Упражнения по синтаксис

УПРАЖНЕНИЯ

по синтаксис на новозаветния гръцки език

Текстове, задачи и ключ

Помагало към учебните записки на Венцислав Стойков и Гари Грифит

2026

Съдържание

Щракнете с десен бутон → „Update Field“, за да се генерира съдържанието.

Упражненията следват реда на главите в записките „Синтаксис на новозаветния гръцки език“. Всяко упражнение се съсредоточава върху една или няколко глави, но текстовете са подбрани така, че да съдържат и материал от предходните глави. Последните упражнения обобщават целия курс.

Всяко упражнение съдържа:

• откъс от новозаветния текст (по изданието SBL Greek New Testament; номерата на стиховете са дадени в скоби);

• задачи, които насочват вниманието към конкретни думи и конструкции;

• упътвания – кратки напомняния къде в записките е разгледан съответният въпрос;

• ключ с отговори и коментари в края на сборника.

Препоръчваме следния ред на работа: (1) прочетете откъса на глас и направете собствен работен превод; (2) определете морфологично всяка глаголна форма и всяко име, за които се пита; (3) отговорете на задачите, като за всеки отговор посочите признака (структурния белег), на който се основава; (4) едва след това сверете отговорите си с ключа. Там, където в ключа са посочени няколко възможности, целта е да се обсъди коя е по-вероятна и защо – синтаксисът рядко е механично етикетиране, а почти винаги е тълкуване.

Където е полезно, задачите предлагат да се сравни гръцкият текст с някой български превод. Това помага да се види как синтактичните решения на преводача влияят на смисъла.

Свързани глави: Въведение; Номинатив; Определителен член (правилото на Колуел); Предлози.

Йоан 1:1–14 (SBLGNT)
1:1 Ἐν ἀρχῇ ἦν ὁ λόγος, καὶ ὁ λόγος ἦν πρὸς τὸν θεόν, καὶ θεὸς ἦν ὁ λόγος. 2 οὗτος ἦν ἐν ἀρχῇ πρὸς τὸν θεόν. 3 πάντα δι᾽ αὐτοῦ ἐγένετο, καὶ χωρὶς αὐτοῦ ἐγένετο οὐδὲ ἕν. ὃ γέγονεν 4 ἐν αὐτῷ ζωὴ ἦν, καὶ ἡ ζωὴ ἦν τὸ φῶς τῶν ἀνθρώπων· 5 καὶ τὸ φῶς ἐν τῇ σκοτίᾳ φαίνει, καὶ ἡ σκοτία αὐτὸ οὐ κατέλαβεν. 6 Ἐγένετο ἄνθρωπος ἀπεσταλμένος παρὰ θεοῦ, ὄνομα αὐτῷ Ἰωάννης· 7 οὗτος ἦλθεν εἰς μαρτυρίαν, ἵνα μαρτυρήσῃ περὶ τοῦ φωτός, ἵνα πάντες πιστεύσωσιν δι᾽ αὐτοῦ. 8 οὐκ ἦν ἐκεῖνος τὸ φῶς, ἀλλ᾽ ἵνα μαρτυρήσῃ περὶ τοῦ φωτός. 9 ἦν τὸ φῶς τὸ ἀληθινὸν ὃ φωτίζει πάντα ἄνθρωπον ἐρχόμενον εἰς τὸν κόσμον. 10 Ἐν τῷ κόσμῳ ἦν, καὶ ὁ κόσμος δι᾽ αὐτοῦ ἐγένετο, καὶ ὁ κόσμος αὐτὸν οὐκ ἔγνω. 11 εἰς τὰ ἴδια ἦλθεν, καὶ οἱ ἴδιοι αὐτὸν οὐ παρέλαβον. 12 ὅσοι δὲ ἔλαβον αὐτόν, ἔδωκεν αὐτοῖς ἐξουσίαν τέκνα θεοῦ γενέσθαι, τοῖς πιστεύουσιν εἰς τὸ ὄνομα αὐτοῦ, 13 οἳ οὐκ ἐξ αἱμάτων οὐδὲ ἐκ θελήματος σαρκὸς οὐδὲ ἐκ θελήματος ἀνδρὸς ἀλλ᾽ ἐκ θεοῦ ἐγεννήθησαν. 14 Καὶ ὁ λόγος σὰρξ ἐγένετο καὶ ἐσκήνωσεν ἐν ἡμῖν, καὶ ἐθεασάμεθα τὴν δόξαν αὐτοῦ, δόξαν ὡς μονογενοῦς παρὰ πατρός, πλήρης χάριτος καὶ ἀληθείας·

Задачи

1. В 1:1в (καὶ θεὸς ἦν ὁ λόγος) кое име е подлог и кое – сказуемно определение? Посочете правилото, по което решавате.

2. Сравнете θεός в 1:1б (πρὸς τὸν θεόν) и в 1:1в. Как членът и мястото на думата влияят на значението? Кое от трите значения (неопределено, определено, качествено) е най-вероятно в 1:1в и защо?

3. В 1:4 (ἡ ζωὴ ἦν τὸ φῶς τῶν ἀνθρώπων) и двете имена са членувани. Кое е подлогът? Обратимо (тъждествено) или подмножествено е твърдението?

4. Определете падежа и функцията на αὐτῷ и на Ἰωάννης в 1:6 (ὄνομα αὐτῷ Ἰωάννης).

5. В 1:12 открийте конструкцията, при която логическият подлог в началото на изречението се подема от местоимение в друг падеж. Как се нарича тя? Каква е функцията на τοῖς πιστεύουσιν εἰς τὸ ὄνομα αὐτοῦ?

6. Каква е функцията на инфинитива γενέσθαι в 1:12 и в какво отношение е τέκνα към него?

7. Сравнете 1:1 (ἦν ὁ λόγος) и 1:14 (ὁ λόγος σὰρξ ἐγένετο). Каква е разликата между εἰμί и γίνομαι тук? Какво е значението на нечленуваното σάρξ пред глагола?

8. Определете предлозите в 1:3 (δι᾽ αὐτοῦ, χωρὶς αὐτοῦ) и в 1:6 (παρὰ θεοῦ). Какъв вид извършител изразява δι᾽ αὐτοῦ?

9. В 1:9 към коя дума може да се отнася причастието ἐρχόμενον? Какви са двете възможни тълкувания и кое граматическо явление би позволило второто?

10. Определете вида на действието на глаголите φαίνει и κατέλαβεν в 1:5. Как противопоставянето на презента и аориста влияе на смисъла?

Упътвания

За правилата за разпознаване на подлога вж. „Номинатив. Как се разпознава подлогът?“. За Йоан 1:1в вж. „Определителен член. Правилото на Колуел“. За висящия номинатив вж. „Граматически независими употреби на номинатива“. За ἐρχόμενον помислете за перифрастичната конструкция ἦν + причастие („Причастие. Перифрастично причастие“).

Свързани глави: Генитив; Предлози; Относителни местоимения (атракция); Залог (непряк медий).

Еф. 1:3–8 (SBLGNT)
1:3 Εὐλογητὸς ὁ θεὸς καὶ πατὴρ τοῦ κυρίου ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ, ὁ εὐλογήσας ἡμᾶς ἐν πάσῃ εὐλογίᾳ πνευματικῇ ἐν τοῖς ἐπουρανίοις ἐν Χριστῷ, 4 καθὼς ἐξελέξατο ἡμᾶς ἐν αὐτῷ πρὸ καταβολῆς κόσμου, εἶναι ἡμᾶς ἁγίους καὶ ἀμώμους κατενώπιον αὐτοῦ ἐν ἀγάπῃ, 5 προορίσας ἡμᾶς εἰς υἱοθεσίαν διὰ Ἰησοῦ Χριστοῦ εἰς αὐτόν, κατὰ τὴν εὐδοκίαν τοῦ θελήματος αὐτοῦ, 6 εἰς ἔπαινον δόξης τῆς χάριτος αὐτοῦ ἧς ἐχαρίτωσεν ἡμᾶς ἐν τῷ ἠγαπημένῳ, 7 ἐν ᾧ ἔχομεν τὴν ἀπολύτρωσιν διὰ τοῦ αἵματος αὐτοῦ, τὴν ἄφεσιν τῶν παραπτωμάτων, κατὰ τὸ πλοῦτος τῆς χάριτος αὐτοῦ 8 ἧς ἐπερίσσευσεν εἰς ἡμᾶς ἐν πάσῃ σοφίᾳ καὶ φρονήσει

Задачи

1. Класифицирайте генитивите: τοῦ κυρίου ἡμῶν (ст. 3), καταβολῆς κόσμου (ст. 4), τοῦ θελήματος αὐτοῦ (ст. 5), δόξης τῆς χάριτος αὐτοῦ (ст. 6), τοῦ αἵματος αὐτοῦ (ст. 7), τῶν παραπτωμάτων (ст. 7), τὸ πλοῦτος τῆς χάριτος (ст. 7).

2. В каква синтактична връзка е τὴν ἄφεσιν τῶν παραπτωμάτων с τὴν ἀπολύτρωσιν (ст. 7)?

3. Относителното местоимение ἧς (ст. 6 и ст. 8) е в генитив. Какъв падеж бихме очаквали според функцията му в относителното изречение? Как се нарича това явление?

4. Определете значението на всеки предлог ἐν в ст. 3–4 (ἐν πάσῃ εὐλογίᾳ, ἐν τοῖς ἐπουρανίοις, ἐν Χριστῷ, ἐν αὐτῷ, ἐν ἀγάπῃ). С коя дума може да се свърже ἐν ἀγάπῃ в края на ст. 4 и как това променя смисъла?

5. Определете значението на предлозите εἰς υἱοθεσίαν, διὰ Ἰησοῦ Χριστοῦ, εἰς αὐτόν и κατὰ τὴν εὐδοκίαν (ст. 5).

6. Какъв залог е ἐξελέξατο (ст. 4)? Защо не трябва да се смята за депонентен глагол и какъв нюанс придава медият?

7. Каква е функцията на инфинитива εἶναι в ст. 4? Кой е подлогът му и в какъв падеж е сказуемното определение?

8. Определете функцията на причастията ὁ εὐλογήσας (ст. 3) и προορίσας (ст. 5). Защо първото е членувано, а второто – не?

Упътвания

Използвайте теста „превърнете съществителното в глагол“ за субективен и обективен генитив. За атракцията вж. „Местоимения. Относителни местоимения“. За медия на ἐκλέγω вж. „Залог. Непряк медий“.

Свързани глави: Датив; Аорист; Конюнктив и оптатив; Инфинитив.

Рим. 6:1–11 (SBLGNT)
6:1 Τί οὖν ἐροῦμεν; ἐπιμένωμεν τῇ ἁμαρτίᾳ, ἵνα ἡ χάρις πλεονάσῃ; 2 μὴ γένοιτο· οἵτινες ἀπεθάνομεν τῇ ἁμαρτίᾳ, πῶς ἔτι ζήσομεν ἐν αὐτῇ; 3 ἢ ἀγνοεῖτε ὅτι ὅσοι ἐβαπτίσθημεν εἰς Χριστὸν Ἰησοῦν εἰς τὸν θάνατον αὐτοῦ ἐβαπτίσθημεν; 4 συνετάφημεν οὖν αὐτῷ διὰ τοῦ βαπτίσματος εἰς τὸν θάνατον, ἵνα ὥσπερ ἠγέρθη Χριστὸς ἐκ νεκρῶν διὰ τῆς δόξης τοῦ πατρός, οὕτως καὶ ἡμεῖς ἐν καινότητι ζωῆς περιπατήσωμεν. 5 Εἰ γὰρ σύμφυτοι γεγόναμεν τῷ ὁμοιώματι τοῦ θανάτου αὐτοῦ, ἀλλὰ καὶ τῆς ἀναστάσεως ἐσόμεθα· 6 τοῦτο γινώσκοντες ὅτι ὁ παλαιὸς ἡμῶν ἄνθρωπος συνεσταυρώθη, ἵνα καταργηθῇ τὸ σῶμα τῆς ἁμαρτίας, τοῦ μηκέτι δουλεύειν ἡμᾶς τῇ ἁμαρτίᾳ, 7 ὁ γὰρ ἀποθανὼν δεδικαίωται ἀπὸ τῆς ἁμαρτίας. 8 εἰ δὲ ἀπεθάνομεν σὺν Χριστῷ, πιστεύομεν ὅτι καὶ συζήσομεν αὐτῷ· 9 εἰδότες ὅτι Χριστὸς ἐγερθεὶς ἐκ νεκρῶν οὐκέτι ἀποθνῄσκει, θάνατος αὐτοῦ οὐκέτι κυριεύει· 10 ὃ γὰρ ἀπέθανεν, τῇ ἁμαρτίᾳ ἀπέθανεν ἐφάπαξ· ὃ δὲ ζῇ, ζῇ τῷ θεῷ. 11 οὕτως καὶ ὑμεῖς λογίζεσθε ἑαυτοὺς εἶναι νεκροὺς μὲν τῇ ἁμαρτίᾳ ζῶντας δὲ τῷ θεῷ ἐν Χριστῷ Ἰησοῦ.

