:25 ἐκάθισαν δὲ φαγεῖν ἄρτον — и седнаха да ядат хляб

За членувания инфинитив за цел вж. гл. 22.10. Инфинитивът за следствие, съмнителен в атическия, е много по-рядък от инфинитива за цел:

Изх. 11:10 καὶ οὐκ ἠθέλησεν ἐξαποστεῖλαι τοὺς υἱοὺς Ισραηλ — и не поиска да пусне синовете Израилеви¹

¹ Conybeare привежда Изх. 11:1 (по Swete). Изразът в 11:10 у Rahlfs е с ἠθέλησεν и не е чист инфинитив за следствие; примерът е даден за сравнение.

25.7. Рядкост на причастията

Малката употреба на причастия в Септуагинта в сравнение с класическия гръцки е естествено следствие от паратаксиса, който господства навсякъде (гл. 19.3). Същото се наблюдава, макар и в по-малка степен, в Новия Завет, напр. Марк 14:16 καὶ ἐξῆλθον οἱ μαθηταὶ καὶ ἦλθον εἰς τὴν πόλιν καὶ εὗρον καθὼς εἶπεν αὐτοῖς, καὶ ἡτοίμασαν τὸ πάσχα — и учениците излязоха, дойдоха в града, намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. В новогръцкия причастието като жива форма е почти изчезнало; без съмнение влиянието на библейския гръцки е сред причините за упадъка му.

25.8. Неправилна употреба на причастието

а) Неправилната употреба на причастието бележи стадий от упадъка му и тази тенденция се проявява още в Септуагинта. Анаколут като Изх. 9:7 ἰδὼν δὲ Φαραω… ἐβαρύνθη ἡ καρδία Φαραω — а фараонът, като видя… сърцето на фараона се закорави — може да се пренебрегне, защото подобни има и у най-строгите класически писатели.

б) Но в Септуагинта има изречения, в които единственият глагол е причастие. Понякога това следва еврейския текст:

Съд. B 13:19 καὶ Μανωε καὶ ἡ γυνὴ αὐτοῦ βλέποντες — а Маное и жена му гледаха (A: ἐθεώρουν)

По-често не:

Изх. 15:18 κύριος βασιλεύων τὸν αἰῶνα καὶ ἐπ᾿ αἰῶνα καὶ ἔτι — Господ царува во веки веков

в) Среща се и причастие, свързано с личен глагол чрез καί. Когато подлогът е един и същ, може да се каже, че καί не е съчинително, а само подчертава глагола (Чис. 22:23 καὶ ἰδοῦσα ἡ ὄνος… καὶ ἐξέκλινεν — и ослицата, като видя… [и] се отби). Трудно е обаче да се обясни така, когато подлогът е различен: Изх. 12:30 καὶ ἀναστὰς Φαραω νυκτὸς… καὶ ἐγενήθη κραυγὴ μεγάλη — и фараонът стана през нощта… и настана голям вопъл.

25.9. Усилващо причастие

а) В Септуагинта има и причина, която води до излишна употреба на причастия. Вместо сроден датив (гл. 22.12) често стои причастие от същия глагол заедно с личната му форма, за да предаде усилването, което в еврейския се постига с инфинитив абсолют пред личния глагол:

Бит. 22:17 ἦ μὴν εὐλογῶν εὐλογήσω σε καὶ πληθύνων πληθυνῶ τὸ σπέρμα σου — наистина ще те благословя и ще умножа потомството ти

Съд. B 11:25 μὴ μαχόμενος ἐμαχέσατο μετὰ Ισραηλ ἢ πολεμῶν ἐπολέμησεν αὐτόν; — нима той се е борил с Израил или е воювал срещу него?

Страници биха могли да се напълнят с примери. Това усилващо причастие е по-чист хебраизъм от другите форми на фигурата етимологика: сродният акузатив е напълно гръцки, а сродният датив се среща и в чисто гръцки текст, но напразно бихме търсили усилващото причастие у класическите автори. Има един ясен пример у Лукиан (Морски диалози 4.3 ἰδὼν εἶδον — наистина видях, букв. като видях, видях), но е интересно, че самият Лукиан е от бреговете на Ефрат.

б) В Новия Завет освен цитатите има само един пример за този хебраизъм — Еф. 5:5 ἴστε γινώσκοντες — знайте добре, букв. знайте, като знаете —, но и четенето, и тълкуването на мястото са спорни. Ето пример за употребата в цитатите: Мат. 13:14 ἀκοῇ ἀκούσετε… καὶ βλέποντες βλέψετε — със слух ще чуете… и гледайки ще гледате (от Ис. 6:9).

25.10. Други разновидности на фигурата етимологика

В Ис. Нав. 17:13 ἐξολεθρεῦσαι δὲ αὐτοὺς οὐκ ἐξωλέθρευσαν (букв. а да ги изтребят — не ги изтребиха; смисълът е но съвсем не ги изтребиха) еврейският инфинитив абсолют е предаден в гръцкия с инфинитив вместо с причастие или сроден датив и преводът става безсмислен. Понякога вместо причастието стои наречие:

Изх. 15:1 ἐνδόξως γὰρ δεδόξασται — защото славно се прослави

Чис. 22:17 ἐντίμως γὰρ τιμήσω σε — защото много ще те почета

25.11. Медий и пасив

В по-късния гръцки границите между медия и пасива не са ясно разграничени (Робъртсън, гл. XVIII). Още у класическите автори футурът медий се среща в страдателен смисъл, както и в Изх. 12:10 οὐκ ἀπολείψετε ἀπ᾿ αὐτοῦ ἕως πρωί, καὶ ὀστοῦν οὐ συντρίψετε ἀπ᾿ αὐτοῦ — не оставяйте от него до сутринта и кост от него не строшавайте.² Пасивни форми с медиално значение са чести в Септуагинта:

Чис. 22:34 ἀποστραφήσομαι — ще се върна

Съд. B 16:20 ἐκτιναχθήσομαι — ще се отърся

3 Цар. 17:3 κρύβηθι — скрий се; 18:1 πορεύθητι καὶ ὄφθητι τῷ Αχααβ — иди и се яви на Ахав

Така и в Новия Завет: Лука 11:38 ἐβαπτίσθη вместо ἐβαπτίσατο — уми се.

² У Swete: οὐκ ἀπολείψεται… καὶ ὀστοῦν συντρίψεται — няма да се остави… и кост няма да се строши (медий в страдателен смисъл); у Rahlfs стоят деятелни форми във второ лице и примерът за медия отпада.

25.12. Каузативна употреба на глагола

а) Каузативната употреба на глагола в Септуагинта може уверено да се смята за хебраизъм. βασιλεύειν на гръцки означава царувам, но в Септуагинта често се употребява в смисъл поставям за цар:

Съд. 9:6 ἐβασίλευσαν τὸν Αβιμελεχ — поставиха Авимелех за цар

1 Цар. 15:11 ἐβασίλευσα τὸν Σαουλ εἰς βασιλέα — поставих Саул за цар

б) Класическият гръцки познава βδελύσσεσθαι в смисъл гнуся се, но не βδελύσσειν в смисъл правя омразен: Изх. 5:21 ἐβδελύξατε τὴν ὀσμὴν ἡμῶν ἐναντίον Φαραω — направихте ни омразни пред фараона.

в) Още по-чуждо на класическия гръцки е значението карам да съгреши на ἐξαμαρτάνειν: 4 Цар. 17:21 καὶ ἐξήμαρτεν αὐτοὺς ἁμαρτίαν μεγάλην — и ги вкара в голям грях. Това е преобладаващото значение на глагола в Септуагинта, най-вече във формулата ὃς ἐξήμαρτεν τὸν Ισραηλ (който вкара Израил в грях).

г) Други примери: Изх. 13:18 ἐκύκλωσεν — преведе наоколо; 1 Цар. 4:3 κατὰ τί ἔπταισεν ἡμᾶς κύριος σήμερον; — защо Господ ни порази днес?; Пс. 142:11 ζήσεις με — ще ме оживиш.

26.1. Удвояване на думите

В гръцкия сме свикнали с удвояване на срички, но не и на думи. Този първичен езиков похват се използва в Септуагинта, в подражание на еврейския, най-малко за три цели:

а) Усилване: σφόδρα σφόδρα — извънредно много (Бит. 30:43; Изх. 1:7); Втор. 28:43 ὁ προσήλυτος… ἀναβήσεται ἄνω ἄνω, σὺ δὲ καταβήσῃ κάτω κάτω — пришълецът ще се издига все по-високо, а ти ще слизаш все по-ниско.

б) Разпределение: δύο δύο — по двама (Бит. 7:9); ἑπτὰ ἑπτά — по седем (Бит. 7:3); τὸ πρωὶ πρωί — всяка сутрин (1 Пар. 9:27). В чисто гръцки такива идеи се изразяват с ἀνά или κατά; понякога Септуагинта съчетава κατά с удвояването: Втор. 7:22 κατὰ μικρὸν μικρόν — малко по малко.