Задачи

1. Определете функцията на датива τῇ ἁμαρτίᾳ в ст. 1, 2, 10 и 11 и на τῷ θεῷ в ст. 10 и 11. Еднакъв ли е видът датив навсякъде?

2. Определете падежа и функцията на αὐτῷ в ст. 4 и 8 и на τῷ ὁμοιώματι в ст. 5. Каква роля играе представката συν- в συνετάφημεν, σύμφυτοι, συνεσταυρώθη, συζήσομεν?

3. Определете наклонението и употребата на ἐπιμένωμεν (ст. 1), γένοιτο (ст. 2) и ζήσομεν (ст. 2).

4. Какъв вид относително местоимение е οἵτινες в ст. 2 и какъв нюанс придава то?

5. Какъв аорист е ἀπεθάνομεν (ст. 2)? Може ли от самата форма да се заключи, че умирането за греха е станало „веднъж завинаги“? Какво казва в тази връзка наречието ἐφάπαξ в ст. 10?

6. Определете вида на подчинените изречения в ст. 4 (ἵνα … περιπατήσωμεν; ὥσπερ … οὕτως) и класа на условното изречение в ст. 5 и 8.

7. Класифицирайте генитивите ἐν καινότητι ζωῆς (ст. 4) и τὸ σῶμα τῆς ἁμαρτίας (ст. 6).

8. Каква е функцията на τοῦ μηκέτι δουλεύειν ἡμᾶς τῇ ἁμαρτίᾳ (ст. 6)?

9. Определете причастията γινώσκοντες (ст. 6), ὁ ἀποθανών (ст. 7), εἰδότες и ἐγερθείς (ст. 9), ζῶντας (ст. 11).

10. Какво време е δεδικαίωται (ст. 7) и какъв вид перфект?

11. Формата λογίζεσθε (ст. 11) може да бъде индикатив или императив. Кое е по-вероятно в контекста и защо? Каква конструкция следва след нея?

Упътвания

За датива на отношението вж. „Датив. Датив на отношението“ (там е разгледан и Рим. 6:10). За погрешното разбиране на аориста вж. „Време и вид. Илюстрации“ (Рим. 6:2). За τοῦ + инфинитив вж. „Инфинитив. Конструкции“.

Свързани глави: Предлози; Генитив (πίστις Χριστοῦ); Акузатив (двоен акузатив); Инфинитив.

Рим. 3:21–26 (SBLGNT)
3:21 Νυνὶ δὲ χωρὶς νόμου δικαιοσύνη θεοῦ πεφανέρωται, μαρτυρουμένη ὑπὸ τοῦ νόμου καὶ τῶν προφητῶν, 22 δικαιοσύνη δὲ θεοῦ διὰ πίστεως Ἰησοῦ Χριστοῦ, εἰς πάντας τοὺς πιστεύοντας, οὐ γάρ ἐστιν διαστολή. 23 πάντες γὰρ ἥμαρτον καὶ ὑστεροῦνται τῆς δόξης τοῦ θεοῦ, 24 δικαιούμενοι δωρεὰν τῇ αὐτοῦ χάριτι διὰ τῆς ἀπολυτρώσεως τῆς ἐν Χριστῷ Ἰησοῦ· 25 ὃν προέθετο ὁ θεὸς ἱλαστήριον διὰ πίστεως ἐν τῷ αὐτοῦ αἵματι εἰς ἔνδειξιν τῆς δικαιοσύνης αὐτοῦ διὰ τὴν πάρεσιν τῶν προγεγονότων ἁμαρτημάτων 26 ἐν τῇ ἀνοχῇ τοῦ θεοῦ, πρὸς τὴν ἔνδειξιν τῆς δικαιοσύνης αὐτοῦ ἐν τῷ νῦν καιρῷ, εἰς τὸ εἶναι αὐτὸν δίκαιον καὶ δικαιοῦντα τὸν ἐκ πίστεως Ἰησοῦ.

Задачи

1. Какво време е πεφανέρωται (ст. 21) и какъв нюанс носи? Какъв извършител изразява ὑπὸ τοῦ νόμου?

2. Обсъдете генитива в διὰ πίστεως Ἰησοῦ Χριστοῦ (ст. 22) и τὸν ἐκ πίστεως Ἰησοῦ (ст. 26). Какви доводи има за обективния и за субективния генитив? Помага ли изразът εἰς πάντας τοὺς πιστεύοντας да се реши въпросът?

3. Защо τῆς δόξης τοῦ θεοῦ (ст. 23) е в генитив? Каква функция има генитивът след ὑστεροῦνται?

4. Определете функцията на δωρεάν и на τῇ αὐτοῦ χάριτι (ст. 24).

5. Каква е ролята на члена в διὰ τῆς ἀπολυτρώσεως τῆς ἐν Χριστῷ Ἰησοῦ (ст. 24)?

6. В ст. 25 ὃν προέθετο ὁ θεὸς ἱλαστήριον – каква конструкция представлява ὃν … ἱλαστήριον?

7. С коя дума се свързва ἐν τῷ αὐτοῦ αἵματι (ст. 25)? Какви са възможностите?

8. Сравнете εἰς ἔνδειξιν (ст. 25) и πρὸς τὴν ἔνδειξιν (ст. 26). Какво изразяват? С какво се различава διὰ τὴν πάρεσιν (ст. 25)?

9. Каква е функцията на εἰς τὸ εἶναι αὐτὸν δίκαιον καὶ δικαιοῦντα (ст. 26)? Кой е подлогът на инфинитива и какви са δίκαιον и δικαιοῦντα?

Упътвания

Вж. „Генитив. Спорни места: πίστις Χριστοῦ“; „Предлози. διά, εἰς, πρός“; „Акузатив. Двоен акузатив на обекта и допълнението“.

Свързани глави: Определителен член; Прилагателно име; Наречия; Причастие; Изречения за цел.

Тит 2:11–14 (SBLGNT)
2:11 Ἐπεφάνη γὰρ ἡ χάρις τοῦ θεοῦ σωτήριος πᾶσιν ἀνθρώποις 12 παιδεύουσα ἡμᾶς, ἵνα ἀρνησάμενοι τὴν ἀσέβειαν καὶ τὰς κοσμικὰς ἐπιθυμίας σωφρόνως καὶ δικαίως καὶ εὐσεβῶς ζήσωμεν ἐν τῷ νῦν αἰῶνι, 13 προσδεχόμενοι τὴν μακαρίαν ἐλπίδα καὶ ἐπιφάνειαν τῆς δόξης τοῦ μεγάλου θεοῦ καὶ σωτῆρος ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ, 14 ὃς ἔδωκεν ἑαυτὸν ὑπὲρ ἡμῶν ἵνα λυτρώσηται ἡμᾶς ἀπὸ πάσης ἀνομίας καὶ καθαρίσῃ ἑαυτῷ λαὸν περιούσιον, ζηλωτὴν καλῶν ἔργων.

Задачи

1. Каква е позицията на прилагателното σωτήριος (ст. 11) спрямо ἡ χάρις? Атрибутивно или предикативно е и как това влияе на превода? Каква е функцията на πᾶσιν ἀνθρώποις?

2. Определете функцията на причастията παιδεύουσα (ст. 11), ἀρνησάμενοι (ст. 12) и προσδεχόμενοι (ст. 13). Какво времево отношение изразява всяко от тях?

3. Какъв вид е подчиненото изречение ἵνα … ζήσωμεν (ст. 12) – цел или съдържание? Зависи ли отговорът от това как разбираме παιδεύουσα?

4. Определете функцията на наречията σωφρόνως, δικαίως, εὐσεβῶς и на израза ἐν τῷ νῦν αἰῶνι (ст. 12).

5. В ст. 13 τὴν μακαρίαν ἐλπίδα καὶ ἐπιφάνειαν има един член пред две съществителни. Приложимо ли е правилото на Гранвил Шарп? Какво отношение изразява конструкцията?

6. Приложете правилото на Гранвил Шарп към τοῦ μεγάλου θεοῦ καὶ σωτῆρος ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ (ст. 13). Изпълнени ли са трите условия? Каква е функцията на Ἰησοῦ Χριστοῦ?

7. В ст. 14 определете: (а) ἑαυτόν; (б) ὑπὲρ ἡμῶν; (в) залога на λυτρώσηται; (г) ἑαυτῷ; (д) генитива καλῶν ἔργων.

Упътвания

Вж. „Прилагателно име. Позиции“; „Определителен член. Правилото на Гранвил Шарп“ (там е разгледан и Тит 2:13); „Предлози. ὑπέρ“.

Свързани глави: Глагол – време и вид; Презент (исторически); Имперфект; Аорист; Плусквамперфект; Причастие.

Марк 1:29–39 (SBLGNT)
1:29 Καὶ εὐθὺς ἐκ τῆς συναγωγῆς ἐξελθόντες ἦλθον εἰς τὴν οἰκίαν Σίμωνος καὶ Ἀνδρέου μετὰ Ἰακώβου καὶ Ἰωάννου. 30 ἡ δὲ πενθερὰ Σίμωνος κατέκειτο πυρέσσουσα, καὶ εὐθὺς λέγουσιν αὐτῷ περὶ αὐτῆς. 31 καὶ προσελθὼν ἤγειρεν αὐτὴν κρατήσας τῆς χειρός· καὶ ἀφῆκεν αὐτὴν ὁ πυρετός, καὶ διηκόνει αὐτοῖς. 32 Ὀψίας δὲ γενομένης, ὅτε ἔδυ ὁ ἥλιος, ἔφερον πρὸς αὐτὸν πάντας τοὺς κακῶς ἔχοντας καὶ τοὺς δαιμονιζομένους· 33 καὶ ἦν ὅλη ἡ πόλις ἐπισυνηγμένη πρὸς τὴν θύραν. 34 καὶ ἐθεράπευσεν πολλοὺς κακῶς ἔχοντας ποικίλαις νόσοις, καὶ δαιμόνια πολλὰ ἐξέβαλεν, καὶ οὐκ ἤφιεν λαλεῖν τὰ δαιμόνια, ὅτι ᾔδεισαν αὐτόν. 35 Καὶ πρωῒ ἔννυχα λίαν ἀναστὰς ἐξῆλθεν καὶ ἀπῆλθεν εἰς ἔρημον τόπον κἀκεῖ προσηύχετο. 36 καὶ κατεδίωξεν αὐτὸν Σίμων καὶ οἱ μετ᾽ αὐτοῦ, 37 καὶ εὗρον αὐτὸν καὶ λέγουσιν αὐτῷ ὅτι Πάντες ζητοῦσίν σε. 38 καὶ λέγει αὐτοῖς· Ἄγωμεν ἀλλαχοῦ εἰς τὰς ἐχομένας κωμοπόλεις, ἵνα καὶ ἐκεῖ κηρύξω, εἰς τοῦτο γὰρ ἐξῆλθον. 39 καὶ ἦλθεν κηρύσσων εἰς τὰς συναγωγὰς αὐτῶν εἰς ὅλην τὴν Γαλιλαίαν καὶ τὰ δαιμόνια ἐκβάλλων.

Задачи

1. Изпишете всички лични глаголни форми в откъса и ги подредете по времена. Кои времена движат разказа напред и кои рисуват фона?

2. Открийте историческите презенти. Защо Марк ги използва точно на тези места?

3. Определете вида на имперфектите κατέκειτο (ст. 30), διηκόνει (ст. 31), ἔφερον (ст. 32), ἤφιεν (ст. 34), προσηύχετο (ст. 35).

4. Определете конструкцията ἦν … ἐπισυνηγμένη (ст. 33). На какво просто време съответства?