в) Обобщаване: ἄνθρωπος ἄνθρωπος = всеки човек, който и да е (Лев. 17:3, 8, 10, 13; Ез. 14:4, 7).

От трите употреби само разпределителната се среща в Новия Завет: Марк 6:7 δύο δύο — по двама; 6:39 συμπόσια συμπόσια — на групи.

26.2. Изрази за време

а) Употребата на ден в неопределени изрази за време е хебраизъм: Бит. 40:4 ἦσαν δὲ ἡμέρας ἐν τῇ φυλακῇ — и прекараха известно време в тъмницата; Съд. 15:1 μεθ᾿ ἡμέρας — след известно време; 3 Цар. 18:1 μεθ᾿ ἡμέρας πολλάς — след дълго време.

б) Ден след ден е предадено в Бит. 39:10 с ἡμέραν ἐξ ἡμέρας (срв. лат. diem ex die). В Ест. 3:4 правилно стои гръцкото καθ᾿ ἑκάστην ἡμέραν за еврейското ден и ден, което Павел (2 Кор. 4:16) е предал дума по дума: ἡμέρᾳ καὶ ἡμέρᾳ — ден след ден.

в) Вчера и онзи ден като общ израз за миналото (= досега, по-рано) е хебраизъм, който се явява в Септуагинта в много леки разновидности: ἐχθὲς καὶ τρίτην (1 Цар. 4:7), ἐχθὲς καὶ τρίτην ἡμέραν (Бит. 31:2), πρὸ τῆς ἐχθὲς καὶ πρὸ τῆς τρίτης (Втор. 19:4) и т.н. — отпреди, досега.

26.3. Плеонастично ἐκεῖ и ἐκεῖθεν

Както след относителното местоимение се добавя лично (гл. 24.4), така и след относително наречие за място или равностоен израз се добавя показателно наречие:

Бит. 33:19 οὗ ἔστησεν ἐκεῖ τὴν σκηνὴν αὐτοῦ — където разпъна шатрата си

Изх. 20:24 ἐν παντὶ τόπῳ, οὗ ἐὰν ἐπονομάσω τὸ ὄνομά μου ἐκεῖ — на всяко място, където поставя името Си

Втор. 9:28 ὅθεν ἐξήγαγες ἡμᾶς ἐκεῖθεν — откъдето ни изведе

Изразът е изцяло еврейски. В Новия Завет се среща само в Откровение: 12:6 ὅπου ἔχει ἐκεῖ τόπον — където има място; 12:14 ὅπου τρέφεται ἐκεῖ — където я хранят.

26.4. πᾶς с οὐ и μή

а) Употребата на πᾶς с отрицание, където в класическия гръцки би стояло οὐδείς или μηδείς, е хебраизъм, макар понякога полученият израз да има паралели в чисто гръцки. πᾶς може да стои пред или след отрицанието (οὐ, μή, μηδέ, οὐ μή) без разлика в значението.

б) πᾶς пред отрицанието:

Изх. 12:43 πᾶς ἀλλογενὴς οὐκ ἔδεται ἀπ᾿ αὐτοῦ — никой чужденец да не яде от нея

Ер. 17:22 πᾶν ἔργον οὐ ποιήσετε — никаква работа да не вършите

в) πᾶς след отрицанието:

Пс. 142:2 οὐ δικαιωθήσεται ἐνώπιόν σου πᾶς ζῶν — никой жив не ще се оправдае пред Тебе

Екл. 1:9 οὐκ ἔστιν πᾶν πρόσφατον ὑπὸ τὸν ἥλιον — нищо ново няма под слънцето

Тов. BA 4:7 μὴ ἀποστρέψῃς τὸ πρόσωπόν σου ἀπὸ παντὸς πτωχοῦ — не отвръщай лицето си от никой беден

г) Така и в Новия Завет: Рим. 3:20 ἐξ ἔργων νόμου οὐ δικαιωθήσεται πᾶσα σὰρξ ἐνώπιον αὐτοῦ — чрез делата на закона никоя плът няма да се оправдае пред Него (по Пс. 142:2); Лука 1:37 οὐκ ἀδυνατήσει παρὰ τοῦ θεοῦ πᾶν ῥῆμα — за Бога нищо няма да е невъзможно; Деян. 10:14 οὐδέποτε ἔφαγον πᾶν κοινόν — никога не съм ял нищо нечисто; Откр. 21:27 οὐ μὴ εἰσέλθῃ εἰς αὐτὴν πᾶν κοινόν — никакво нечисто няма да влезе в него.

27.1. Значимостта на предлозите

Голямата употреба на предлозите в Септуагинта отчасти е черта на по-късния гръцки изобщо, отчасти се дължи на грижливото следване на еврейския текст. Предлозите изразяват отношения, за които в класическия гръцки би стигнал падежът; в същото време се заличават някои фини разлики между употребата на един и същ предлог с различни падежи. За предлозите изобщо вж. Робъртсън, гл. XV.

27.2. εἰς

а) В класическия гръцки εἰς означава движение или посока; в библейския гръцки той означава еднакво и покой, местоположение, и може да се превежда с в или при, както и с към:

Ис. Нав. 7:22 ἔδραμον εἰς τὴν σκηνήν… καὶ ταῦτα ἦν ἐγκεκρυμμένα εἰς τὴν σκηνήν — изтичаха в шатрата… и това беше скрито в шатрата

Иудит 16:23 ἀπέθανεν εἰς Βαιτυλουα — умря във Ветилуя

Conybeare привежда и Бит. 37:17 πορευθῶμεν εἰς Δωθαϊμ… καὶ εὗρεν αὐτοὺς εἰς Δωθαϊμ — да идем в Дотаим… и ги намери в Дотаим, където по текста на Swete εἰς стои и за посока, и за място; у Rahlfs второто е ἐν Δωθαϊμ.

В Новия Завет εἰς за покой е много чест (Робъртсън, гл. XV): Марк 13:3 καθημένου αὐτοῦ εἰς τὸ Ὄρος τῶν Ἐλαιῶν — когато седеше на Елеонския хълм; Йоан 1:18 ὁ ὢν εἰς τὸν κόλπον τοῦ πατρός — който е в лоното на Отца. Заличаването на разликата между покой и движение е белег на упадъка на гръцкия; в новогръцкия εἰς (σε) е поел функциите и на ἐν, и на πρός.

б) εἰς с акузатив след εἶναι и γίνεσθαι, практически равностойно на номинатив, може със сигурност да се смята за хебраизъм (еврейски хая ле-):

1 Цар. 17:9 ἐσόμεθα ὑμῖν εἰς δούλους — ще ви бъдем роби

Ер. 38:33 ἔσομαι αὐτοῖς εἰς θεόν, καὶ αὐτοὶ ἔσονταί μοι εἰς λαόν — Аз ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат народ¹

Бит. 2:7 ἐγένετο ὁ ἄνθρωπος εἰς ψυχὴν ζῶσαν — човекът стана жива душа

Изх. 2:10 ἐγενήθη αὐτῇ εἰς υἱόν — стана ѝ син

В Новия Завет изразът се среща както в цитати, така и самостоятелно: Мат. 19:5 ἔσονται οἱ δύο εἰς σάρκα μίαν — двамата ще бъдат една плът (Бит. 2:24); Мат. 21:42 ἐγενήθη εἰς κεφαλὴν γωνίας — стана глава на ъгъла (Пс. 117:22); Йоан 16:20 ἡ λύπη ὑμῶν εἰς χαρὰν γενήσεται — скръбта ви ще се превърне в радост.

в) εἰς за целта или предназначението на нещо има паралели в класическия гръцки, но честата му употреба в Септуагинта се дължи на удобството му за превод на еврейския израз:

Бит. 34:12 καὶ δώσετέ μοι τὴν παῖδα ταύτην εἰς γυναῖκα — и ми дайте тази девойка за жена

Бит. 12:2 ποιήσω σε εἰς ἔθνος μέγα — ще те направя голям народ

Бит. 1:29 ὑμῖν ἔσται εἰς βρῶσιν — ще ви бъдат за храна

г) εἰς с акузатив, където класическият гръцки би употребил просто датив, е според папирусите черта на говоримия гръцки в Александрия: Изх. 9:21 ὃς δὲ μὴ προσέσχεν τῇ διανοίᾳ εἰς τὸ ῥῆμα κυρίου — а който не обърна внимание на словото Господне. Така и в Новия Завет: 1 Кор. 16:1 περὶ δὲ τῆς λογείας τῆς εἰς τοὺς ἁγίους — а за събирането на помощи за светиите.

¹ Ер. 38:33 у Rahlfs = масоретски Ер. 31:33 (вж. гл. 2.3).

27.3. ἐν

а) Макар в крайна сметка ἐν да е изчезнал преди εἰς, в библейския гръцки го намираме в пълната му сила, изразяващ безброй отношения, някои от които изглеждат на познавача на класическия гръцки съвсем извън обсега му. Една главна употреба може да се обобщи като ἐν за съпровождащите обстоятелства. Тя включва инструменталната употреба, но отива много по-далеч; тук ἐν навлиза в областта на μετά и σύν и може да се превежда със с (еврейски бе-):

Ос. 1:7 σώσω αὐτοὺς ἐν κυρίῳ θεῷ αὐτῶν καὶ οὐ σώσω αὐτοὺς ἐν τόξῳ οὐδὲ ἐν ῥομφαίᾳ οὐδὲ ἐν πολέμῳ οὐδὲ ἐν ἅρμασιν οὐδὲ ἐν ἵπποις οὐδὲ ἐν ἱππεῦσιν — ще ги спася чрез Господа, техния Бог, и няма да ги спася с лък, нито с меч, нито с война, нито с колесници, нито с коне, нито с конници

Изх. 6:1 ἐν γὰρ χειρὶ κραταιᾷ ἐξαποστελεῖ αὐτούς — защото с мощна ръка ще ги пусне (но в Изх. 3:19 ἐὰν μὴ μετὰ χειρὸς κραταιᾶς — освен с мощна ръка)

1 Мак. 4:6 ὤφθη Ιουδας ἐν τῷ πεδίῳ ἐν τρισχιλίοις ἀνδράσιν — Юда се появи в полето с три хиляди мъже

4 Цар. 18:17 ἐν δυνάμει βαρείᾳ — с голяма войска; в успоредното Ис. 36:2 μετὰ δυνάμεως πολλῆς — с многобройна войска.

Така и в Новия Завет: 1 Кор. 4:21 ἐν ῥάβδῳ ἔλθω πρὸς ὑμᾶς; — с тояга ли да дойда при вас?; Мат. 26:52 πάντες γὰρ οἱ λαβόντες μάχαιραν ἐν μαχαίρῃ ἀπολοῦνται — всички, които хващат меч, от меч ще загинат.

б) В друга от библейските си употреби ἐν не се различава от εἰς:

Изх. 4:21 πάντα τὰ τέρατα ἃ ἔδωκα ἐν ταῖς χερσίν σου — всички чудеса, които дадох в ръцете ти

Ис. 37:10 οὐ μὴ παραδοθῇ Ιερουσαλημ εἰς χεῖρας βασιλέως Ἀσσυρίων — Ерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар²

Така и в Новия Завет: Мат. 14:3 ἐν φυλακῇ ἀπέθετο — хвърли го в тъмница; Йоан 3:35 πάντα δέδωκεν ἐν τῇ χειρὶ αὐτοῦ — всичко е дал в ръката Му.

² Conybeare привежда тук по Swete ἐν χειρὶ βασιλέως — в ръката на царя (Ис. 37:10) срещу εἰς χεῖρας βασιλέως — в ръцете на царя в успоредното място 4 Цар. 19:10. У Rahlfs и двете места имат εἰς χεῖρας.

27.4. ἀπό

а) ἀπό в Септуагинта често е почти само знак за партитивен генитив (от, част от):

Изх. 12:46 καὶ ὀστοῦν οὐ συντρίψετε ἀπ᾿ αὐτοῦ — и кост от него да не строшите

Йоил 3:1 ἐκχεῶ ἀπὸ τοῦ πνεύματός μου — ще излея от Духа Си³

Така и в Новия Завет: Лука 6:13 ἐκλεξάμενος ἀπ᾿ αὐτῶν δώδεκα — като избра от тях дванадесет; Йоан 21:10 ἐνέγκατε ἀπὸ τῶν ὀψαρίων ὧν ἐπιάσατε νῦν — донесете от рибата, която уловихте сега.

б) Друга некласическа употреба е ἀπό = поради, от (причина):

Бит. 41:31 καὶ οὐκ ἐπιγνωσθήσεται ἡ εὐθηνία ἐπὶ τῆς γῆς ἀπὸ τοῦ λιμοῦ — и изобилието няма да се познае в страната поради глада

Изх. 2:23 καὶ κατεστέναξαν οἱ υἱοὶ Ισραηλ ἀπὸ τῶν ἔργων — и синовете Израилеви стенеха от работата

Така и в Новия Завет: Лука 19:3 οὐκ ἠδύνατο ἀπὸ τοῦ ὄχλου — не можеше поради множеството; Евр. 5:7 εἰσακουσθεὶς ἀπὸ τῆς εὐλαβείας — като беше чут поради благоговението Си.

в) Съчетанието ἀπό… ἕως е хебраизъм. Може да се преведе от… до или и… и: Изх. 9:25 ἀπὸ ἀνθρώπου ἕως κτήνους — и човек, и добитък.

³ Rahlfs: Йоил 3:1; у Swete и Conybeare 2:28.

27.5. μετά

μετά с генитив в смисъл в отношение към, спрямо е хебраизъм:

Съд. 15:3 ποιῶ ἐγὼ μετ᾿ αὐτῶν πονηρίαν — ще им сторя зло

Така и в Новия Завет: Лука 10:37 ὁ ποιήσας τὸ ἔλεος μετ᾿ αὐτοῦ — онзи, който му оказа милост; Деян. 14:27.

27.6. ὑπέρ

а) Честата употреба на ὑπέρ в Септуагинта за изразяване на сравнение се дължи на това, че еврейският няма особена форма за сравнителна степен (сравнението се изразява с предлога мин, „от“). Затова понякога Септуагинта предава оригинала с положителна степен и ὑπέρ:

Рут 4:15 ἥ ἐστιν ἀγαθή σοι ὑπὲρ ἑπτὰ υἱούς — която е по-добра за тебе от седем сина

1 Цар. 9:2 ὑψηλὸς ὑπὲρ πᾶσαν τὴν γῆν — по-висок от целия народ

б) По-често обаче се употребява сравнителна степен, но конструкцията с ὑπέρ се запазва:

Рут 3:12 ἐγγίων ὑπὲρ ἐμέ — по-близък от мене

3 Цар. 19:4 οὐ κρείσσων ἐγώ εἰμι ὑπὲρ τοὺς πατέρας μου — не съм по-добър от бащите си

в) ὑπέρ се употребява по същия начин и след глаголи:

Изх. 1:9 ἰσχύει ὑπὲρ ἡμᾶς — по-силен е от нас

1 Цар. 1:5 τὴν Ανναν ἠγάπα Ελκανα ὑπὲρ ταύτην — Елкана обичаше Анна повече от нея

Пс. 39:13 ἐπληθύνθησαν ὑπὲρ τὰς τρίχας τῆς κεφαλῆς μου — умножиха се повече от космите на главата ми

г) Така и в Новия Завет: Лука 16:8 φρονιμώτεροι ὑπὲρ τοὺς υἱοὺς τοῦ φωτός — по-умни от синовете на светлината; Евр. 4:12 τομώτερος ὑπὲρ πᾶσαν μάχαιραν δίστομον — по-остро от всеки двуостър меч; Мат. 10:37 ὁ φιλῶν πατέρα ἢ μητέρα ὑπὲρ ἐμέ — който обича баща или майка повече от Мене.

27.7. ἐπί

а) ἐπί с акузатив се употребява и за покой, не само за движение:

Бит. 41:17 ᾤμην ἑστάναι παρὰ τὸ χεῖλος τοῦ ποταμοῦ — сънувах, че стоя на брега на реката⁴

Изх. 10:14 καὶ κατέπαυσεν ἐπὶ πάντα τὰ ὅρια Αἰγύπτου — и [скакалците] се спряха по всички предели на Египет

б) ἐπί понякога подсилва акузатив за продължителност: Съд. B 14:17 καὶ ἔκλαυσεν πρὸς αὐτὸν ἐπὶ τὰς ἑπτὰ ἡμέρας — и плака пред него през седемте дни.

в) Така и в Новия Завет ἐπί с акузатив за покой: Марк 2:14 καθήμενον ἐπὶ τὸ τελώνιον — седнал на митницата; Лука 2:25 πνεῦμα ἦν ἅγιον ἐπ᾿ αὐτόν — Святият Дух беше на него; Йоан 1:32 ἔμεινεν ἐπ᾿ αὐτόν — остана на Него.

⁴ Rahlfs чете παρά; Swete (по Conybeare) ἐπί.

27.8. παρά

παρά естествено се поддава на изразяване на сравнение и понякога се употребява така и в най-добрия гръцки (Тукидид 1.23.3 ἡλίου τε ἐκλείψεις, αἳ πυκνότεραι παρὰ τὰ ἐκ τοῦ πρὶν χρόνου μνημονευόμενα ξυνέβησαν — и слънчеви затъмнения, които станаха по-често в сравнение с помнените от по-ранно време; Херодот 7.103 παρὰ τὴν ἑωυτῶν φύσιν ἀμείνονες — по-добри, отколкото са по природа). Затова не е чудно, че преводачите го употребяват като ὑπέρ:

Изх. 18:11 μέγας κύριος παρὰ πάντας τοὺς θεούς — Господ е по-велик от всички богове

Чис. 12:3 καὶ ὁ ἄνθρωπος Μωυσῆς πραῢς σφόδρα παρὰ πάντας τοὺς ἀνθρώπους — а Мойсей беше много по-кротък от всички човеци

Втор. 7:7 ὑμεῖς γάρ ἐστε ὀλιγοστοὶ παρὰ πάντα τὰ ἔθνη — защото вие сте най-малобройни от всички народи

Пс. 8:6 ἠλάττωσας αὐτὸν βραχύ τι παρ᾿ ἀγγέλους — малко го намали в сравнение с ангелите

В Новия Завет παρά след сравнителна степен е изобилно в Посланието към евреите (1:4; 3:3; 9:23; 11:4; 12:24); у Лука и след положителна степен: Лука 13:2 ἁμαρτωλοὶ παρὰ πάντας τοὺς Γαλιλαίους — по-грешни от всички галилеяни.