5. Какво време е ᾔδεισαν (ст. 34) и какво е значението му?

6. Определете функцията и времевото отношение на причастията ἐξελθόντες (ст. 29), πυρέσσουσα (ст. 30), προσελθών и κρατήσας (ст. 31), ἀναστάς (ст. 35), κηρύσσων и ἐκβάλλων (ст. 39).

7. Каква конструкция е Ὀψίας δὲ γενομένης (ст. 32)?

8. Определете τοὺς κακῶς ἔχοντας (ст. 32) и ποικίλαις νόσοις (ст. 34).

9. Определете наклонението и употребата на Ἄγωμεν (ст. 38) и функцията на ἵνα … κηρύξω и εἰς τοῦτο.

10. Каква е функцията на инфинитива λαλεῖν (ст. 34) и на подчиненото изречение ὅτι ᾔδεισαν αὐτόν?

Упътвания

Вж. „Презент. Исторически презент“; всички видове имперфект; „Причастие. Перифрастично причастие“ и „Абсолютен генитив“. За κακῶς ἔχοντας вж. „Наречия. Определяне на глагола“ (Мат. 14:35).

Свързани глави: Залог; Императив; Причастие; Датив; Предлози.

Еф. 5:15–21 (SBLGNT)
5:15 Βλέπετε οὖν ἀκριβῶς πῶς περιπατεῖτε, μὴ ὡς ἄσοφοι ἀλλ᾽ ὡς σοφοί, 16 ἐξαγοραζόμενοι τὸν καιρόν, ὅτι αἱ ἡμέραι πονηραί εἰσιν. 17 διὰ τοῦτο μὴ γίνεσθε ἄφρονες, ἀλλὰ συνίετε τί τὸ θέλημα τοῦ κυρίου· 18 καὶ μὴ μεθύσκεσθε οἴνῳ, ἐν ᾧ ἐστιν ἀσωτία, ἀλλὰ πληροῦσθε ἐν πνεύματι, 19 λαλοῦντες ἑαυτοῖς ψαλμοῖς καὶ ὕμνοις καὶ ᾠδαῖς πνευματικαῖς, ᾄδοντες καὶ ψάλλοντες τῇ καρδίᾳ ὑμῶν τῷ κυρίῳ, 20 εὐχαριστοῦντες πάντοτε ὑπὲρ πάντων ἐν ὀνόματι τοῦ κυρίου ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ τῷ θεῷ καὶ πατρί, 21 ὑποτασσόμενοι ἀλλήλοις ἐν φόβῳ Χριστοῦ.

Задачи

1. Определете наклонението и вида на βλέπετε (ст. 15), μὴ γίνεσθε и συνίετε (ст. 17), μὴ μεθύσκεσθε и πληροῦσθε (ст. 18). Защо всички са в презент?

2. Каква е функцията на πῶς (ст. 15) и на τί τὸ θέλημα τοῦ κυρίου (ст. 17)?

3. Определете залога и функцията на ἐξαγοραζόμενοι (ст. 16).

4. Каква е функцията на датива οἴνῳ (ст. 18)? Към какво се отнася ἐν ᾧ?

5. Какъв залог е πληροῦσθε? Обсъдете значението на ἐν πνεύματι: средство („чрез Духа“) или съдържание („с Духа“)?

6. Определете функцията на петте причастия λαλοῦντες, ᾄδοντες, ψάλλοντες (ст. 19), εὐχαριστοῦντες (ст. 20), ὑποτασσόμενοι (ст. 21). Обстоятелствени (на средство или резултат) ли са, или заповедни? Какви са доводите?

7. Какво значение има възвратното местоимение ἑαυτοῖς в ст. 19?

8. Определете функцията на τῇ καρδίᾳ и τῷ κυρίῳ (ст. 19).

9. Какъв залог е ὑποτασσόμενοι (ст. 21) и какъв нюанс носи? Какъв е генитивът в ἐν φόβῳ Χριστοῦ?

Упътвания

Вж. „Императив. Вид при императива“; „Залог. Медий“; „Причастие. Обстоятелствено причастие (средство, следствие)“ и „Заповедно причастие“.

Свързани глави: Наклонения (конюнктив, императив); Въпросителни изречения; Генитив на сравнението; Датив; Условни изречения.

Мат. 6:25–34 (SBLGNT)
6:25 Διὰ τοῦτο λέγω ὑμῖν· μὴ μεριμνᾶτε τῇ ψυχῇ ὑμῶν τί φάγητε, μηδὲ τῷ σώματι ὑμῶν τί ἐνδύσησθε· οὐχὶ ἡ ψυχὴ πλεῖόν ἐστι τῆς τροφῆς καὶ τὸ σῶμα τοῦ ἐνδύματος; 26 ἐμβλέψατε εἰς τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ ὅτι οὐ σπείρουσιν οὐδὲ θερίζουσιν οὐδὲ συνάγουσιν εἰς ἀποθήκας, καὶ ὁ πατὴρ ὑμῶν ὁ οὐράνιος τρέφει αὐτά· οὐχ ὑμεῖς μᾶλλον διαφέρετε αὐτῶν; 27 τίς δὲ ἐξ ὑμῶν μεριμνῶν δύναται προσθεῖναι ἐπὶ τὴν ἡλικίαν αὐτοῦ πῆχυν ἕνα; 28 καὶ περὶ ἐνδύματος τί μεριμνᾶτε; καταμάθετε τὰ κρίνα τοῦ ἀγροῦ πῶς αὐξάνουσιν· οὐ κοπιῶσιν οὐδὲ νήθουσιν· 29 λέγω δὲ ὑμῖν ὅτι οὐδὲ Σολομὼν ἐν πάσῃ τῇ δόξῃ αὐτοῦ περιεβάλετο ὡς ἓν τούτων. 30 εἰ δὲ τὸν χόρτον τοῦ ἀγροῦ σήμερον ὄντα καὶ αὔριον εἰς κλίβανον βαλλόμενον ὁ θεὸς οὕτως ἀμφιέννυσιν, οὐ πολλῷ μᾶλλον ὑμᾶς, ὀλιγόπιστοι; 31 μὴ οὖν μεριμνήσητε λέγοντες· Τί φάγωμεν; ἤ· Τί πίωμεν; ἤ· Τί περιβαλώμεθα; 32 πάντα γὰρ ταῦτα τὰ ἔθνη ἐπιζητοῦσιν· οἶδεν γὰρ ὁ πατὴρ ὑμῶν ὁ οὐράνιος ὅτι χρῄζετε τούτων ἁπάντων. 33 ζητεῖτε δὲ πρῶτον τὴν βασιλείαν καὶ τὴν δικαιοσύνην αὐτοῦ, καὶ ταῦτα πάντα προστεθήσεται ὑμῖν. 34 μὴ οὖν μεριμνήσητε εἰς τὴν αὔριον, ἡ γὰρ αὔριον μεριμνήσει αὑτῆς· ἀρκετὸν τῇ ἡμέρᾳ ἡ κακία αὐτῆς.

Задачи

1. Сравнете забраните μὴ μεριμνᾶτε (ст. 25) и μὴ μεριμνήσητε (ст. 31 и 34). С какви наклонения и времена са изразени? Има ли разлика в смисъла?

2. Определете функцията на τῇ ψυχῇ и τῷ σώματι (ст. 25).

3. Определете наклонението на φάγητε и ἐνδύσησθε (ст. 25) и на φάγωμεν, πίωμεν, περιβαλώμεθα (ст. 31). Каква е разликата между двете конструкции?

4. Какъв отговор очакват въпросите с οὐχί (ст. 25) и οὐχ (ст. 26)? А въпросът в ст. 30?

5. Определете генитивите τῆς τροφῆς, τοῦ ἐνδύματος (ст. 25), αὐτῶν (ст. 26) и τούτων (ст. 32).

6. Каква е функцията на μεριμνῶν (ст. 27) и на инфинитива προσθεῖναι?

7. В καταμάθετε τὰ κρίνα τοῦ ἀγροῦ πῶς αὐξάνουσιν (ст. 28) обяснете словореда. Как се нарича това явление?

8. Какъв клас е условното изречение в ст. 30? Определете причастията ὄντα и βαλλόμενον и датива πολλῷ.

9. Какъв падеж е ὀλιγόπιστοι (ст. 30)?

10. Определете πρῶτον, ζητεῖτε и προστεθήσεται (ст. 33). Кой е подразбраният извършител на προστεθήσεται?

11. Каква е синтактичната особеност на ἀρκετὸν τῇ ἡμέρᾳ ἡ κακία αὐτῆς (ст. 34)?

Упътвания

Вж. „Конюнктив. Делиберативен конюнктив“; „Императив. Вид при императива“; „Изречения. Въпросителни изречения“; „Генитив на сравнението“; „Датив на мярката“.

Свързани глави: Инфинитив; Член; Сравнителна степен; Условни изречения.

Фил. 1:21–26 (SBLGNT)
1:21 ἐμοὶ γὰρ τὸ ζῆν Χριστὸς καὶ τὸ ἀποθανεῖν κέρδος. 22 εἰ δὲ τὸ ζῆν ἐν σαρκί, τοῦτό μοι καρπὸς ἔργου— καὶ τί αἱρήσομαι οὐ γνωρίζω· 23 συνέχομαι δὲ ἐκ τῶν δύο, τὴν ἐπιθυμίαν ἔχων εἰς τὸ ἀναλῦσαι καὶ σὺν Χριστῷ εἶναι, πολλῷ γὰρ μᾶλλον κρεῖσσον, 24 τὸ δὲ ἐπιμένειν ἐν τῇ σαρκὶ ἀναγκαιότερον δι᾽ ὑμᾶς. 25 καὶ τοῦτο πεποιθὼς οἶδα ὅτι μενῶ καὶ παραμενῶ πᾶσιν ὑμῖν εἰς τὴν ὑμῶν προκοπὴν καὶ χαρὰν τῆς πίστεως, 26 ἵνα τὸ καύχημα ὑμῶν περισσεύῃ ἐν Χριστῷ Ἰησοῦ ἐν ἐμοὶ διὰ τῆς ἐμῆς παρουσίας πάλιν πρὸς ὑμᾶς.

Задачи

1. Определете функцията на τὸ ζῆν и τὸ ἀποθανεῖν (ст. 21). Кой е подлогът и кое е сказуемното определение във всяко изречение? Защо първият инфинитив е в презент, а вторият – в аорист?

2. Възстановете пълната структура на ст. 22а (εἰ δὲ τὸ ζῆν ἐν σαρκί). Какъв клас е условното изречение?

3. Определете μοι и ἔργου в τοῦτό μοι καρπὸς ἔργου (ст. 22).

4. Какъв вид изречение е τί αἱρήσομαι οὐ γνωρίζω? Какъв залог е αἱρήσομαι?

5. Каква е функцията на εἰς τὸ ἀναλῦσαι καὶ σὺν Χριστῷ εἶναι (ст. 23)? Какво показва фактът, че двата инфинитива имат един член?

6. Анализирайте πολλῷ γὰρ μᾶλλον κρεῖσσον (ст. 23).

7. Определете функцията на τὸ ἐπιμένειν (ст. 24) и на δι᾽ ὑμᾶς.

8. Какво време е πεποιθώς (ст. 25), какво е значението му и каква е функцията на причастието?

9. В τὴν ὑμῶν προκοπὴν καὶ χαρὰν τῆς πίστεως (ст. 25) колко члена има? Какво следва от това? Определете генитива τῆς πίστεως.

10. Каква е функцията на ἵνα в ст. 26 и на ἐμῆς в διὰ τῆς ἐμῆς παρουσίας?

Упътвания

Вж. „Инфинитив като подлог“ (там е обсъден и Фил. 1:21); „Епексегетичен инфинитив“; „Датив на мярката“; „Перфект със значение на презент“.

Свързани глави: Причастие (всички употреби); Инфинитив за цел; Изречения за време и цел.

Мат. 2:1–12 (SBLGNT)
2:1 Τοῦ δὲ Ἰησοῦ γεννηθέντος ἐν Βηθλέεμ τῆς Ἰουδαίας ἐν ἡμέραις Ἡρῴδου τοῦ βασιλέως, ἰδοὺ μάγοι ἀπὸ ἀνατολῶν παρεγένοντο εἰς Ἱεροσόλυμα 2 λέγοντες· Ποῦ ἐστιν ὁ τεχθεὶς βασιλεὺς τῶν Ἰουδαίων; εἴδομεν γὰρ αὐτοῦ τὸν ἀστέρα ἐν τῇ ἀνατολῇ καὶ ἤλθομεν προσκυνῆσαι αὐτῷ. 3 ἀκούσας δὲ ὁ βασιλεὺς Ἡρῴδης ἐταράχθη καὶ πᾶσα Ἱεροσόλυμα μετ᾽ αὐτοῦ, 4 καὶ συναγαγὼν πάντας τοὺς ἀρχιερεῖς καὶ γραμματεῖς τοῦ λαοῦ ἐπυνθάνετο παρ᾽ αὐτῶν ποῦ ὁ χριστὸς γεννᾶται. 5 οἱ δὲ εἶπαν αὐτῷ· Ἐν Βηθλέεμ τῆς Ἰουδαίας· οὕτως γὰρ γέγραπται διὰ τοῦ προφήτου· 6 Καὶ σύ, Βηθλέεμ γῆ Ἰούδα, οὐδαμῶς ἐλαχίστη εἶ ἐν τοῖς ἡγεμόσιν Ἰούδα· ἐκ σοῦ γὰρ ἐξελεύσεται ἡγούμενος, ὅστις ποιμανεῖ τὸν λαόν μου τὸν Ἰσραήλ. 7 Τότε Ἡρῴδης λάθρᾳ καλέσας τοὺς μάγους ἠκρίβωσεν παρ᾽ αὐτῶν τὸν χρόνον τοῦ φαινομένου ἀστέρος, 8 καὶ πέμψας αὐτοὺς εἰς Βηθλέεμ εἶπεν· Πορευθέντες ἐξετάσατε ἀκριβῶς περὶ τοῦ παιδίου· ἐπὰν δὲ εὕρητε, ἀπαγγείλατέ μοι, ὅπως κἀγὼ ἐλθὼν προσκυνήσω αὐτῷ. 9 οἱ δὲ ἀκούσαντες τοῦ βασιλέως ἐπορεύθησαν, καὶ ἰδοὺ ὁ ἀστὴρ ὃν εἶδον ἐν τῇ ἀνατολῇ προῆγεν αὐτούς, ἕως ἐλθὼν ἐστάθη ἐπάνω οὗ ἦν τὸ παιδίον. 10 ἰδόντες δὲ τὸν ἀστέρα ἐχάρησαν χαρὰν μεγάλην σφόδρα. 11 καὶ ἐλθόντες εἰς τὴν οἰκίαν εἶδον τὸ παιδίον μετὰ Μαρίας τῆς μητρὸς αὐτοῦ, καὶ πεσόντες προσεκύνησαν αὐτῷ, καὶ ἀνοίξαντες τοὺς θησαυροὺς αὐτῶν προσήνεγκαν αὐτῷ δῶρα, χρυσὸν καὶ λίβανον καὶ σμύρναν. 12 καὶ χρηματισθέντες κατ᾽ ὄναρ μὴ ἀνακάμψαι πρὸς Ἡρῴδην δι᾽ ἄλλης ὁδοῦ ἀνεχώρησαν εἰς τὴν χώραν αὐτῶν.

Задачи

1. Определете вида на всяко причастие в откъса (атрибутивно, субстантивирано, обстоятелствено – с подвид, съпътстващо обстоятелство, плеонастично, абсолютен генитив).

2. Каква конструкция е Τοῦ δὲ Ἰησοῦ γεννηθέντος (ст. 1)? Каква е разликата с ἀκούσας δὲ ὁ βασιλεὺς Ἡρῴδης (ст. 3)?

3. Сравнете ὁ τεχθεὶς βασιλεύς (ст. 2) и τοῦ φαινομένου ἀστέρος (ст. 7). В каква позиция е всяко причастие?

4. Каква е функцията на προσκυνῆσαι (ст. 2) и на ὅπως … προσκυνήσω (ст. 8)?

5. Какво време е γεννᾶται в косвения въпрос ποῦ ὁ χριστὸς γεννᾶται (ст. 4) и защо?

6. Как трябва да се преведе Πορευθέντες ἐξετάσατε (ст. 8)? Отговаря ли на критериите за съпътстващо обстоятелство?

7. Определете ἐπὰν δὲ εὕρητε (ст. 8) и ἕως ἐλθὼν ἐστάθη (ст. 9).

8. Защо в ἀκούσαντες τοῦ βασιλέως (ст. 9) името е в генитив?

9. Анализирайте ἐχάρησαν χαρὰν μεγάλην σφόδρα (ст. 10).

10. Определете χρηματισθέντες и μὴ ἀνακάμψαι (ст. 12).

Упътвания

Вж. „Причастие“ – особено „Причастие на съпътстващо обстоятелство“ (Мат. 28:19; 2:13) и „Абсолютен генитив“; „Сроден акузатив“ (Мат. 2:10).

Свързани глави: Условни изречения; Изречения за цел (разширени употреби на ἵνα); Отрицания; Двоен акузатив; Перфект.

1 Йоан 1:5–2:2 (SBLGNT)
1:5 Καὶ ἔστιν αὕτη ἡ ἀγγελία ἣν ἀκηκόαμεν ἀπ᾽ αὐτοῦ καὶ ἀναγγέλλομεν ὑμῖν, ὅτι ὁ θεὸς φῶς ἐστιν καὶ σκοτία ἐν αὐτῷ οὐκ ἔστιν οὐδεμία. 6 ἐὰν εἴπωμεν ὅτι κοινωνίαν ἔχομεν μετ᾽ αὐτοῦ καὶ ἐν τῷ σκότει περιπατῶμεν, ψευδόμεθα καὶ οὐ ποιοῦμεν τὴν ἀλήθειαν· 7 ἐὰν δὲ ἐν τῷ φωτὶ περιπατῶμεν ὡς αὐτός ἐστιν ἐν τῷ φωτί, κοινωνίαν ἔχομεν μετ᾽ ἀλλήλων καὶ τὸ αἷμα Ἰησοῦ τοῦ υἱοῦ αὐτοῦ καθαρίζει ἡμᾶς ἀπὸ πάσης ἁμαρτίας. 8 ἐὰν εἴπωμεν ὅτι ἁμαρτίαν οὐκ ἔχομεν, ἑαυτοὺς πλανῶμεν καὶ ἡ ἀλήθεια οὐκ ἔστιν ἐν ἡμῖν. 9 ἐὰν ὁμολογῶμεν τὰς ἁμαρτίας ἡμῶν, πιστός ἐστιν καὶ δίκαιος ἵνα ἀφῇ ἡμῖν τὰς ἁμαρτίας καὶ καθαρίσῃ ἡμᾶς ἀπὸ πάσης ἀδικίας. 10 ἐὰν εἴπωμεν ὅτι οὐχ ἡμαρτήκαμεν, ψεύστην ποιοῦμεν αὐτὸν καὶ ὁ λόγος αὐτοῦ οὐκ ἔστιν ἐν ἡμῖν. 2:1 Τεκνία μου, ταῦτα γράφω ὑμῖν ἵνα μὴ ἁμάρτητε. καὶ ἐάν τις ἁμάρτῃ, παράκλητον ἔχομεν πρὸς τὸν πατέρα Ἰησοῦν Χριστὸν δίκαιον, 2 καὶ αὐτὸς ἱλασμός ἐστιν περὶ τῶν ἁμαρτιῶν ἡμῶν, οὐ περὶ τῶν ἡμετέρων δὲ μόνον ἀλλὰ καὶ περὶ ὅλου τοῦ κόσμου.

Задачи

1. Определете класа на всички условни изречения в откъса. Защо авторът използва точно този клас?

2. Каква е функцията на ὅτι в ст. 5 (αὕτη … ὅτι ὁ θεὸς φῶς ἐστιν)?

3. Анализирайте натрупването на отрицания в σκοτία ἐν αὐτῷ οὐκ ἔστιν οὐδεμία (ст. 5).

4. Каква е функцията на ἵνα ἀφῇ в ст. 9? Цел ли е?

5. Сравнете ἁμαρτίαν οὐκ ἔχομεν (ст. 8) и οὐχ ἡμαρτήκαμεν (ст. 10). Какво време е второто и каква е разликата?

6. Каква конструкция е ψεύστην ποιοῦμεν αὐτόν (ст. 10)?

7. Сравнете ἵνα μὴ ἁμάρτητε и ἐάν τις ἁμάρτῃ (2:1) с презентните форми в 1:6–7 и с 3:6, 9 (οὐχ ἁμαρτάνει, οὐ δύναται ἁμαρτάνειν). Каква роля играе видът?

8. Определете Ἰησοῦν Χριστὸν δίκαιον (2:1), αὐτός и ἱλασμός (2:2).

9. Анализирайте περὶ τῶν ἡμετέρων δὲ μόνον ἀλλὰ καὶ περὶ ὅλου τοῦ κόσμου (2:2).

Упътвания

Вж. „Условни изречения“ (таблицата с четирите класа); „Изречения за цел. ἵνα извън целта“ (там е и 1 Йоан 1:9); „Частици. Натрупване на отрицания“; „Презент за обичайно действие“ (1 Йоан 3:6).

Свързани глави: Условни изречения; Перфект; Генитив; Предлози; Причастие.

1 Кор. 15:12–20 (SBLGNT)
15:12 Εἰ δὲ Χριστὸς κηρύσσεται ὅτι ἐκ νεκρῶν ἐγήγερται, πῶς λέγουσιν ἐν ὑμῖν τινες ὅτι ἀνάστασις νεκρῶν οὐκ ἔστιν; 13 εἰ δὲ ἀνάστασις νεκρῶν οὐκ ἔστιν, οὐδὲ Χριστὸς ἐγήγερται· 14 εἰ δὲ Χριστὸς οὐκ ἐγήγερται, κενὸν ἄρα τὸ κήρυγμα ἡμῶν, κενὴ καὶ ἡ πίστις ὑμῶν, 15 εὑρισκόμεθα δὲ καὶ ψευδομάρτυρες τοῦ θεοῦ, ὅτι ἐμαρτυρήσαμεν κατὰ τοῦ θεοῦ ὅτι ἤγειρεν τὸν Χριστόν, ὃν οὐκ ἤγειρεν εἴπερ ἄρα νεκροὶ οὐκ ἐγείρονται. 16 εἰ γὰρ νεκροὶ οὐκ ἐγείρονται, οὐδὲ Χριστὸς ἐγήγερται· 17 εἰ δὲ Χριστὸς οὐκ ἐγήγερται, ματαία ἡ πίστις ὑμῶν, ἔτι ἐστὲ ἐν ταῖς ἁμαρτίαις ὑμῶν. 18 ἄρα καὶ οἱ κοιμηθέντες ἐν Χριστῷ ἀπώλοντο. 19 εἰ ἐν τῇ ζωῇ ταύτῃ ἐν Χριστῷ ἠλπικότες ἐσμὲν μόνον, ἐλεεινότεροι πάντων ἀνθρώπων ἐσμέν. 20 Νυνὶ δὲ Χριστὸς ἐγήγερται ἐκ νεκρῶν, ἀπαρχὴ τῶν κεκοιμημένων.

Задачи

1. Открийте всички условни изречения и определете класа им. Вярва ли Павел, че протасисите в ст. 13, 14, 16, 17, 19 са верни? Какво показва това за значението на първия клас?

2. Какво време е ἐγήγερται (ст. 12, 13, 14, 16, 17, 20) и защо Павел го предпочита пред аориста? Сравнете ἤγειρεν в ст. 15.

3. Каква е функцията на ὅτι в ст. 12 (двата пъти)?

4. Анализирайте κενὸν ἄρα τὸ κήρυγμα ἡμῶν (ст. 14): позицията на прилагателното, изпуснатия глагол и значението на ἄρα.

5. Какъв е генитивът в ψευδομάρτυρες τοῦ θεοῦ (ст. 15)? Какво значи тук κατὰ τοῦ θεοῦ?

6. Определете οἱ κοιμηθέντες ἐν Χριστῷ (ст. 18) и ἠλπικότες ἐσμέν (ст. 19).

7. Определете ἐλεεινότεροι πάντων ἀνθρώπων (ст. 19).

8. Каква е функцията на Νυνὶ δέ и на ἀπαρχή в ст. 20?