27.9. Нови предлози

Освен по-щедрата употреба на предлозите, познати от класическия гръцки, в Септуагинта срещаме и нови предложни форми:

• ἐνώπιον (пред) — непознат на класическите автори, но изключително чест в библейския гръцки като удобен еквивалент на еврейското лифне („пред лицето на“). Deissmann посочва наречна употреба в папирусите, така че не е нужно да се смята за изобретение на преводачите. В Новия Завет е чест у Лука, Павел и в Откровение, но не се среща у Матей и Марк. Също κατενώπιον (Лев. 4:17; Ис. Нав. 1:5; в Новия Завет Еф. 1:4; Кол. 1:22; Юда 24).

• ἔναντι, ἀπέναντι, κατέναντι — срещу, пред; κατέναντι е особено чест в Сирах; ἀπέναντι в Новия Завет в смисъл против (Деян. 17:7).

• ὀπίσω като предлог (след, зад) е некласически, но изключително чест в Септуагинта; в Новия Завет: Мат. 4:19 δεῦτε ὀπίσω μου — елате след Мене.

• ὑποκάτωθεν (под), в класическия гръцки само наречие, в Септуагинта става предлог: Втор. 9:14 ἐξαλείψω τὸ ὄνομα αὐτῶν ὑποκάτωθεν τοῦ οὐρανοῦ — ще изличa името им изпод небето.

• κυκλόθεν, κύκλῳ (около) като предлози: в Новия Завет Откр. 4:3 κυκλόθεν τοῦ θρόνου — около престола.

27.10. Предлози след глаголи

Голямата употреба на предлози след глаголи е една от главните черти на библейския гръцки. Отчасти тя е обща черта на по-късния гръцки, но в още по-голяма степен се дължи на влиянието на еврейския. Примери:

От всички тях само последното е безупречно като гръцки (срв. Ксенофонт, Киропедия 2.3.9 φυλάττεσθαί γ᾿… ἅπαντα ταῦτα ἐπίστανται ἀφ᾿ ὧν μάλιστα δεῖ — всички те умеят да се пазят от онова, от което най-много трябва).

28.1. εἰ с конюнктив

У Омир εἰ (αἰ) с конюнктив е обичайно, особено с κε(ν). У класическите автори случаите на εἰ с конюнктив (без ἄν) са по-скоро редки, отколкото липсващи, а в елинистическия гръцки конструкцията става обичайна (Аристотел, Филон, Йосиф Флавий). Можем следователно да очакваме да я срещнем в Септуагинта, а тя се среща рядко. Напр. Съд. 11:9, където от εἰ зависят индикатив и конюнктив едновременно: εἰ ἐπιστρέφετέ με ὑμεῖς παρατάξασθαι ἐν υἱοῖς Αμμων καὶ παραδῷ κύριος αὐτοὺς ἐνώπιον ἐμοῦ — ако ме връщате, за да воювам срещу амонците, и Господ ги предаде пред мене.

В Новия Завет има няколко примера (Робъртсън, гл. XXV): Рим. 11:14 εἴ πως παραζηλώσω — дано по някакъв начин възбудя ревност; Фил. 3:12 εἰ καὶ καταλάβω — дано го уловя.

28.2. Въпросително εἰ

а) В класическия гръцки εἰ често се употребява в непреки въпроси (Тукидид 1.5.2 ἐρωτῶντες εἰ λῃσταί εἰσιν — питайки дали са пирати). В библейския гръцки εἰ става частица и за пряк въпрос:

Бит. 43:7 ἐπηρώτησεν ἡμᾶς ὁ ἄνθρωπος… λέγων· εἰ ἔτι ὁ πατὴρ ὑμῶν ζῇ; εἰ ἔστιν ὑμῖν ἀδελφός;… μὴ ᾔδειμεν εἰ ἐρεῖ ἡμῖν — човекът ни разпита… казвайки: жив ли е още баща ви? Имате ли брат?… Знаехме ли, че ще ни каже… — тук първо е пряката, а после непряката употреба.

1 Цар. 15:32 καὶ εἶπεν Αγαγ· εἰ οὕτως πικρὸς ὁ θάνατος; — и Агаг каза: така ли е горчива смъртта?

3 Цар. 20:20 εἰ εὕρηκάς με, ὁ ἐχθρός μου; — намери ли ме, враже мой?

б) Въпросителното εἰ понякога е последвано от размишлителен конюнктив:

2 Цар. 2:1 εἰ ἀναβῶ εἰς μίαν τῶν πόλεων Ιουδα; — да изляза ли в някой от Юдовите градове?

в) В Новия Завет въпросителното εἰ е често (Робъртсън, гл. XXIX): Мат. 12:10 εἰ ἔξεστι τοῖς σάββασιν θεραπεύειν; — позволено ли е да се изцелява в събота?; Лука 13:23 κύριε, εἰ ὀλίγοι οἱ σῳζόμενοι; — Господи, малцина ли са спасяемите?; Деян. 1:6 κύριε, εἰ ἐν τῷ χρόνῳ τούτῳ ἀποκαθιστάνεις τὴν βασιλείαν τῷ Ἰσραήλ; — Господи, в това време ли ще възстановиш царството на Израил?

28.3. εἰ в клетви

а) След клетва εἰ често стои в значение, практически равно на отрицание:

Пс. 94:11 ὡς ὤμοσα ἐν τῇ ὀργῇ μου· εἰ εἰσελεύσονται εἰς τὴν κατάπαυσίν μου — затова се заклех в гнева Си: няма да влязат в Моя покой (букв. ако влязат…)

Тази употреба на εἰ е чист хебраизъм (еврейски им). Отрицателната сила на εἰ се дължи на изпуснат аподозис, който читателят може да допълни, както му подсказва благоговението („…да Ме сполети еди-какво си“).

б) Когато клетвата изразява утвърждение, тя се въвежда с ὅτι, а не с εἰ, или е без съюз:

1 Цар. 29:6 ζῇ κύριος ὅτι εὐθὴς σὺ καὶ ἀγαθὸς ἐν ὀφθαλμοῖς μου — жив е Господ, че ти си прав и добър в очите ми

в) В Новия Завет клетвеното εἰ се среща в Марк 8:12 ἀμὴν λέγω ὑμῖν, εἰ δοθήσεται τῇ γενεᾷ ταύτῃ σημεῖον — истина ви казвам: знамение няма да се даде на този род, както и в Евр. 3:11; 4:3 в цитати от Пс. 94:11.

28.4. εἰ μή в клетви

Както εἰ получава отрицателна сила в клетви и уверения, така по същия принцип εἰ μή става утвърдително:

Чис. 14:35 ἐγὼ κύριος ἐλάλησα, ἦ μὴν οὕτως ποιήσω — Аз, Господ, говорих: наистина така ще направя¹

Ис. 45:23 κατ᾿ ἐμαυτοῦ ὀμνύω· ἦ μὴν ἐξελεύσεται ἐκ τοῦ στόματός μου δικαιοσύνη — в Себе Си се кълна: наистина правда ще излезе от устата Ми¹

¹ Conybeare привежда двете места по Swete с εἰ μή. У Rahlfs и на двете места стои ἦ μήν — сигурен знак, че εἰ μή в клетви, εἰ μήν и ἦ μήν са се смесвали още в древните ръкописи (вж. 28.5).

28.5. εἰ μήν

εἰ μήν като формула за уверение (наистина, непременно) е смятано за смесица от хебраистичното εἰ μή (28.4) и гръцкото ἦ μήν. То обаче не е ограничено в библейския гръцки, а се среща и в папирусите. Може би би било по-правилно да се пише εἶ μήν и да се разглежда като междуметие. Примери:

Бит. 22:17 ἦ μὴν εὐλογῶν εὐλογήσω σε — наистина ще те благословя²

Срв. Бит. 42:15 νὴ τὴν ὑγίειαν Φαραω, οὐ μὴ ἐξέλθητε ἐντεῦθεν, ἐὰν μὴ ὁ ἀδελφὸς ὑμῶν ὁ νεώτερος ἔλθῃ ὧδε — кълна се в здравето на фараона, няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-младият ви брат и 42:16 νὴ τὴν ὑγίειαν Φαραω, ἦ μὴν κατάσκοποί ἐστε — кълна се в здравето на фараона, наистина сте съгледвачи (у Swete εἰ μήν)

В Новия Завет εἰ μήν се среща само в Евр. 6:14 в цитат от Бит. 22:17.

² У Swete εἰ μήν; у Rahlfs ἦ μήν. Вж. бележката към 28.4.

28.6. ἐάν, ὅταν и др. с индикатив

а) Както в елинистическия гръцки εἰ може да стои с конюнктив, така и ἐάν, ὅταν и подобни се срещат с индикатив:

Бит. 44:30 νῦν οὖν ἐὰν εἰσπορεύωμαι πρὸς τὸν παῖδά σου — и сега, ако отида при твоя раб³

Съд. B 6:3 καὶ ἐγένετο ἐὰν ἔσπειραν οἱ υἱοὶ Ισραηλ — и ставаше, щом синовете Израилеви посееха

б) ὅταν с индикатив:

Бит. 38:9 ὅταν εἰσήρχετο πρὸς τὴν γυναῖκα τοῦ ἀδελφοῦ αὐτοῦ — когато влизаше при жената на брат си

Изх. 17:11 καὶ ἐγίνετο ὅταν ἐπῆρεν Μωυσῆς τὰς χεῖρας — и ставаше, когато Мойсей вдигнеше ръцете си

Чис. 11:9 καὶ ὅταν κατέβη ἡ δρόσος — и когато падаше росата

в) Така и в Новия Завет (Робъртсън, гл. XXVII): Марк 3:11 καὶ τὰ πνεύματα τὰ ἀκάθαρτα, ὅταν αὐτὸν ἐθεώρουν, προσέπιπτον αὐτῷ — и нечистите духове, щом Го видеха, падаха пред Него; Откр. 8:1 ὅταν ἤνοιξεν — когато отвори; 1 Йоан 5:15 ἐὰν οἴδαμεν — ако знаем.

³ Swete и Conybeare: ἐὰν εἰσπορεύομαι (индикатив); Rahlfs: εἰσπορεύωμαι (конюнктив).

28.7. ἐάν след относително местоимение

ἐάν вместо ἄν след относително местоимение се среща понякога в ръкописите на атически автори, особено на Ксенофонт, но издателите са го премахвали. Папирусите доказват, че през II–I в. пр.Хр. то е било в обща употреба в Египет. Библейският гръцки е така пълен с тази употреба, че е излишно да се събират примери: ὃς ἐάν, ὅσα ἐάν (Бит. 44:1), ἡνίκα ἐάν (Бит. 24:41), οὗ ἐάν (Изх. 20:24). Обикновено следва конюнктив, но не винаги: Бит. 2:19 πᾶν ὃ ἐὰν ἐκάλεσεν αὐτὸ Αδαμ ψυχὴν ζῶσαν — както Адам назовеше всяко живо същество.

И в Новия Завет е по-лесно да се намери ἐάν, отколкото ἄν в такава връзка: Мат. 5:19 ὃς ἐὰν οὖν λύσῃ — и тъй, който наруши; Мат. 8:19 ὅπου ἐὰν ἀπέρχῃ — където и да отидеш (Робъртсън, гл. XXVI).

28.8. ἵνα с индикатив

а) В огромното мнозинство от местата в Септуагинта ἵνα управлява конюнктив. Оптативът, както видяхме (25.4), практически е изчезнал от подчинените изречения. Има обаче няколко места, в които ἵνα след главно време или императив стои с футур индикатив:

3 Цар. 2:3 καὶ φυλάξεις τὴν φυλακὴν κυρίου… ἵνα συνίῃς ἃ ποιήσεις — и пази заповедите Господни… за да разбираш какво правиш⁴

б) В Новия Завет ἵνα с футур индикатив се среща понякога и е често в Откровение: 1 Кор. 9:18 ἵνα… θήσω — да направя; Гал. 2:4 ἵνα ἡμᾶς καταδουλώσουσιν — за да ни поробят; 1 Пет. 3:1 ἵνα… κερδηθήσονται — за да бъдат придобити.

⁴ У Swete ἵνα ποιήσεις (футур след ἵνα). Rahlfs предлага различен текст, в който футурът е в относително изречение. Други примери на Conybeare по Swete: Бит. 16:2 ἵνα τεκνοποιήσεις — за да имаш деца; Сус. OG 28 ἵνα θανατώσουσιν αὐτήν — за да я умъртвят.

28.9. Елипса пред ὅτι

Чрез изпускане на повелителна форма на глагол за знание ὅτι придобива значение знай, че:

Изх. 3:12 εἶπεν δὲ ὁ θεὸς Μωυσεῖ λέγων ὅτι ἔσομαι μετὰ σοῦ — и Бог каза на Мойсей: [знай,] че Аз ще бъда с тебе

Съд. B 15:7 καὶ εἶπεν αὐτοῖς Σαμψων· ἐὰν ποιήσητε οὕτως ταύτην, ὅτι εἰ μὴν ἐκδικήσω ἐν ὑμῖν — ако постъпите така, [знайте,] че непременно ще ви отмъстя

Употребата идва от еврейския (ки в началото на пряката реч), но има паралели в гръцкия в подобната елипса пред ὡς, честа у Еврипид.

28.10. ἀλλ᾿ ἤ

а) Съчетанието ἀλλ᾿ ἤ се среща в текста на Swete най-малко 114 пъти. В повечето случаи то е просто подсилено ἀλλά (но само). В останалите има значението освен след изразено или подразбиращо се отрицание и е равностойно на класическото εἰ μή:

Бит. 21:26 οὐδὲ ἐγὼ ἤκουσα ἀλλ᾿ ἢ σήμερον — и аз не съм чул освен днес⁵

б) За разлика от изобилието в Септуагинта и изобщо в елинистическия гръцки (напр. у Аристотел), в Новия Завет съчетанието е рядко: Лука 12:51 οὐχί, λέγω ὑμῖν, ἀλλ᾿ ἢ διαμερισμόν — не, казвам ви, а разделение; 2 Кор. 1:13 οὐ γὰρ ἄλλα γράφομεν ὑμῖν ἀλλ᾿ ἢ ἃ ἀναγινώσκετε — защото не ви пишем друго освен онова, което четете.

⁵ У Swete просто ἀλλά; у Rahlfs ἀλλ᾿ ἤ.

28.11. ὅτι ἀλλ᾿ ἤ, ὅτι εἰ μή, ἀλλ᾿ ἢ ὅτι

Тези съчетания са почти ограничени до четирите Книги на Царствата, което показва, че са превод на еврейски съчетания от частици (ки им), а не призната употреба на по-късния гръцки. ὅτι ἀλλ᾿ ἤ е или силно противопоставително но, или освен след отрицание:

4 Цар. 5:15 οὐκ ἔστιν θεὸς ἐν πάσῃ τῇ γῇ ὅτι ἀλλ᾿ ἢ ἐν τῷ Ισραηλ — няма Бог по цялата земя освен в Израил

ὅτι εἰ μή, след клетва, означава ако не, освен, само че:

2 Цар. 2:27 ζῇ κύριος, ὅτι εἰ μὴ ἐλάλησας, διότι τότε ἐκ πρωίθεν ἀνέβη ὁ λαός — жив е Господ, ако не беше проговорил, народът още от сутринта щеше да се оттегли

ἀλλ᾿ ἢ ὅτι:

1 Цар. 10:19 οὐχί, ἀλλ᾿ ἢ ὅτι βασιλέα στήσεις ἐφ᾿ ἡμῶν — не, а цар ще поставиш над нас

29.1. λέγων за еврейския герундий

а) Особен източник на неправилности в гръцкия на Септуагинта е предаването на еврейския инфинитив лемор („казвайки“, лат. dicendo), който постоянно въвежда пряка реч. Гръцкият няма герундий и Септуагинта го предава с причастие. Но понеже формата в еврейския е застинала, има склонност да застива и в гръцкия. Затова причастието съвсем рядко се съгласува с подлога си, както в 1 Цар. 19:11 καὶ ἀπήγγειλεν τῷ Δαυιδ Μελχολ ἡ γυνὴ αὐτοῦ λέγουσα — и Мелхола, жена му, извести на Давид, като каза.

б) Ако подлогът е от среден или женски род, причастието може все пак да бъде в мъжки род:

1 Цар. 15:10 καὶ ἐγενήθη ῥῆμα κυρίου πρὸς Σαμουηλ λέγων — и дойде слово Господне към Самуил и каза

Също и при безлично изречение: Йона 3:7 καὶ ἐρρέθη ἐν τῇ Νινευη… λέγων — и бе обявено в Ниневия… така.

в) Причастието може дори да се отнася към друг подлог: 4 Цар. 19:9 καὶ ἤκουσεν περὶ Θαρακα βασιλέως Αἰθιόπων λέγων — и чу да казват за Тарака, етиопския цар.

г) Много чест е глаголът в пасив (безличен или личен) с причастие в номинатив множествено число мъжки род: ἀπηγγέλη… λέγοντες — съобщено бе… като казваха (Бит. 38:24; Ис. Нав. 2:2); διεβοήθη ἡ φωνὴ… λέγοντες — разнесе се вестта… като казваха (Бит. 45:16).