9. За сравнение: преведете и определете класа на условното изречение в Йоан 11:21 (κύριε, εἰ ἦς ὧδε οὐκ ἂν ἀπέθανεν ὁ ἀδελφός μου). Каква е разликата с 1 Кор. 15:13?

Упътвания

Вж. „Условни изречения. Първи клас“ (там е обсъден и 1 Кор. 15:13); „Перфект. Интензивен и екстензивен перфект“.

Свързани глави: Всички.

Евр. 1:1–4 (SBLGNT)
1:1 Πολυμερῶς καὶ πολυτρόπως πάλαι ὁ θεὸς λαλήσας τοῖς πατράσιν ἐν τοῖς προφήταις 2 ἐπ᾽ ἐσχάτου τῶν ἡμερῶν τούτων ἐλάλησεν ἡμῖν ἐν υἱῷ, ὃν ἔθηκεν κληρονόμον πάντων, δι᾽ οὗ καὶ ἐποίησεν τοὺς αἰῶνας· 3 ὃς ὢν ἀπαύγασμα τῆς δόξης καὶ χαρακτὴρ τῆς ὑποστάσεως αὐτοῦ, φέρων τε τὰ πάντα τῷ ῥήματι τῆς δυνάμεως, δι᾽ αὑτοῦ καθαρισμὸν τῶν ἁμαρτιῶν ποιησάμενος ἐκάθισεν ἐν δεξιᾷ τῆς μεγαλωσύνης ἐν ὑψηλοῖς, 4 τοσούτῳ κρείττων γενόμενος τῶν ἀγγέλων ὅσῳ διαφορώτερον παρ᾽ αὐτοὺς κεκληρονόμηκεν ὄνομα.

Задачи

1. Стиховете 1–4 са едно изречение. Открийте главното изречение (подлог и сказуемо) и начертайте схема на изречението, като покажете кои думи и изрази зависят от кои.

2. Определете функцията на всички причастия: λαλήσας (ст. 1), ὤν, φέρων, ποιησάμενος (ст. 3), γενόμενος (ст. 4). Кои изразяват предходност и кои едновременност?

3. Определете наречията πολυμερῶς, πολυτρόπως и πάλαι (ст. 1). Какво стилистично средство използва авторът?

4. Сравнете ἐν τοῖς προφήταις и ἐν υἱῷ. Защо υἱῷ е без член? Какво значение има това?

5. Каква конструкция е ὃν ἔθηκεν κληρονόμον πάντων (ст. 2)? Какъв вид извършител изразява δι᾽ οὗ?

6. Класифицирайте генитивите ἀπαύγασμα τῆς δόξης, χαρακτὴρ τῆς ὑποστάσεως, τῷ ῥήματι τῆς δυνάμεως (ст. 3).

7. Определете функцията на датива τῷ ῥήματι (ст. 3) и на τοσούτῳ … ὅσῳ (ст. 4).

8. Каква конструкция е καθαρισμὸν … ποιησάμενος и какъв залог е ποιησάμενος?

9. Определете παρ᾽ αὐτούς (ст. 4) и времето на κεκληρονόμηκεν.

Упътвания

Работете постепенно: първо отделете всички лични глаголи, после причастията и техните допълнения, след това предложните изрази. Вж. „Датив на мярката“ (Евр. 1:4); „Предлози. παρά + акузатив“; „Член. Липса на член – качествено значение“ (Евр. 1:2).

Свързани глави: Въпросителни изречения; Отрицания; Условни изречения; Причастие (субстантивирано); Генитив (субективен).

Рим. 8:31–35 (SBLGNT)
8:31 Τί οὖν ἐροῦμεν πρὸς ταῦτα; εἰ ὁ θεὸς ὑπὲρ ἡμῶν, τίς καθ᾽ ἡμῶν; 32 ὅς γε τοῦ ἰδίου υἱοῦ οὐκ ἐφείσατο, ἀλλὰ ὑπὲρ ἡμῶν πάντων παρέδωκεν αὐτόν, πῶς οὐχὶ καὶ σὺν αὐτῷ τὰ πάντα ἡμῖν χαρίσεται; 33 τίς ἐγκαλέσει κατὰ ἐκλεκτῶν θεοῦ; θεὸς ὁ δικαιῶν· 34 τίς ὁ κατακρινῶν; Χριστὸς ὁ ἀποθανών, μᾶλλον δὲ ἐγερθείς, ὅς καί ἐστιν ἐν δεξιᾷ τοῦ θεοῦ, ὃς καὶ ἐντυγχάνει ὑπὲρ ἡμῶν· 35 τίς ἡμᾶς χωρίσει ἀπὸ τῆς ἀγάπης τοῦ Χριστοῦ; θλῖψις ἢ στενοχωρία ἢ διωγμὸς ἢ λιμὸς ἢ γυμνότης ἢ κίνδυνος ἢ μάχαιρα;

Задачи

1. Определете наклонението и времето на ἐροῦμεν (ст. 31) и вида на въпроса.

2. Какъв клас е условното изречение εἰ ὁ θεὸς ὑπὲρ ἡμῶν (ст. 31)? Кой глагол е изпуснат? Как бихте превели εἰ тук?

3. Определете предлозите ὑπὲρ ἡμῶν и καθ᾽ ἡμῶν (ст. 31), κατὰ ἐκλεκτῶν (ст. 33).

4. Каква е функцията на γε в ὅς γε (ст. 32)? Защо τοῦ ἰδίου υἱοῦ е в генитив?

5. Какъв отговор очаква въпросът πῶς οὐχὶ καὶ σὺν αὐτῷ τὰ πάντα ἡμῖν χαρίσεται; (ст. 32)? Какво логическо заключение (от по-голямото към по-малкото) прави Павел?

6. Определете ὁ δικαιῶν (ст. 33), ὁ κατακρινῶν (ст. 34) и ὁ ἀποθανών, ἐγερθείς (ст. 34). Обърнете внимание на ударението на κατακρινῶν – какво време може да е?

7. Пунктуацията в ст. 33–34 е спорна: кои изрази са въпроси и кои – отговори? Предложете два варианта.

8. Какъв е генитивът в τῆς ἀγάπης τοῦ Χριστοῦ (ст. 35)?

9. Каква е функцията на поредицата с ἤ в ст. 35?

Упътвания

Вж. „Въпросителни изречения“ (οὐ / μή); „Условни изречения. Първи клас“; „Субективен генитив“ (Рим. 8:35 е разгледан там); „Футур. Делиберативен футур“.

Отговорите следват номерацията на задачите. Където са възможни няколко тълкувания, първо е посочено по-вероятното, но ключът не замества собственото обмисляне на доводите.

Обърнете внимание на пунктуацията в ст. 3–4. SBLGNT (както и NA28) свързва ὃ γέγονεν със ст. 4: „Онова, което стана, в Него беше живот“. Традиционният текст (и Синодалният превод) го свързва със ст. 3: „…и без Него не стана нищо от онова, което е станало“. Синтаксисът позволява и двете четения. Това е пример за това, че пунктуацията е тълкувателно решение на издателите.

1. Подлог е ὁ λόγος, а θεός е сказуемно определение. Когато едното име е членувано, а другото не е, членуваното е подлогът. Освен това ὁ λόγος е вече познат от предходните изречения. Словоредът (сказуемното определение е изнесено пред глагола) подчертава θεός.

2. В 1:1б τὸν θεόν е членувано и се отнася до определено лице, Отца: Словото е при Бога и е различно от Него. В 1:1в нечленуваното θεός стои пред глагола. Според правилото на Колуел то може да е определено, но правилото не го изисква. Най-вероятно значението е качествено: Словото има природата на Бога. Неопределеното значение („един бог“) противоречи на монотеизма на Йоан (вж. 1:18; 20:28). Чисто определеното значение („Словото беше Отец“) би заличило разликата от 1:1б. Преводът „и Словото беше Бог“ е верен, ако се разбира като твърдение за същността.

3. Подлог е ἡ ζωή: то е споменато в предходното изречение и стои първо. Когато и двете имена са членувани, твърдението обикновено е обратимо (тъждествено): „животът беше светлината“, т.е. животът и светлината тук са едно и също.

4. αὐτῷ е датив на притежанието („името му“, буквално „име на него“). Ἰωάννης е номинатив на сказуемното определение към ὄνομα (подлог) с изпуснато ἦν.

5. Това е висящ номинатив (nominativus pendens; в българския синтаксис подобно явление се описва като изнасяне на темата в началото на изречението). ὅσοι δὲ ἔλαβον αὐτόν е логическият подлог, изнесен в началото, а в изречението той е подет от датива αὐτοῖς. τοῖς πιστεύουσιν е апозиция към αὐτοῖς (субстантивирано причастие). Презентът подсказва продължително вярване: „на онези, които вярват в името Му“.

6. γενέσθαι е епексегетичен инфинитив и пояснява съдържанието на ἐξουσίαν („власт – да станат“). τέκνα (θεοῦ) е сказуемно определение към γενέσθαι. Формата на τέκνα е еднаква в номинатив и акузатив, а при инфинитив сказуемното определение обикновено е в акузатив.

7. ἦν е имперфект: продължително съществуване без начало, извън времевата линия. ἐγένετο е аорист и означава навлизане в ново състояние („стана“). Противопоставянето εἰμί/γίνομαι е същинско за пролога (ст. 1–2 срещу ст. 3, 6, 14). σάρξ е нечленувано сказуемно определение пред глагола, следователно е качествено: Словото стана човек в пълния смисъл, а не просто „прие плът“ като дреха.

8. δι᾽ αὐτοῦ: διά + генитив изразява посредника (Бог Отец е крайният извършител, Словото – посредникът на творението; ср. 1 Кор. 8:6). χωρὶς αὐτοῦ означава „без“, тоест отделяне или изключване. παρὰ θεοῦ: παρά + генитив изразява източника („от страна на Бога“). Заедно с пасивното ἀπεσταλμένος той посочва крайния извършител.

9. (а) ἐρχόμενον може да е акузатив, м.р., ед.ч., и тогава определя ἄνθρωπον: „…която осветява всеки човек, идващ на света“ (ср. равинския израз „всички, които идват на света“ = всички хора). (б) Може да е и номинатив, ср.р., и да се отнася към τὸ φῶς. В този случай заедно с ἦν то образува перифрастичен имперфект: „истинската Светлина… идваше на света“. Контекстът (ст. 10–11) и честото у Йоан „светлината идва на света“ (3:19; 12:46) подкрепят второто тълкуване.

10. φαίνει е презент: светлината свети постоянно, включително и в настоящето на автора. κατέλαβεν е констативен аорист и обобщава действието: тъмнината не я е „обхванала“. Глаголът е двусмислен: „разбра“ или „надви, угаси“ (ср. 12:35). Може би Йоан нарочно оставя двусмислието. Противопоставянето на двете времена подчертава, че светенето продължава въпреки отхвърлянето.

1. τοῦ κυρίου – генитив на родството (Отец на Господа). ἡμῶν – генитив на подчинението („Господ над нас“). καταβολῆς κόσμου – обективен генитив (светът е основан). τοῦ θελήματος αὐτοῦ – описателен генитив или генитив на източника („благоволението, което произтича от волята Му“). δόξης е обективен генитив към ἔπαινον („хвала на славата“). τῆς χάριτος αὐτοῦ може да е притежателен („славата на Неговата благодат“) или качествен генитив („славната Му благодат“). τοῦ αἵματος αὐτοῦ – след διά изразява средството, а αὐτοῦ е притежателен генитив. τῶν παραπτωμάτων – обективен генитив (прегрешенията се прощават). τὸ πλοῦτος τῆς χάριτος – притежателен генитив („богатството, което принадлежи на благодатта“); възможно е и качествено разбиране („богатата Му благодат“).

2. τὴν ἄφεσιν… е апозиция към τὴν ἀπολύτρωσιν: изкуплението е пояснено като прощение на прегрешенията.

3. Това е атракция на относителното местоимение към падежа на антецедента (τῆς χάριτος). В ст. 6 бихме очаквали ἥν като сроден акузатив към ἐχαρίτωσεν („благодатта, с която ни облагодатстви“). В ст. 8 бихме очаквали ἥν като пряко допълнение на преходното ἐπερίσσευσεν („която изобилно изля върху нас“).