д) Където главният глагол не е глагол за говорене, разривът между него и причастието е пълен и по смисъл, и граматически: Изх. 5:14 καὶ ἐμαστιγώθησαν οἱ γραμματεῖς… λέγοντες — и надзирателите бяха бити, [а онези им] казваха.

е) В Новия Завет този хебраизъм се среща само веднъж: Откр. 11:15 καὶ ἐγένοντο φωναὶ μεγάλαι ἐν τῷ οὐρανῷ λέγοντες — и се чуха силни гласове в небето, които казваха.

29.2. Идиоматична употреба на προστιθέναι

а) Друг много чест хебраизъм е употребата на προστιθέναι (прибавям) с инфинитив на друг глагол в смисъл върша нещо още или отново (еврейски йасаф):

Бит. 37:8 καὶ προσέθεντο ἔτι μισεῖν αὐτὸν — и го намразиха още повече

Изх. 8:25 μὴ προσθῇς ἔτι, Φαραω, ἐξαπατῆσαι — не мами пак, фараоне (вж. гл. 22.11)

б) Понякога пред инфинитива стои τοῦ:

Изх. 9:34 προσέθετο τοῦ ἁμαρτάνειν — съгреши още

Съд. 2:21 οὐ προσθήσω τοῦ ἐξᾶραι ἄνδρα — няма вече да изгонвам нито един човек

в) Същата конструкция може да се употреби безлично в пасив: Изх. 5:7 οὐκέτι προστεθήσεται διδόναι ἄχυρον τῷ λαῷ — вече няма да се дава слама на народа.

г) Понякога зависимият глагол се изпуска: Изх. 11:6 ἥτις τοιαύτη οὐ γέγονεν καὶ τοιαύτη οὐκέτι προστεθήσεται — каквото не е имало и вече няма да има.

В Новия Завет: Лука 20:11–12 προσέθετο ἕτερον πέμψαι δοῦλον — изпрати още един слуга (букв. прибави да изпрати); Деян. 12:3 προσέθετο συλλαβεῖν καὶ Πέτρον — задържа и Петър.

Таблицата е съставена по Thackeray, §24 („Table of Noteworthy Verbs“), но е съкратена до глаголите, които читателят ще среща най-често. Включени са само форми, засвидетелствани в изданието на Rahlfs; числото в скоби (преди препратката) показва колко пъти се среща формата там, а препратката сочи към първото или най-характерното място в текста. Формите, които Thackeray привежда само по ръкописи (A, א и др.) и които Rahlfs не приема, не са включени. Срв. таблицата на глаголите у Робъртсън, гл. VIII.

Числата в скоби посочват главите и параграфите на тази граматика.

Септуагинта

Бит. 1:5 (12); 1:11 (24.4); 1:29 (27.2); 1:31 (23.2); 2:7 (27.2); 2:16 (22.12); 2:19 (28.7); 2:24 (27.2); 3:7 (Прил. 1); 3:11 (24.4); 3:16 (Прил. 1); 3:22 (22.11); 4:12 (25.1); 4:14 (19.3, Прил. 1); 7:3 (26.1); 7:9 (26.1); 7:11 (15.3); 9:3 (23.2); 9:15 (Прил. 1); 12:2 (27.2); 16:2 (28.8); 16:6 (Прил. 1); 17:6 (Прил. 1); 18:7 (22.11); 18:13 (Прил. 1); 19:9 (18.2); 21:11 (17.4); 21:24 (Прил. 1); 21:26 (28.10); 22:17 (25.9, 28.5); 24:41 (28.7); 24:42 (24.4); 27:22 (1.5, 19.2); 27:33 (22.7); 27:42 (Прил. 1); 28:13 (24.4); 30:8 (Прил. 1); 30:43 (26.1); 31:2 (26.2); 31:15 (22.12); 33:19 (26.3); 34:12 (27.2); 37:2 (25.1); 37:8 (29.2); 37:17 (27.2); 37:25 (25.6); 37:30 (25.2); 38:9 (28.6); 38:24 (29.1); 38:27 (24.2); 39:10 (19.3, 26.2); 39:17 (Прил. 1); 39:19 (19.4); 40:4 (26.2); 40:14 (25.3); 40:21 (15.3); 41:8 (19.4); 41:17 (27.7); 41:31 (27.4); 42:7 (17.5); 42:15 (28.5); 43:7 (28.2); 43:9 (25.1); 43:16 (22.6); 44:1 (28.7); 44:11 (Прил. 1); 44:29 (19.3); 44:30 (28.6); 44:31 (19.5); 45:2 (25.1); 45:16 (17.5, 29.1); 45:20 (23.2); 46:30 (Прил. 1); 47:17 (Прил. 1); 47:22 (22.7); 49:12 (23.3)

Изх. 1:7 (26.1); 1:9 (27.6); 1:11 (25.4); 2:7 (Прил. 1); 2:10 (22.9, 27.2); 2:23 (27.4); 3:9 (22.7); 3:12 (19.3, 28.9); 3:13 (Прил. 1); 3:19 (27.3); 4:7 (15.3); 4:21 (27.3); 5:7 (29.2); 5:14 (29.1); 5:20 (22.9); 5:21 (25.12); 6:1 (27.3); 7:14 (22.11); 8:2 (21.3); 8:25 (22.11, 29.2); 9:7 (25.8); 9:18 (22.6); 9:21 (27.2, 27.10); 9:25 (27.4); 9:34 (29.2); 10:13 (21.3); 10:14 (27.7); 10:23 (24.3); 11:1 (25.6); 11:6 (24.4, 29.2); 11:10 (25.6); 12:10 (25.11); 12:30 (25.8); 12:43 (26.4); 12:44 (24.1); 12:46 (27.4); 13:14 (19.3); 13:18 (25.12); 14:5 (22.11); 15:1 (25.10); 15:18 (25.8); 16:6 (23.2); 17:4 (20.2); 17:11 (28.6); 17:14 (20.2); 18:11 (27.8); 19:12 (22.12); 20:2 (24.5); 20:13 (25.3); 20:24 (26.3, 28.7); 22:19 (22.12); 22:23 (Прил. 1); 22:28 (9.3); 24:6 (23.1); 25:8 (Прил. 1); 27:14 (12); 30:10 (Прил. 1); 33:23 (Прил. 1); 34:12 (24.4)

Лев. 4:17 (27.9); 17:3 (26.1); 17:8 (26.1); 17:10 (26.1, Прил. 1); 17:13 (26.1); 19:18 (25.3); 19:19 (25.3); 22:6 (27.10)

Чис. 1:44 (22.7); 3:9 (22.7); 9:8 (Прил. 1); 11:9 (28.6); 11:15 (22.12); 11:21 (24.4); 12:3 (27.8); 14:8 (25.1); 14:31 (24.4); 14:35 (28.4); 16:32 (15.3); 17:5 (24.4); 17:20 (24.4); 17:23 (Прил. 1); 18:6 (22.7); 21:9 (19.4); 21:24 (9.2); 22:6 (23.4); 22:8 (Прил. 1); 22:12 (25.1); 22:17 (25.10); 22:23 (25.8); 22:24 (22.2); 22:33 (25.5); 22:34 (25.11); 24:4 (22.2); 26:37 (24.1); 35:25 (24.4); 35:26 (22.12)

Втор. 1:29 (27.10); 4:7 (24.4); 4:36 (25.1); 5:17 (25.3); 6:16 (25.3); 7:7 (27.8); 7:16 (27.10); 7:17 (23.3); 7:22 (26.1); 7:26 (5.4); 9:14 (27.9); 9:24 (25.1); 9:26 (Прил. 1); 9:28 (26.3); 11:7 (16.3); 15:10 (22.9); 19:4 (26.2); 28:43 (26.1); 32:5 (Прил. 1)

Ис. Нав. 1:5 (27.9); 2:2 (29.1); 2:8 (19.6); 4:1 (19.3); 4:12 (23.1); 7:22 (25.1, 27.2, Прил. 1); 8:14 (21.1); 17:13 (25.10); 24:27 (24.5)

Съд. 2:21 (29.2); 6:3 (28.6); 7:12 (21.3); 8:35 (27.10); 9:6 (25.12); 11:9 (28.1); 11:25 (25.9); 11:37 (Прил. 1); 13:14 (27.10); 13:19 (25.8); 14:17 (27.7); 15:1 (26.2); 15:3 (27.5); 15:7 (21.2, 28.9); 15:8 (22.7); 15:10 (21.3); 16:5 (22.10, 24.3); 16:17 (23.2); 16:20 (25.11); 16:26 (17.1, 18.2); 16:28 (9.3); 16:29 (19.2); 19:30 (19.5); 20:25 (12); 20:46 (23.2); 21:3 (9.3)

Рут 2:9 (Прил. 1); 2:14 (16.4); 3:12 (27.6); 4:15 (27.6)

1 Цар. 1:5 (27.6); 2:24 (22.7); 4:3 (25.12); 4:7 (26.2); 7:2 (23.2); 9:2 (27.6); 10:19 (28.11); 15:10 (29.1); 15:11 (25.12); 15:15 (Прил. 1); 15:32 (28.2); 16:3 (Прил. 1); 17:9 (27.2); 17:34 (20.1); 18:22 (27.10); 19:11 (29.1); 22:3 (24.5); 29:6 (28.3); 30:10 (24.5); 31:8 (19.5)

2 Цар. 1:1 (4.2); 2:1 (28.2); 2:27 (28.11); 6:16 (6.1); 6:21 (Прил. 1); 7:25 (9.3); 11:2 (4.2); 15:14 (9.2); 22:38 (Прил. 1)

3 Цар. 2:3 (4.2, 28.8); 2:11 (1.3, 4.2); 2:12 (4.2); 17:1 (24.4); 17:3 (25.11); 17:18 (22.1); 17:20 (22.1); 17:21 (22.1); 18:1 (26.2); 18:12 (19.4, 25.1); 18:24 (27.10); 18:25 (27.10); 18:26 (22.1); 19:4 (27.6); 20:20 (22.1, 28.2)

4 Цар. 1:1 (27.10); 1:2 (22.8, Прил. 1); 2:12 (21.3); 5:15 (28.11); 7:7 (Прил. 1); 17:21 (25.12); 18:17 (27.3); 18:26 (21.4); 18:28 (21.1); 18:31 (24.3); 19:1 (19.5); 19:9 (29.1); 19:10 (27.3)

1 Пар. 9:27 (26.1); 17:10 (Прил. 1)

2 Пар. 18:34 (25.1); 35:25 (21.1)

Ездр. А 9:27 (10.1)

Ест. 2:22 (17.3); 3:4 (26.2); 8:7 (Прил. 1)

Иудит 7:21 (18.4); 16:19 (5.4); 16:23 (27.2)

Тов. 1:4 (22.9); 3:10 (Прил. 1); 4:7 (26.4); 8:21 (23.1)

1 Мак. 2:9 (Прил. 1); 2:37 (23.2); 2:58 (10.1, 22.7); 3:34 (23.1); 4:6 (27.3); 6:11 (Прил. 1); 14:47 (9.5)

2 Мак. 3:37 (25.4); 7:2 (23.4)

4 Мак. 1:35 (9.3); 11:22 (Прил. 1); 17:1 (15.1)

Пс. 1:2 (1.5); 4:6 (27.10); 8:6 (27.8); 9:3 (Прил. 1); 9:30 (22.10); 10:1 (Прил. 1); 13:3 (16.1); 17:3 (17.2); 18:4 (24.4); 21:2 (2.4, 22.1); 21:25 (6.1); 21:31 (Прил. 1); 26:4 (21.2, 22.11); 27:7 (Прил. 1); 29:9 (Прил. 1); 31:4 (Прил. 1); 34:11 (Прил. 1); 36:21 (18.4); 39:13 (22.11, 27.6, Прил. 1); 51:6 (22.5); 56:9 (Прил. 1); 64:14 (15.4); 72:14 (25.1); 89:4 (24.5); 94:11 (28.3); 102:15 (22.3); 117:22 (27.2); 117:23 (21.2); 118:34 (5.4); 118:50 (21.2); 125:3 (25.1); 127:2 (16.4); 142:2 (26.4); 142:11 (25.12); 146:10 (27.10)

Од. 3:1 (Прил. 1)

Пр. 3:5 (25.1); 32:21 (18.1)

Екл. 1:9 (26.4); 5:11 (18.5)

Йов 1:7 (20.2); 1:19 (22.10); 2:2 (20.2); 4:11 (Прил. 1); 4:13 (9.5); 5:10 (20.2); 7:16 (18.2); 9:6 (20.2); 13:20 (9.1); 28:7 (22.3); 28:24 (20.2); 32:6 (19.2); 34:13 (20.2); 35:9 (15.4); 38:24 (20.2); 42:8 (Прил. 1)

Прем. 7:9 (23.2); 17:18 (9.5); 18:4 (15.1)

Сир. 22:25 (Прил. 1); 23:3 (Прил. 1); 48:1 (10.1); 48:12 (10.1)

Пс. Сол. 16:11 (Прил. 1)

Ос. 1:7 (27.3); 6:6 (23.4)

Ам. 4:7 (Прил. 1); 5:19 (20.1)

Йоил 3:1 (27.4, Прил. 1)

Йона 3:7 (29.1)

Авак. 3:18 (Прил. 1)

Зах. 1:3 (Прил. 1)

Ис. 6:9 (25.9); 7:14 (20.1); 14:13 (17.2, Прил. 1); 36:2 (27.3); 37:1 (19.5); 37:10 (27.3); 37:38 (22.8); 38:16 (Прил. 1); 45:23 (28.4); 46:13 (Прил. 1); 47:7 (25.1); 48:12 (Прил. 1)

Ер. 16:21 (Прил. 1); 17:22 (26.4); 20:14 (Прил. 1); 31:33 (27.2); 38:33 (27.2)

Вар. 4:5 (22.1); 5:3 (20.2)

Ез. 14:4 (26.1); 14:7 (26.1); 18:23 (Прил. 1); 33:27 (22.12); 47:9 (21.3)

Дан. 7:15 (22.4); 8:17 (Прил. 1); 9:21 (22.6); 11:2 (22.7)

Нов Завет

Мат. 1:18 (22.9); 2:3 (23.2); 2:10 (22.7); 4:19 (27.9); 5:14 (17.4); 5:19 (28.7); 5:48 (25.3); 8:19 (28.7); 10:37 (27.6); 11:26 (22.1); 12:10 (28.2); 12:21 (17.2); 13:3 (22.10); 13:14 (25.9); 14:3 (27.3); 18:8 (23.3); 19:5 (27.2); 19:9 (24.2); 21:42 (21.2, 27.2); 26:52 (27.3)

Марк 2:14 (27.7); 3:11 (28.6); 4:28 (11.2); 6:7 (26.1); 7:25 (24.4); 8:3 (17.5); 8:12 (28.3); 8:25 (15.3); 9:20 (22.4); 10:38 (22.7); 11:25 (18.2); 12:11 (21.2); 13:3 (27.2); 14:16 (25.7); 16:2 (12)

Лука 1:37 (26.4); 2:25 (27.7); 5:10 (25.1); 6:13 (27.4); 6:35 (7); 8:5 (22.7); 8:54 (22.1); 9:36 (16.3); 10:37 (27.5); 11:4 (18.5); 11:38 (25.11); 12:20 (22.1); 12:47 (21.1); 12:51 (28.10); 13:2 (27.8); 13:23 (28.2); 16:8 (27.6); 17:8 (16.4, 17.2); 17:24 (20.2); 18:36 (25.4); 19:3 (27.4); 20:11 (29.2); 22:15 (22.12); 23:11 (6.1)

Йоан 1:14 (11.2); 1:18 (27.2); 1:32 (27.7); 3:29 (22.12); 3:35 (27.3); 4:52 (22.6); 7:24 (22.7); 11:47 (25.2); 15:22 (16.1); 15:24 (16.1); 16:14 (17.2); 16:20 (27.2); 17:7 (16.3); 21:10 (27.4)

Деян. 1:6 (28.2); 1:13 (25.1); 2:17 (Прил. 1); 2:36 (23.2); 3:12 (22.11); 5:28 (22.12); 7:19 (22.11); 7:40 (22.3); 7:42 (22.1); 10:14 (26.4); 12:3 (29.2); 12:7 (18.2); 14:27 (27.5); 15:17 (24.4); 17:7 (27.9); 21:17 (22.9)

Рим. 2:1 (22.1); 3:11 (18.5); 3:13 (16.1); 3:20 (26.4); 7:25 (9.3); 8:20 (7); 9:16 (17.1); 11:14 (28.1); 11:32 (23.2); 12:2 (9.3); 12:20 (18.1)

1 Кор. 4:6 (18.1); 4:21 (27.3); 9:18 (28.8); 14:15 (9.3); 16:1 (27.2); 16:22 (14.2)

2 Кор. 1:13 (28.10); 4:16 (26.2); 12:17 (24.1)

Гал. 1:8 (5.4); 2:4 (28.8); 3:1 (17.3); 3:10 (22.11); 4:24 (24.5); 5:1 (22.12)

Еф. 1:4 (27.9); 3:8 (11.4); 4:1 (22.7); 5:5 (25.9)

Фил. 2:21 (23.2); 3:12 (28.1)

Кол. 1:22 (27.9); 3:5 (24.5); 3:18 (22.1)

2 Тим. 1:16 (18.4)

Тит 1:5 (25.4)

Евр. 3:11 (28.3); 4:3 (28.3); 4:12 (27.6); 5:7 (27.4); 6:14 (28.5); 10:10 (25.1); 11:5 (22.11); 11:23 (17.4)

Як. 5:12 (14.2); 5:17 (22.10, 22.12)

1 Пет. 3:1 (28.8)

1 Йоан 5:15 (28.6); 5:16 (22.7)

Откр. 1:1 (17.3); 2:7 (24.1); 3:3 (22.6); 3:12 (22.3); 4:3 (27.9); 4:4 (12); 8:1 (28.6); 11:15 (29.1); 15:3 (22.1); 21:27 (26.4)

Указателят обхваща думите от заглавията на главите и параграфите и формите от Приложение 1.