4. ἐν πάσῃ εὐλογίᾳ – средство/съдържание („с всяко благословение“). ἐν τοῖς ἐπουρανίοις – място/сфера („в небесните места“). ἐν Χριστῷ и ἐν αὐτῷ – сфера на единението („в Христос“), с възможен инструментален оттенък. ἐν ἀγάπῃ: пунктуацията на SBLGNT го свързва с предходното („свети и непорочни пред Него в любов“). Мнозина тълкуватели и преводи го свързват със следващото προορίσας („в любов ни предопредели“). Във втория случай любовта е Божия, в първия – човешка.

5. εἰς υἱοθεσίαν – цел („за осиновяване“). διὰ Ἰησοῦ Χριστοῦ – посредник. εἰς αὐτόν – посока/цел („за Себе Си“, т.е. за Бога). κατὰ τὴν εὐδοκίαν – норма/мярка („според благоволението“).

6. Медият на ἐκλέγομαι не е празна форма: това е непряк медий, „избра за Себе Си“. Глаголът е в медий навсякъде в Новия Завет, но изборът е в интерес на избиращия, който придобива народ за Себе Си. Затова е подвеждащо да се нарече просто депонентен.

7. εἶναι е инфинитив за цел (възможно е и следствие): „за да бъдем“. Подлогът му е ἡμᾶς (акузатив с инфинитив), а сказуемните определения ἁγίους καὶ ἀμώμους също са в акузатив.

8. ὁ εὐλογήσας е членувано, атрибутивно (субстантивирано) причастие в апозиция към ὁ θεός: „Който ни благослови“. Членът го прикрепя към съществителното. προορίσας е нечленувано обстоятелствено причастие към ἐξελέξατο, по-вероятно за причина или начин: „като ни предопредели“. Аористът тук изразява логическа, а не непременно времева предходност.

1. Не, дативите не са еднакви. В ст. 1 τῇ ἁμαρτίᾳ е датив към сложния глагол ἐπιμένω („оставаме в греха“) със значение на сфера. В ст. 2, 10 и 11 τῇ ἁμαρτίᾳ е датив на отношението („умряхме спрямо греха“): не грехът умря, а ние умряхме по отношение на него. Може да се долови и оттенък на вреда/откъсване. τῷ θεῷ (ст. 10–11) е по-скоро датив на интереса (ползата) – „живее за Бога“; възможно е и датив на отношението (ако се търси паралел с τῇ ἁμαρτίᾳ).

2. αὐτῷ (ст. 4, 8) е датив на съпровождането, управляван от представката συν- („бяхме погребани заедно с Него“, „ще живеем заедно с Него“). τῷ ὁμοιώματι е зависим от σύμφυτοι – датив на съпровождането („сраснали с подобието“); някои го разбират инструментално („чрез подобието“). Натрупването на съставни със συν- изразява единението с Христос.

3. ἐπιμένωμεν – делиберативен конюнктив („да останем ли?“). γένοιτο – волеви оптатив: μὴ γένοιτο е силно отричане, „Да не бъде!“, „Никак!“. ζήσομεν – делиберативен футур в риторичен въпрос („как ще живеем още в него?“).

4. οἵτινες е качествено относително местоимение („ние, които сме такива, които…“). То подчертава характера на подлога и придава причинен оттенък: „ние, щом сме умрели спрямо греха…“.

5. Констативен аорист: представя умирането като цяло, без да казва нищо за продължителността или окончателността му. Изводът „веднъж завинаги“ не може да се направи от аористната форма (вж. в записките предупреждението срещу „аористната заблуда“). В ст. 10 тази мисъл е изразена лексикално, с наречието ἐφάπαξ.

6. ἵνα… περιπατήσωμεν – изречение за цел. ὥσπερ… οὕτως – сравнително изречение („както…, така и…“). В ст. 5 и 8 εἰ + индикатив е първи клас: условието се представя като действително. Тук Павел наистина го смята за вярно, затова може да се преведе „тъй като“.

7. ἐν καινότητι ζωῆς е приписан генитив (gen. attributus): отношението е обратно на качествения генитив. Главното съществително (καινότης) изразява качество на името в генитив – „в нов живот“. τὸ σῶμα τῆς ἁμαρτίας е качествен (атрибутивен) генитив – „грешното тяло“ (така е и в записките). Възможно е и разбиране като генитив на подчинението („тялото, владяно от греха“), което добре отговаря на ст. 12, 14.

8. τοῦ + инфинитив изразява цел (или следствие): „за да не робуваме вече на греха“. ἡμᾶς е подлогът на инфинитива, а τῇ ἁμαρτίᾳ е датив на прякото допълнение след δουλεύω.

9. γινώσκοντες – обстоятелствено причастие за причина („понеже знаем“). ὁ ἀποθανών – субстантивирано причастие („умрелият“). εἰδότες – за причина. ἐγερθείς – обстоятелствено причастие за време или причина, с предходност („след като беше възкресен“). ζῶντας – сказуемно определение към εἶναι, успоредно на νεκρούς („да сте… живи“).

10. Перфект, пасив, на δικαιόω: „е оправдан/освободен от греха“. Това е интензивен (резултативен) перфект, който в обобщаваща сентенция придобива гномичен характер. Ударението пада върху трайното състояние.

11. Императив. Изразът οὕτως καὶ ὑμεῖς въвежда приложение, а в ст. 12–13 следват императиви (βασιλευέτω, παριστάνετε). Следва конструкция акузатив с инфинитив в непряка реч: ἑαυτούς е подлогът на εἶναι, а νεκρούς и ζῶντας са сказуемни определения в акузатив.

1. Перфект: Божията правда е била явена и остава явена (интензивен и екстензивен перфект). ὑπό + генитив изразява крайния извършител на μαρτυρουμένη: Законът и пророците свидетелстват.

2. Обективен генитив („вяра в Исус Христос“). Доводи: Павел често свързва πιστεύω с Христос като обект (Гал. 2:16 εἰς Χριστὸν Ἰησοῦν ἐπιστεύσαμεν), а в Рим. 3–4 темата е вярата на човека. Субективен генитив („верността на Исус Христос“). Доводи: при обективно разбиране εἰς πάντας τοὺς πιστεύοντας е излишно повторение; ср. също Рим. 4:16 ἐκ πίστεως Ἀβραάμ, където генитивът безспорно е субективен. Защитниците на обективния генитив отговарят, че ударението в ст. 22 пада върху „всички“, а не върху „вярващи“. Граматиката сама по себе си не решава въпроса; той се решава от контекста и от богословието на Павел (вж. записките, „Спорни места: πίστις Χριστοῦ“).

3. Глаголите за липса и нужда (ὑστερέω, ὑστερέομαι) се свързват с генитив (генитив на прякото допълнение, с оттенък на отделяне). τοῦ θεοῦ е притежателен генитив или генитив на източника. Презентът ὑστεροῦνται показва трайно състояние: „са лишени“.

4. δωρεάν е наречен акузатив (застинала форма) и означава „даром, безплатно“. τῇ αὐτοῦ χάριτι е датив на средството или причината: „по Неговата благодат“.

5. Членът τῆς пред ἐν Χριστῷ Ἰησοῦ превръща предложния израз в атрибутивно определение: „изкуплението, което е в Христос Исус“. Тук членът служи като функционален белег.

6. Двоен акузатив на обекта и допълнението: ὅν е обектът, а ἱλαστήριον е допълнението („когото Бог постави за умилостивение“). προέθετο е медий: „постави (публично) пред Себе Си“, „определи“.

7. По-вероятно ἐν τῷ αὐτοῦ αἵματι се свързва с ἱλαστήριον или с προέθετο: „умилостивение чрез Неговата кръв“. Възможно е свързване и с πίστεως („вяра в Неговата кръв“). То е по-малко вероятно, защото Павел не употребява πίστις ἐν за обекта на вярата.

8. εἰς ἔνδειξιν и πρὸς τὴν ἔνδειξιν изразяват цел и са почти синонимни. Членът в ст. 26 е анафоричен („същото показване“). διὰ τὴν πάρεσιν е διά + акузатив, тоест причина: „поради отминаването (неналагането на наказание) на по-рано извършените грехове“.

9. εἰς τὸ + инфинитив изразява цел (възможно е и следствие). αὐτόν е подлогът на εἶναι (акузатив с инфинитив). δίκαιον е сказуемно определение, а δικαιοῦντα е причастие в сказуемна функция, успоредно на δίκαιον („да бъде праведен и Оправдаващ“). τὸν ἐκ πίστεως Ἰησοῦ е обект на δικαιοῦντα: „онзи, който е от вярата в Исус“ (или от верността на Исус; вж. задача 2).

1. σωτήριος е без член след членуваното ἡ χάρις (τοῦ θεοῦ), значи е в предикативна позиция. То не е просто определение („спасителната благодат“), а част от изказването: „явила се е Божията благодат, носеща спасение на всички човеци“. Затова πᾶσιν ἀνθρώποις се свързва по-скоро със σωτήριος (датив на интереса), отколкото с ἐπεφάνη („яви се на всички“). Ако прилагателното беше атрибутивно, бихме очаквали ἡ σωτήριος.

2. παιδεύουσα – презент, едновременност; обстоятелствено причастие за начин („като ни възпитава“), което описва χάρις. ἀρνησάμενοι – аорист; в рамките на ἵνα-изречението изразява предходност или логическа предпоставка („като се откажем от…“). Може да се разбира и като съпътстващо обстоятелство. προσδεχόμενοι – презент, едновременност с ζήσωμεν („докато очакваме“).

3. По-вероятно изречението е за съдържание (подчинено допълнително): то изразява съдържанието на възпитанието, „възпитава ни да живеем…“, защото παιδεύω е глагол за обучение и наставление. Ако παιδεύουσα се разбира по-широко („дисциплинира“), изречението може да изразява и цел.

4. σωφρόνως, δικαίως, εὐσεβῶς са наречия за начин и определят ζήσωμεν. Трите описват отношението към себе си, към ближния и към Бога. ἐν τῷ νῦν αἰῶνι изразява време/сфера. Наречието νῦν стои между члена и съществителното, значи е в атрибутивна позиция („в сегашния век“).

5. Не: правилото на Гранвил Шарп важи само за лични съществителни в единствено число. Тук двете съществителни са безлични. Общият член показва тясна връзка между тях. Вероятно второто пояснява първото: „блажената надежда, тоест явяването…“. Възможно е и да са две свързани, но различни неща.

6. Да. Двете съществителни (θεοῦ и σωτῆρος) са лични, в единствено число и не са собствени имена; θεός не е собствено име в граматически смисъл. Членът стои само пред първото, а καί ги свързва. Следователно двете названия се отнасят до едно лице: „нашия велик Бог и Спасител Исус Христос“. Ἰησοῦ Χριστοῦ е апозиция. (Вж. в записките Тит 2:13 и 2 Пет. 1:1.)

7. (а) ἑαυτόν – възвратно местоимение, пряко допълнение („даде Себе Си“). (б) ὑπὲρ ἡμῶν – полза и заместване („за нас“). (в) λυτρώσηται е аорист, конюнктив, медий: непряк медий, „да изкупи за Себе Си“ (глаголът е в медий в Новия Завет). (г) ἑαυτῷ – датив на интереса („за Себе Си“); то потвърждава смисъла на медия. (д) καλῶν ἔργων – обективен генитив към ζηλωτήν („ревнител за добри дела“).

1. Аорист: ἦλθον (29), ἤγειρεν, ἀφῆκεν (31), ἔδυ (32), ἐθεράπευσεν, ἐξέβαλεν (34), ἐξῆλθεν, ἀπῆλθεν (35), κατεδίωξεν (36), εὗρον (37), ἐξῆλθον (38), ἦλθεν (39). Имперфект: κατέκειτο (30), διηκόνει (31), ἔφερον (32), ἦν (33), ἤφιεν (34), προσηύχετο (35). Плусквамперфект: ᾔδεισαν (34) и перифрастичното ἦν… ἐπισυνηγμένη (33). Исторически презент: λέγουσιν (30, 37), λέγει (38). В пряка реч: ζητοῦσιν (37) – презент; Ἄγωμεν, κηρύξω (38) – конюнктив. Аористите движат разказа напред и образуват неговия „гръбнак“. Имперфектите рисуват фона и продължителните или повтарящи се действия.

2. Историческите презенти са λέγουσιν (30, 37) и λέγει (38). И трите въвеждат реч. Те оживяват разказа и насочват вниманието към следващото: в ст. 30 – съобщението за болната; в ст. 37–38 – ключовия диалог, в който Исус обяснява целта на мисията Си.

3. κατέκειτο – прогресивен имперфект („лежеше“; фон). διηκόνει – вероятно ингресивен („започна да им прислужва“), защото показва резултата от изцелението. ἔφερον – итеративен/прогресивен („носеха“ – един след друг). ἤφιεν – итеративен или обичаен („не позволяваше“ – всеки път). προσηύχετο – прогресивен („там се молеше“, когато Го намериха); възможно е и ингресивно разбиране.

4. Перифрастичен плусквамперфект, пасив (ἦν + перфектно причастие). Съответства на простото ἐπεσυνῆκτο. Изразява състояние: „целият град беше събран“.

5. Плусквамперфект на οἶδα. Тъй като перфектът οἶδα има значение на презент („зная“), плусквамперфектът има значение на имперфект: „знаеха“.

6. ἐξελθόντες – обстоятелствено причастие за време, предходност („като излязоха“). πυρέσσουσα – допълва κατέκειτο и изразява начин/състояние, едновременност („лежеше с треска“). προσελθών – съпътстващо обстоятелство („пристъпи и…“). κρατήσας – начин/средство („като я хвана за ръката“); аористът е по-скоро едновременен с ἤγειρεν. ἀναστάς – съпътстващо обстоятелство, близо до плеонастичната употреба („стана и излезе“). κηρύσσων, ἐκβάλλων – презент, едновременност; изразяват начин или цел („ходеше, като проповядваше…“).

7. Абсолютен генитив за време: „когато се свечери“. Подлогът му (ὀψία) не участва в главното изречение.

8. τοὺς κακῶς ἔχοντας – субстантивирано причастие. Глаголът ἔχω + наречие означава „намирам се в състояние“, т.е. „болните“. ποικίλαις νόσοις – датив на причината или на отношението: „болни от различни болести“.

9. Ἄγωμεν – увещателен (хортативен) конюнктив („да отидем“). ἵνα… κηρύξω – изречение за цел. εἰς τοῦτο – цел („за това“). Показателното местоимение сочи назад към проповядването, а γάρ въвежда обяснение.

10. λαλεῖν е допълнителен инфинитив към ἤφιεν („не позволяваше да говорят“). ὅτι ᾔδεισαν αὐτόν е причинно изречение („защото Го познаваха“).

1. Всички са в презентен императив: βλέπετε, γίνεσθε, συνίετε, μεθύσκεσθε, πληροῦσθε. Това са общи наставления за поведение, които трябва да характеризират живота на вярващите постоянно. Затова се използва презентният вид (а не аористният, който е по-чест при конкретни, еднократни заповеди). μὴ γίνεσθε и μὴ μεθύσκεσθε са забрани с μή + презентен императив.

2. πῶς въвежда непряк въпрос, който е пряко допълнение на βλέπετε („внимавайте как живеете“). τί τὸ θέλημα τοῦ κυρίου също е непряк въпрос с изпуснато ἐστίν („разбирайте каква е волята Господна“).

3. Медий, непряк: „изкупувайте за себе си времето“ (използвайте всяка възможност). Обстоятелствено причастие за начин към περιπατεῖτε (ст. 15).

4. οἴνῳ – датив на средството („с вино“). ἐν ᾧ се отнася не толкова до самото вино, колкото до цялото действие – пиянството с вино. В него е ἀσωτία (разпътството).

5. Пасив, презентен императив: „изпълвайте се“, по-точно „оставяйте се да бъдете изпълвани“. Пасивът е допускателен. Обикновено при πληρόω съдържанието се изразява с генитив, затова мнозина (вкл. Wallace) разбират ἐν πνεύματι като средство: „бъдете изпълвани чрез Духа“ (с пълнотата на Христос/Бога; ср. 3:19; 4:10). Традиционното разбиране е съдържание: „изпълвайте се с Духа“. То се основава на паралела с οἴνῳ и на общия смисъл. И в двата случая Духът е действащата сила.

6. Петте причастия зависят от πληροῦσθε. Затова е най-естествено да са обстоятелствени причастия за следствие (резултат от изпълването: говорене, пеене, благодарност, подчинение) или за начин. Заповедно причастие е по-малко вероятно, защото наблизо има личен глагол в императив, от който причастията граматически могат да зависят. ὑποτασσόμενοι служи и като мост към следващия раздел. В SBLGNT ст. 22 (Αἱ γυναῖκες τοῖς ἰδίοις ἀνδράσιν…) няма глагол и „заема“ значението си от ὑποτασσόμενοι.

7. Възвратното ἑαυτοῖς тук е употребено вместо взаимното ἀλλήλοις: „говорете помежду си, един на друг“.

8. τῇ καρδίᾳ (ὑμῶν) – датив на сферата или на средството („в сърцата си“, „със сърцето си“). τῷ κυρίῳ – датив на непрякото допълнение или на интереса („на Господа“).

9. Медий с възвратно (пряко) значение: „подчинявайте се“, т.е. „покорявайте себе си“. Подчинението е доброволно. ἐν φόβῳ Χριστοῦ – обективен генитив: „в страх (благоговение) пред Христос“.

1. μὴ μεριμνᾶτε (ст. 25) е μή + презентен императив, а μὴ μεριμνήσητε (ст. 31, 34) е μή + аористен конюнктив. И двете са забрани. Традиционното противопоставяне („престанете“ срещу „не започвайте“) тук не върши работа. Презентният императив изразява общото отношение („не се безпокойте“, като принцип). Аористът в ст. 31 и 34, въведен с οὖν, обобщава извода и представя действието като цяло („и така, не се безпокойте“). Разликата е във вида, не в силата на забраната.

2. Датив на интереса (на ползата): „за живота си… за тялото си“.

3. Във всички случаи е делиберативен конюнктив. В ст. 25 той е в непряк въпрос, зависим от μεριμνᾶτε („какво да ядете… какво да облечете“). В ст. 31 е в пряк въпрос, който цитира думите на безпокоящите се („какво да ядем?“).

4. Въпросите с οὐ/οὐχί очакват положителен отговор („Не е ли животът повече…?“ – „Да, разбира се“). Въпросът в ст. 30 също е с οὐ и очаква „да“: „Не ще ли много повече вас…?“

5. τῆς τροφῆς и τοῦ ἐνδύματος – генитив на сравнението след πλεῖον. αὐτῶν – генитив след διαφέρω („различавам се от“ = „превъзхождам“), също сравнителен. τούτων (ἁπάντων) – генитив на прякото допълнение след глагол за нужда (χρῄζω).

6. μεριμνῶν – обстоятелствено причастие за средство („като се безпокои“, „чрез безпокойство“). προσθεῖναι – допълнителен инфинитив към δύναται.

7. Пролепсис (предварване): подлогът на подчиненото изречение (τὰ κρίνα) е изнесен като пряко допълнение на главния глагол. Буквално: „научете лилиите на полето как растат“, т.е. „научете как растат лилиите“.

8. Първи клас (εἰ + индикатив): условието се приема за вярно. Бог наистина облича тревата. ὄντα и βαλλόμενον са нечленувани причастия след членувано съществително. По смисъл те описват χόρτον („тревата, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта“). Може да се долови и отстъпителен оттенък („макар че…“). βαλλόμενον е презент с футурно значение („утре се хвърля“). πολλῷ е датив на мярката (разликата): „с много повече“.

9. Вокатив. В множествено число формата съвпада с номинатива; ролята ѝ на обръщение личи от смисъла.

10. πρῶτον – наречен акузатив за приоритет („преди всичко“). ζητεῖτε – презентен императив, продължително търсене. προστεθήσεται – футур, пасив; „божествен пасив“, при който подразбраният извършител е Бог („ще ви бъде прибавено“ = „Бог ще ви прибави“).

11. Изпуснато е ἐστίν. Сказуемното определение ἀρκετόν е в среден род, макар подлогът (ἡ κακία) да е в женски. Средният род изразява общо понятие: „достатъчно нещо е за деня злото му“. τῇ ἡμέρᾳ е датив на интереса или на отношението.

1. И двата инфинитива са членувани и са подлози (инфинитив като подлог). Христос и κέρδος са сказуемни определения; ἐμοί е датив на отношението/интереса („за мене“). Членуваният инфинитив е подлогът, а нечленуваното име – сказуемното определение. τὸ ζῆν е в презент, защото животът е продължителен процес. τὸ ἀποθανεῖν е в аорист, защото смъртта е представена като еднократно събитие, като цяло.

2. Изречението е елиптично. Едната възможност е: εἰ δὲ τὸ ζῆν ἐν σαρκί [ἐστιν], τοῦτό μοι [ἐστιν] καρπὸς ἔργου – „ако животът в плътта [е моят дял], това значи за мене плодотворен труд“. Другата възможност е: аподосисът започва с καὶ τί αἱρήσομαι („ако трябва да живея в плътта, ако това ми носи плод от труда, тогава какво да избера – не зная“). Тирето в SBLGNT отбелязва анаколута. Условното изречение е от първи клас.

3. μοι – датив на интереса. ἔργου – генитив на източника/произхода („плод от труд“, т.е. „плодотворен труд“).

4. Непряк въпрос, който е пряко допълнение на γνωρίζω. αἱρήσομαι е футур, медий: непряк медий на αἱρέω, „избирам за себе си“.

5. Това е епексегетичен инфинитив: εἰς τὸ ἀναλῦσαι… пояснява съдържанието на ἐπιθυμίαν („желанието – да си отида и да бъда с Христос“), а не изразява цел. Общият член τό обединява двата инфинитива в едно понятие: отиването и пребиваването с Христос са две страни на едно и също събитие.

6. πολλῷ е датив на мярката („с много“). μᾶλλον κρεῖσσον е двойна (плеонастична) сравнителна степен: „много повече по-добре“. Изпуснато е ἐστίν. Натрупването подчертава колко по-добро е това.

7. τὸ ἐπιμένειν е инфинитив като подлог. Сказуемно определение е ἀναγκαιότερον (сравнителна степен, среден род) с изпуснато ἐστίν. δι᾽ ὑμᾶς е διά + акузатив, тоест причина: „заради вас“.

8. πεποιθώς е перфект на πείθω със значение на презент: „уверен съм“. Това е обстоятелствено причастие за причина: „понеже съм уверен в това“. τοῦτο е акузатив на съдържанието.

9. Един член обединява προκοπήν и χαράν; ὑμῶν стои в атрибутивна позиция между члена и съществителните. Общият член показва, че напредъкът и радостта се мислят като едно цяло и че τῆς πίστεως се отнася и до двете. Правилото на Шарп не се прилага, защото съществителните са безлични. τῆς πίστεως може да е субективен генитив (напредъкът и радостта, които вярата произвежда), генитив на източника или генитив на отношението („във вярата“).

10. ἵνα изразява цел. ἐμῆς е притежателно прилагателно, употребено вместо μου. То е подчертано („моето идване“) и стои в атрибутивна позиция.

1. Субстантивирани: ἡγούμενος (6). Атрибутивни: ὁ τεχθείς (2), τοῦ φαινομένου (7). Абсолютен генитив: γεννηθέντος (1). Плеонастично (въвежда реч): λέγοντες (2). Обстоятелствени за време (или причина): ἀκούσας (3), ἀκούσαντες (9), ἰδόντες (10), χρηματισθέντες (12 – по-скоро причина). Съпътстващо обстоятелство: συναγαγών (4), καλέσας (7), πέμψας (8), πορευθέντες (8), ἐλθών (8), ἐλθόντες, πεσόντες, ἀνοίξαντες (11); ἐλθών (9) също е съпътстващо обстоятелство („дойде и застана“). Част от тях могат да се определят и като причастия за време с предходност.

2. Τοῦ δὲ Ἰησοῦ γεννηθέντος е абсолютен генитив (в старобългарската граматика – родителен самостоятелен): подлогът на причастието (Исус) не е подлог и не е допълнение в главното изречение (μάγοι παρεγένοντο). В ἀκούσας δὲ ὁ βασιλεὺς Ἡρῴδης причастието е в номинатив, защото подлогът му е същият като на ἐταράχθη. Затова не е абсолютна конструкция.

3. И двете са в първа атрибутивна позиция (член + причастие + съществително): ὁ τεχθεὶς βασιλεύς – „роденият Цар“; τοῦ φαινομένου ἀστέρος – „на появилата се звезда“. Презентът φαινομένου може да се разбира и като „на (времето, когато) звездата се показваше“.