• ἀγαλλιάομαι — Прил. 1

• ἀγαλλιάσομαι — Прил. 1

• ἀγγέλλω — Прил. 1

• ἄγω — Прил. 1

• ἀδελφός — 24.3

• αἱρέω — Прил. 1

• αἰσχυνθήσομαι — Прил. 1

• αἰσχύνομαι — Прил. 1

• ἀκούσομαι — Прил. 1

• ἀκούσω — Прил. 1

• ἀκούω — Прил. 1

• ἀλλ᾿ — 28.10, 28.11

• ἁμαρτάνω — Прил. 1

• ἁμαρτήσω — Прил. 1

• αν — 16.3

• ἄν — 25.5

• ἀναγγελήσεται — Прил. 1

• ἀνάστα — Прил. 1

• ἀνήρ — 24.3

• ἀπέδρα — Прил. 1

• ἀπέδρασαν — Прил. 1

• ἀπεκρίθην — Прил. 1

• ἀπεκτάνθη — Прил. 1

• ἀπηγγέλη — Прил. 1

• ἀπό — 27.4

• ἀποδιδράσκω — Прил. 1

• ἀποθανοῦμαι — Прил. 1

• ἀποθνῄσκω — Прил. 1

• ἀποκριθήσομαι — Прил. 1

• ἀποκρίνομαι — Прил. 1

• ἀποκτείνω — Прил. 1

• ἀποκτενῶ — Прил. 1

• ἀπόλλυμι — Прил. 1

• ἀπολῶ — Прил. 1

• ἀπώλεσα — Прил. 1

• αὐξάνω — Прил. 1

• αὐξανῶ — Прил. 1

• αὐξήσω — Прил. 1

• ἀφελῶ — Прил. 1

• βλαστάνω — Прил. 1

• βοηθέω — Прил. 1

• βρέξω — Прил. 1

• βρέχω — Прил. 1

• γίνομαι — Прил. 1

• γινώσκω — Прил. 1

• γνωρίζω — Прил. 1

• γνωριῶ — Прил. 1

• γνώσομαι — Прил. 1

• δέ — 19.2, 19.6

• δεηθήσομαι — Прил. 1

• δέομαι — Прил. 1

• δίδωμι — 18.4, Прил. 1

• διώκω — Прил. 1

• διώξω — Прил. 1

• δύναμαι — Прил. 1

• δῴη — Прил. 1

• ἐάν — 28.6, 28.7

• ἐβλάστησεν — Прил. 1

• ἐβοηθήθην — Прил. 1

• ἐγγίζω — Прил. 1

• ἐγείρω — Прил. 1

• ἐγένετο — Прил. 1

• ἐγενήθη — Прил. 1

• ἐγενήθην — Прил. 1

• ἐγενόμην — Прил. 1

• ἐγκατέλιπαν — Прил. 1

• ἔγνωσαν — Прил. 1

• ἐδίδοσαν — Прил. 1

• ἔδραμον — Прил. 1

• ἔδωκαν — Прил. 1

• ἔζησα — Прил. 1

• εἰ — 28.1, 28.2, 28.3, 28.4, 28.5, 28.11

• εἴληφα — Прил. 1

• εἶναι — 14.2

• εἰς — 27.2

• ἐκάθισα — Прил. 1

• ἐκεῖ — 26.3

• ἐκεῖθεν — 26.3

• ἔκλαυσα — Прил. 1

• ἐκρέμασα — Прил. 1

• ἐκρύβησαν — Прил. 1

• ἐκχεῶ — Прил. 1

• ἐλεύσομαι — Прил. 1

• ἐλήλυθα — Прил. 1

• ἔλιπον — Прил. 1

• ἐμνήσθην — Прил. 1

• ἐν — 27.3

• ἐξεγερθήσομαι — Прил. 1

• ἐξέχεα — Прил. 1

• ἐξέχεεν — Прил. 1

• ἐξιλάσεται — Прил. 1

• ἐξιλάσκομαι — Прил. 1

• ἑόρακα — Прил. 1

• ἔπεσα — Прил. 1

• ἔπεσαν — Прил. 1

• ἔπεσον — Прил. 1

• ἐπέστρεψα — Прил. 1

• ἐπί — 27.7

• ἔπιον — Прил. 1

• ἐπιστραφήσομαι — Прил. 1

• ἔρχομαι — Прил. 1

• ἐρωτάω — Прил. 1

• ἐσθίω — Прил. 1

• ἑστηκώς — Прил. 1

• ἔστησα — Прил. 1

• ἐστράφην — Прил. 1

• ἑστώς — Прил. 1

• ἐσώθην — Прил. 1

• ἔτεκον — Прил. 1

• ἐτέχθην — Прил. 1

• εὐξάμην — Прил. 1

• εὐφραίνω — Прил. 1

• εὐφράνθην — Прил. 1

• εὐφρανθήσομαι — Прил. 1

• εὔχομαι — Прил. 1

• ἔφαγον — Прил. 1

• ἐφάγοσαν — Прил. 1

• ἔφυγαν — Прил. 1

• ἔφυγον — Прил. 1

• ἑώρακα — Прил. 1

• ζάω — Прил. 1

• ζήσομαι — Прил. 1

• ἤ — 28.10, 28.11

• ἤγαγον — Прил. 1

• ἤγγισα — Прил. 1

• ἠδυνάσθην — Прил. 1

• ἠδύνατο — Прил. 1

• ἠδυνήθην — Прил. 1

• ἠθέλησα — Прил. 1

• ἦλθα — Прил. 1

• ἤλθοσαν — Прил. 1

• ἥμαρτον — Прил. 1

• ἡμάρτοσαν — Прил. 1

• ἥμισυς — 11.3, 23.1

• ἤνεγκα — Прил. 1

• ἠρώτησα — Прил. 1

• ἠρώτων — Прил. 1

• ηὐφράνθην — Прил. 1

• θελήσω — Прил. 1

• θέλω — Прил. 1

• θνῄσκω — Прил. 1

• ἵημι — 18.5

• ἱλάσκομαι — Прил. 1

• ἵλεως — Прил. 1

• ἵνα — 28.8

• ἵστημι — 18.2, Прил. 1

• καθεῖλαν — Прил. 1

• καθίζω — Прил. 1

• καθίσω — Прил. 1

• καθιῶ — Прил. 1

• καλέσω — Прил. 1

• καλέω — Прил. 1

• καλῶ — Прил. 1

• κλαίω — Прил. 1

• κλαύσομαι — Прил. 1

• κοιμάομαι — Прил. 1

• κοιμηθήσομαι — Прил. 1

• κρεμάννυμι — Прил. 1

• κρυβήσομαι — Прил. 1

• κρύπτω — Прил. 1

• λαμβάνω — Прил. 1

• λέγων — 29.1

• λείπω — Прил. 1

• λήμψομαι — 6.2, Прил. 1

• μα — 9.6

• μᾶλλον — 23.4

• μέν — 19.2

• μετά — 27.5

• μή — 26.4, 28.4, 28.11

• μήν — 28.5

• μι — 18

• μιμνῄσκομαι — Прил. 1

• μνησθήσομαι — Прил. 1

• οἴσω — Прил. 1

• ὄμνυμι — Прил. 1

• ὀμοῦμαι — Прил. 1

• ὁράω — Прил. 1

• ὀργίζομαι — Прил. 1

• ὀργισθήσομαι — Прил. 1

• ὅς — 24.5

• ὅστις — 24.5

• ὅταν — 28.6

• ὅτι — 28.9, 28.11

• οὐ — 26.4

• οὐδείς — 6.1

• οὐθείς — 6.1

• ὀφθήσομαι — Прил. 1

• ὄψομαι — Прил. 1

• παίζω — Прил. 1

• παίξομαι — Прил. 1

• παρά — 27.8

• πᾶς — 23.2, 26.4

• πείθω — Прил. 1

• πέποιθα — Прил. 1

• πεποιθώς — Прил. 1

• πεσοῦμαι — Прил. 1

• πίεσαι — Прил. 1

• πίνω — Прил. 1

• πίομαι — Прил. 1

• πίπτω — Прил. 1

• πληθύνω — Прил. 1

• πληθυνῶ — Прил. 1

• πλήρης — 11.2

• προστιθέναι — 29.2

• σαν — 16.1

• στρέφω — Прил. 1

• σῴζω — Прил. 1

• σωθήσομαι — Прил. 1

• σώσω — Прил. 1

• τεθνήξομαι — Прил. 1

• τέξομαι — Прил. 1

• τίθημι — 18.3

• τίκτω — Прил. 1

• τρέχω — Прил. 1

• ὑπέρ — 27.6

• φάγεσαι — Прил. 1

• φάγομαι — Прил. 1

• φέρω — Прил. 1

• φεύγω — Прил. 1

• χαίρω — Прил. 1

• χαρήσομαι — Прил. 1

• χέω — Прил. 1

• ὤμοσα — Прил. 1

• ὠργίσθη — Прил. 1

• ὤφθην — Прил. 1