4. προσκυνῆσαι – инфинитив за цел след глагол за движение („дойдохме да Му се поклоним“). ὅπως + аористен конюнктив – изречение за цел.

5. Презент. Това може да е футурен презент („къде ще се роди“): мястото на раждането е въпрос на пророчество. Може да е и запазено време в непряк въпрос (преките думи са били „къде се ражда Месията?“). Двете обяснения не се изключват.

6. „Идете и разпитайте“. Конструкцията отговаря на критериите за съпътстващо обстоятелство: аористно причастие, последвано от аористен императив, което предхожда главното действие в повествование. Причастието „заема“ заповедния характер на главния глагол.

7. ἐπάν + аористен конюнктив е неопределено подчинено изречение за време, отнесено към бъдещето („щом намерите“). Аористът изразява предходност. ἕως + аористен индикатив е изречение за време, „докато“ или „чак докато“, за действително станало събитие; ἐλθών е съпътстващо обстоятелство („докато дойде и застана“).

8. Глаголът ἀκούω се свързва с генитив за лицето, което се чува (генитив на прякото допълнение), и с акузатив за чутото нещо.

9. Сроден (вътрешен) акузатив χαράν, разширен с прилагателното μεγάλην и с наречието σφόδρα. Буквално: „зарадваха се с много голяма радост“. Конструкцията изразява силна емоция.

10. χρηματισθέντες е аорист, пасив; обстоятелствено причастие за причина („понеже бяха предупредени“). Божественият пасив подсказва, че Бог е извършителят. μὴ ἀνακάμψαι е инфинитив в непряка реч (непряка заповед) с отрицанието μή.

1. Всички условни изречения (1:6, 7, 8, 9, 10; 2:1) са от трети клас (ἐάν + конюнктив). Йоан ги използва, защото разглежда възможни твърдения и поведение („ако някой каже…“). Те са общовалидни, не са насочени срещу конкретно лице и изразяват проверка на твърденията на лъжеучителите.

2. ὅτι въвежда изречение в апозиция (епексегетично) към αὕτη: „а това е вестта… а именно, че Бог е светлина“.

3. Просто отрицание (οὐκ) е последвано от сложно отрицание (οὐδεμία). То не го отменя, а го засилва: „в Него няма никаква тъмнина“.

4. Не е цел. ἵνα тук е епексегетично или изразява следствие: обяснява в какво се проявява верността и праведността Му („верен и праведен, та да ни прости“). Вж. в записките 1 Йоан 1:9 под „ἵνα извън целта“.

5. οὐκ ἔχομεν е презент: отричане на греховността като състояние („нямаме грях“). ἡμαρτήκαμεν е перфект: отричане, че изобщо сме съгрешавали, заедно с последиците. Първото е отричане на греховната природа (вина), второто – на греховните дела.

6. Двоен акузатив на обекта и допълнението: αὐτόν е обектът, ψεύστην – допълнението („Го правим лъжец“).

7. Аористният конюнктив (ἁμάρτητε, ἁμάρτῃ) представя греха като отделно, конкретно действие: „да не съгрешите“, „ако някой съгреши“. Презентните форми в 1:6–7 (περιπατῶμεν) и в 3:6, 9 изразяват обичайно, продължително поведение („не живее в грях“). Видът помага да се примирят 1:8–2:1 и 3:6–9: Йоан не твърди, че християнинът никога не греши, а че не живее в грях като начин на живот. Все пак изводът се основава на вида заедно с контекста, а не само на граматическата форма.

8. Ἰησοῦν Χριστὸν δίκαιον е апозиция към παράκλητον. δίκαιον е нечленувано прилагателно в апозиция: „Исус Христос, Праведния“. αὐτός е подчертано лично местоимение („Той самият“). ἱλασμός е нечленувано сказуемно определение, качествено: Той е умилостивение по същност.

9. οὐ… μόνον ἀλλὰ καί – „не само…, но и“. τῶν ἡμετέρων е субстантивирано притежателно прилагателно (подразбира се ἁμαρτιῶν). В περὶ ὅλου τοῦ κόσμου е изпуснато (τῶν ἁμαρτιῶν). Елипсата е обичайна.

1. Условни изречения: ст. 12, 13, 14, 16, 17, 19 (εἰ + индикатив) и ст. 15 (εἴπερ ἄρα + индикатив). Всички са от първи клас. Павел смята протасиса на ст. 12 за верен. В ст. 13, 14, 16, 17, 19 той не вярва, че протасисите са верни – напротив, опровергава ги. Това показва, че първият клас представя условието като вярно за целите на аргумента, а не че авторът го смята за действително. Затова εἰ не трябва механично да се превежда с „тъй като“.

2. ἐγήγερται е перфект, пасив: „е възкресен и остава жив“ (интензивен перфект). Павел подчертава трайния резултат – Христос е жив Господ. Аористът ἤγειρεν (ст. 15) представя самото събитие, при което Бог Го възкреси, като цяло.

3. И двете ὅτι въвеждат непряка реч (съдържанието на проповедта и на твърдението): „проповядва се, че…“, „казват, че…“.

4. κενόν е нечленувано прилагателно пред членувано съществително, значи е в предикативна позиция – сказуемно определение. Изпуснато е ἐστίν. ἄρα е заключителна частица („значи“, „тогава“). Изпускането на глагола придава острота.

5. τοῦ θεοῦ е по-скоро обективен генитив: „лъжесвидетели за Бога“, т.е. такива, които свидетелстват лъжливо за Него. Възможно е и притежателно разбиране („Божии свидетели, които се оказват лъжливи“). κατὰ τοῦ θεοῦ е κατά + генитив и означава „против Бога“. Някои го разбират като „относно Бога“, но значението на противопоставяне е по-обичайно.

6. οἱ κοιμηθέντες е субстантивирано причастие, аорист: „починалите“. Пасивният аорист на κοιμάομαι е евфемизъм за смърт. ἠλπικότες ἐσμέν е перифрастичен перфект: „имаме надежда (и продължаваме да имаме)“. μόνον се отнася или към цялото изречение, или към ἐν τῇ ζωῇ ταύτῃ. Преводът „само в този живот“ е най-разпространен.

7. Сравнителна степен с генитив на сравнението: „по-окаяни от всички човеци“.

8. Νυνὶ δέ е логическо, не времево: „а всъщност“, „но ето“. Изразът обръща аргумента от хипотезата към действителността (ср. Рим. 3:21). ἀπαρχή е апозиция към Χριστός: „начатък на починалите“.

9. „Господи, ако беше тук, брат ми нямаше да умре.“ Това е втори клас – нереално условно изречение (εἰ + имперфект; ἄν + аорист). Говорещият представя условието като невярно: Исус не е бил там. Ако Павел беше искал да представи възкресението като нещо, което със сигурност не е станало, щеше да използва втори клас. Той използва първи клас, който само приема условието за целите на аргумента.

1. Главното изречение е ὁ θεός… ἐλάλησεν (ст. 2): „Бог… говори“. От него зависят: (а) причастието λαλήσας (ст. 1) с определенията му; (б) ἐν υἱῷ, от което зависят двете относителни изречения ὃν ἔθηκεν… и δι᾽ οὗ καὶ ἐποίησεν… (ст. 2); (в) третото относително изречение ὃς… ἐκάθισεν (ст. 3–4) със собствените си причастия (ὤν, φέρων, ποιησάμενος, γενόμενος). То е граматически подчинено, но съдържа второто голямо твърдение – възкачването на Сина.

2. λαλήσας – аорист, предходност; обстоятелствено причастие за време (или отстъпително: „макар и да говори някога…“). ὤν, φέρων – презент, едновременност; обстоятелствени причастия за причина или описание: изразяват вечното битие и непрекъснатата дейност на Сина. ποιησάμενος – аорист, предходност: „след като извърши очищението“. γενόμενος – аорист, по-скоро едновременно с ἐκάθισεν (или резултат от него): „като стана толкова по-горен“.

3. Наречия за начин (πολυμερῶς, πολυτρόπως) и за време (πάλαι). Авторът използва алитерация с π: πολυμερῶς, πολυτρόπως, πάλαι, πατράσιν, προφήταις.

4. ἐν τοῖς προφήταις – ἐν със значение на средство/посредник („чрез пророците“). υἱῷ е без член и затова има качествено значение: Бог говори в Един, Който е Син (откровение от синовен порядък, противопоставено на пророческото). То не е неопределено („в един син“).

5. Двоен акузатив на обекта и допълнението: ὅν е обектът, κληρονόμον – допълнението („Когото постави наследник на всичко“). δι᾽ οὗ изразява посредника (Бог е крайният извършител).

6. τῆς δόξης – генитив на източника или притежателен („сиянието на славата“, т.е. излъчвано от нея). τῆς ὑποστάσεως (αὐτοῦ) – притежателен генитив („отпечатъкът на Неговата същност“). τῆς δυνάμεως – качествен (еврейски) генитив: „със Своето могъщо слово“.

7. τῷ ῥήματι – датив на средството („чрез словото“). τοσούτῳ… ὅσῳ – датив на мярката (разликата): „с толкова по-горен…, с колкото по-превъзходно име е наследил“.

8. Описателна конструкция: ποιέομαι + отглаголно съществително (καθαρισμὸν ποιησάμενος = καθαρίσας). Медият е обичаен в такива изрази (динамичен или интензивен медий) и подчертава личното участие на извършителя.

9. παρά + акузатив след сравнителната степен διαφορώτερον изразява сравнение: „по-превъзходно от тях“. κεκληρονόμηκεν е перфект: Синът е наследил името и го притежава трайно (интензивен перфект).

1. Футур, индикатив: делиберативен футур в риторичен въпрос („какво ще кажем?“).

2. Първи клас с изпуснато ἐστίν. Условието е представено като вярно и тук Павел наистина го смята за вярно. Затова може да се преведе „щом Бог е за нас…“. Аподосисът е въпрос: „кой е против нас?“.

3. ὑπὲρ ἡμῶν – полза („за нас“). καθ᾽ ἡμῶν – κατά + генитив, враждебност („против нас“). κατὰ ἐκλεκτῶν – също κατά + генитив, „против избраните“.

4. γε засилва относителното местоимение: „Той, Който именно…“. Глаголът φείδομαι („щадя“) се свързва с генитив (генитив на прякото допълнение).

5. Въпросът с οὐχί очаква положителен отговор: „Как няма да ни подари…?“ = „Сигурно ще ни подари“. Павел разсъждава от по-голямото към по-малкото (a maiore ad minus): щом Бог даде най-скъпото, Своя Син, ще даде и всичко останало.

6. ὁ δικαιῶν – субстантивирано причастие, презент: „Оправдаващият“. ὁ κατακρινῶν – с циркумфлекс на последната сричка; това е формата на футурно причастие (ликвиден футур κατακρινῶ). Презентното причастие би било κατακρίνων. Значи: „кой е онзи, който ще осъди?“, с оглед на последния съд. Ударенията в най-старите ръкописи липсват, затова формата е издателско решение. Ако се приеме κατακρίνων (презент), значението е „кой осъжда?“. ὁ ἀποθανών – субстантивирано причастие, аорист. ἐγερθείς – аорист, пасив; членът ὁ се подразбира и от първото причастие („Който умря, нещо повече – Който беше възкресен“).

7. Вариант А (SBLGNT): въпрос – отговор. „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е Оправдаващият. Кой е онзи, който ще осъди? Христос е Умрелият…“ Вариант Б: всичко като въпроси с очакван отрицателен отговор. „Кой ще обвини…? Бог ли, Който оправдава? Кой ще осъди? Христос ли, Който умря…?“ Синтаксисът позволява и двете четения; изборът е въпрос на тълкуване на реториката.

8. Субективен генитив: любовта на Христос към нас, а не нашата любов към Христос (ср. ст. 37 τοῦ ἀγαπήσαντος ἡμᾶς и ст. 39 τῆς ἀγάπης τοῦ θεοῦ τῆς ἐν Χριστῷ Ἰησοῦ).

9. Поредицата от номинативи, свързани с разделителния съюз ἤ (полисиндетон), изброява възможните подлози на подразбраното χωρίσει: „скръб ли, или утеснение, или гонение…?“. Натрупването засилва реторичното въздействие.